- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571

гр. София 07.07.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.02.2022 (шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3609 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 264 843/12.07.2021 година, подадена от Н. Б. Ц., като поставен под ограничено запрещение със съгласието на попечителя му А. Н. Ц., срещу решение № 260 125/11.06.2021 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 97/2021 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е потвърдил първоинстанционното решение № 260 136/30.10.2020 година на Районен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 458/2019 година с което са били отхвърлени предявените от Н. Б. Ц., като поставен под ограничено запрещение със съгласието на попечителя му А. Н. Ц., срещу Ч. Н. И. и М. Г. И. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба от 26.05.2016 година, оформен с нотариален акт № 58, т. ІІ, рег. № 27231, дело № 193/2016 година на Б. А.-нотариус к район на действие района на Районен съд Кюстендил, вписан под № 325 в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Н. Б. Ц., в качеството му на продавач и Ч. Н. И., в качеството му на купувач и евентуалния такъв с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на посочения договор.

В подадената от Н. Б. Ц., като поставен под ограничено запрещение със съгласието на попечителя му А. Н. Ц., касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу Ч. Н. И. и М. Г. И. искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответниците по касационната жалба Ч. Н. И. и М. Г. И. са подали отговор с вх. № 265 359/09.09.2021 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260 125/11.06.2021 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 97/2021 година и такова не следва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение.

Няма данни Н. Б. Ц. да е бил уведомяван за обжалваното въззивно решение, поради което трябва да бъде прието, че е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е подадена от надлежна страна. Същата обаче е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

Както иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, така и искът по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД имат облигационен характер-при първия се касае до иск за съществуване на договор за продажба, а при се иска унищожаването на същия, т. е. касае се до искове попадащи в обхвата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Тъй като и двата иска имат за предмет договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, то цената на всеки от тях ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във връзка с т. 2 от ГПК, а именно въз основа на данъчната оценка на имота. От приложеното на лист 30-ти от първоинстанционното производство удостоверение изх. № ДО000742/29.03.2019 година на община е видно, че данъчната оценка на имотите предмет на договора за продажба е 3884.20 лева, а от събраните по делото доказателства е установено, че към момента на сключването на договора същата е била 4317.20 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000.00 лева. В случая цената на предявените по делото в условия на евентуално съединяване два иска следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, като доколкото се касае до договор, който има за предмет вещни права, върху недвижими имоти, цената на всеки един от тях е под 5000.00 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Същевременно от нея е видно, че касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Изключението не намира приложение за искове, които имат друг предмет, като например искове за нищожност, унищожаемост, разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, макар и те да намират косвено отражение върху правото на собственост. Последните искове са облигационни такива, като не се приравняват на искове за собственост, което изрично е видно от разпоредбите определящи цената на тези искове. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска. Тези искове биха подлежали на касационно обжалване, независимо от това, че цената им е под 5000.00 лева, в случаите когато са съединени за разглеждане в едно производство с иска за собственост по реда на чл. 210, чл. 211, чл. 212 или чл. 213 от ГПК, в какъвто смисъл е посоченото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В останалите случаи касационното обжалване ще е изключено, тъй като тези искове имат предмет, различен от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, макар че постановените по тях решения могат да намерят косвено отражение върху правото на собственост или ограниченото вещно право.

От горепосоченото следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство за гражданските дела, не попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключение, като постановените от въззивния съд решения по тези дела са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Поради това при наличието на разпоредба изключваща касационното обжалване на дадена категория съдебни актове те не могат да бъдат разглеждани от касационния съд както по отношение на това дали отговарят на изискванията за валидност, така и по отношение на тяхната допустимост или правилност, независимо от твърденията на страните по тях.

Затова подадената срещу решение № 260 125/11.06.2021 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 97/2021 година касационна жалба с вх. № 264 843/12.07.2021 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. Б. Ц. с ЕГН , като поставен под ограничено запрещение със съгласието на попечителя му А. Н. Ц. с ЕГН , двамата от населено място, улица, срещу решение № 260 125/11.06.2021 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 97/2021 година, касационна жалба с вх. № 264 843/12.07.2021 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3609/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.