О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293

гр. София, 07.07. 2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1246 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. В. К., действащ като ЕТ „А. – 64 – А. К.“, [населено място], срещу определение № 18 от 14. 01. 2022 г., поправено с определение № 172 от 9. 05. 2022 г., по в. т. д. № 763/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав в частта, с която е потвърдено определение от 21. 06. 2021 г. по т. д. № 590/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на частния касационен жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските по отношение на присъдените на ответника „Флекспринт“ ЕООД, [населено място] разноски в размер на 12 797, 20 лв.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва извода на въззивния съд за доказано извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от ответника размер, като излага доводи, че „Флекспринт“ ЕООД е представлявано по делото от адвокат С. Г., за когото няма данни да е надлежно упълномощен по реда на чл. 71, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от адвокатското дружество, на което е заплатено възнаграждението. Сочи, че по делото не са представени и доказателства за реално извършен разход от страна на ответника в размер на сумата от 12 797, 20 лв., представляваща уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Излага доводи, че е налице несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което е неправилно становището на съда за неоснователност на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Допускането на касационното обжалване жалбоподателят основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира като значими за изхода на делото следните въпроси: „1. Длъжен ли е решаващият съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти, като отрази в мотивите на съдебния акт тази своя дейност?; 2. Може ли да се формира извод, че претендираното от страна по делото адвокатско възнаграждение е заплатено в уговорения размер, когато плащането е извършено посредством глобален/общ превод по няколко фактури, когато по делото липсват данни за размера на конкретните плащания по всяка от тях и няма сведения за дължимите по другите фактури суми?; 3. За да бъде присъдено в полза на страна по делото заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по силата на сключен договор за правна помощ с адвокатско дружество, необходимо ли е представителят по пълномощие на страната по смисъла на чл. 32 ГПК да е бил определен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗЗД?; 4. Следва ли да се овъзмезди страната за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, когато същото е заплатено по сметка на адвокатско дружество, а процесуалното представителство по делото е осъществено единствено и само от адвокат, който е упълномощен от страната в лично качество, без да е спазена процедурата по чл. 71, ал. 1 ЗЗД?“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че формулираните въпроси по т. 1 – т. 3 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се прави позоваване: по първи въпрос – на решения по гр. д. № 702/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.; по втори въпрос – на определение № 134 от 5. 07. 2017 г. по т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и по трети въпрос – на определение № 356 от 30. 07. 2018 г. по ч. т. д. № 1401/2018 г. на ВКС, І т. о., определение № 676 от 15. 11. 2017 г. по ч. т. д. № 1664/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 490 от 19. 09. 2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 60248 от 21. 12. 2021 г. по т. д. № 2006/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.

Ответникът „Флекспринт“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт, съответно - за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа частната касационна жалба и съобрази доводите на страните, прие следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едноседмичен срок.

За да потвърди първоинстанционния акт за отхвърляне на искането на ищеца за изменение на решението по т. д. № 590/2019 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за присъдените на ответника по главния иск „Флекспринт“ ЕООД разноски в размер на 12 797, 20 лв., въззивният съд е изтъкнал, че в частта по този иск срещу предпочитания ответник първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Установил е, че с пълномощно ответникът „Флекспринт“ ЕООД е упълномощил да го представляват по делото Адвокатско дружество „Белконски, К. и партньори“, както и адвокатите С. Г. и Н. Б.. Въз основа на представеното по делото споразумение за предоставяне на адвокатски услуги в обжалваното определение е направена констатация, че договорът за правна помощ е сключен между ответника и посоченото адвокатско дружество. Като е съобразил установените обстоятелства, както и заплащането на възнаграждението на адвокатското дружество във връзка с осъществените по делото защита и процесуално представителство от адвокат Г., въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца за направените от ответника „Флекспринт“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение. Изложил е съображения, че в разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност упълномощителят сам да избере и да упълномощи адвоката за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество, което е било сторено в случая с упълномощаването на двамата съдружници в адвокатското дружество. След преценка на съдържанието на представените по делото платежно нареждане и издадената във връзка с договора за правна помощ данъчна фактура, съставът на Пловдивски апелативен съд е счел, че е доказано плащането на договореното възнаграждение. В атакувания акт на въззивния съд е формиран и извод за сложност на делото с оглед вида на предявените искове и развитието на самото производство, поради което е споделено и становището на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Неоснователни са доводите на частния касационен жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по въведения обуславящ изхода на спора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивната инстанция в производството по обжалване на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК, да обсъди възраженията и доводите на страните, доколкото този въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. При осъществяване на дължимата преценка за законосъобразността на обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, въззивният съд е обсъдил всички доводи на частния жалбоподател и е извършил преценка на фактическия и доказателствения материал, включително на доказателствата за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Макар и кратки, мотивите на въззивният съд са израз на собствената му преценка за осъществяване на предпоставките за присъждане на ответника по главния иск на направените разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по релевантния процесуален въпрос, което изключва възможността касационното обжалване да се допусне по този въпрос.

Вторият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на частния касатор не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото отговорът му е обусловен от преценка на конкретни факти и обстоятелства по делото и предполага произнасяне по правилността на обжалваното определение, което не е предмет на производството по селектиране на частните касационни жалби съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси по т. 3 и т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК могат да бъдат уточнени по реда на цитираното тълкувателно решение като въпрос относно доказването на направени разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е упълномощила за осъществяване на процесуално представителство по делото адвокатско дружество и конкретни адвокати, процесуалните действия от името на страната са извършени от един от тези адвокати и са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение на адвокатското дружество. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Съгласно постоянната практика на ВКС, в това число т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени на страната разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат ангажирани доказателства за реалното им заплащане. В определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, I г. о. и определение № 65 от 14. 02. 2022 г. по ч. т. д. № 2202/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че при представени доказателства за упълномощаване на адвокатско дружество и наред с него на конкретен адвокат, който впоследствие е осъществявал процесуално представителство, вътрешните отношения между страната, адвокатското дружество и процесуалния представител са без значение за разрешаване на въпроса за присъждане на разноските. Настоящият състав напълно споделя даденото разрешение в практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. С това разрешение е съобразен изводът на въззивния съд за пораждане на правото на ответника „Флекспринт“ ЕООД да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Изложеното изключва въведените от частния касатор допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По тези съображения касационното обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 от 14. 01. 2022 г., поправено с определение № 172 от 9. 05. 2022 г., по в. т. д. № 763/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.