О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 325

София, 07.07.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 644 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. П. против решение № 1635/04.11.2021 г. по гр. д.№ 2334/2021 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 261475 от 27.04.2021г. по гр. д. № 19423/2019г. Варненски районен съд, в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между ищеца П. В. П. и касаторката на апартамент № ..... - самостоятелен обект в сграда с ид. № ....., със застроена площ от 41.19 кв. м. ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 2.25 кв. м. и 0.7121 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на комплекса, при установените квоти: 1/6 ид. ч. за П. В. П. и 5/8 ид. ч. за касаторката М. В. П.. Съдът е приел, че възражението за придобивна давност на касаторката е неоснователно.

В касационната жалба касаторката навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата и доводите й и необоснованост на извода, че не е придобила по давност идеалната част на бившия си съпруг.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че съдът се е отклонил от задължителната съдебна практика по чл. 12 и чл. 235 ГПК – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда в мотивите си да обсъди относимите към спора доказателства и да се произнесе по всички редовно и своевременно наведени доводи и възражения. Твърди се и очевидна неправилност на решението поради неизпълнение на същото задължение на съда.

Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като касаторката не е доказала, че е извършила действия, които да сочат недвусмислено, че не е само ползвател на имота по силата на съдебното решение за развод, а че е завладяла частта на бившия си съпруг за себе си, съгласно предвидената възможност за това в ТР № 1/2012 г. на |ОСГК на ВКС, т. е. твърди, че решението е съобразено с този тълкувателен акт.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено: Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 30.03.1998 г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 28.01.2008 г. През времетраенето на брака съпрузите са купили с н. а. № ..... г. процесния апартамент. Съгласно утвърденото споразумение по чл. 99, ал.3 СК с решението за развод, ползването на семейното жилище, предмет на спора е предоставено на касаторката на основание чл. 107, ал.4 СК докато упражнява родителските права. Едното от децата е родено 2006 г., т. е. към момента не е навършило пълнолетие.

Позовавайки се на разясненията, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС относно това дали установеното владение изключва владението на другия съсобственик, съдът е приел, че касаторката е установила фактическа власт върху апартамента на основание съдебното решение, което не изключва владението на ищеца /бивш съпруг/ След установяване на фактическа власт въз основа на споразумението и съдебното решение за развод, като ползвател на имота, тя не е демонстрирала действия, които да сочат на преобръщане на държането частта на бивши й съпруг във владение за себе си. Тези действия са различни, но трябва по явен и недвусмислен начин да сочат на намерение за своене за себе си. Установеното, че тя има ключ за жилището, извършвала е дребни ремонти в него, в които не е участвал бившия й съпруг, заплащала е консумативните разходи и данъците, а той не е посещавал жилището след развода са действия на ползвател, които не са квалифицирани като такива явни и недвусмислени, сочещи на преобръщане на държането частна на ищеца във владение за себе си. Затова е потвърдено решението, с което е допусната делба при уважаване на иска за частична трансформация, заявен от касаторката.

При изложеното за мотивите към решението на въззивната инстанция, съдът не констатира пропуски на съда при изпълнение на задължението му да обсъди относимите към спора доказателства и заявените доводи във въззивната жалба. Не се констатира противоречие със съдебната практика и конкретно с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Поради същата причина не е налице и второто наведено основание по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Такава е налице, когато от решението може да се установи липса на мотиви или такава неяснота, която е пречка да се разбере волята на съда без да води до нищожност на решението. Както вече бе посочено, решението е мотивирано с обсъждане на доказателствата и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 69 ЗС при владение на съсобствен имот от съсобственик. Затова и на това основание не се допуска касационен контрол.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 1800 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1635/04.11.2021 г. по гр. д.№ 2334/2021 г. на Окръжен съд-Варна по касационна жалба, подадена от М. В. П..

Осъжда М. В. П. да плати на П. В. П. деловодни разноски в размер на 1800 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: