О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 423 гр.София, 07.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1937 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хая – С“ ООД против решение № 260087/20.05.2021 г. по в. т.д. № 4/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260236/15.09.2020 г. по т. д. № 1945/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е осъден касаторът да заплати на „Балкански“ООД сумата от 71 000 лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за строителство от 19.11. 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 341,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за периода 16.09.2019г. до 22.11.2019г., на осн. чл.266 , ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Балкански“ООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна сключването на валидно облигационно отношение между страните по Договор за строителство от 19.11.2018г., по силата на който касаторът е възложил, а „Балкански“ООД – в качеството му на изпълнител, се задължил да извърши СМР при изпълнение на обект „Реконструкция на водопроводна мрежа на [населено място], общ. Петрич, етап 1“ в съответствие с приетата КСС, неразделна част от договора. Относно изискуемостта на вземането на изпълнителя съдът се е позовал на чл.3, ал.1, т.3 от договора, според който окончателното плащане е дължимо в срок от 7 календарни дни след направено плащане към възложителя от [община] и след констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, протокол обр.19 подписан от страните, документи по Наредба 3, протокол за обема на извършената работа и оригинална фактура за окончателната стойност на дължимата сума. Констатирал е, че съгласно чл.10, т.11 изпълнителят се задължил да уведоми писмено възложителя за готовността да се състави Констативен акт за завършване на обекта, а в чл.30, ал.1 страните се договорили, че всички съобщения между тях във връзка с договора следва да бъдат в писмена форма и да са подписани от упълномощени техни представители, както и да се получават на посочени от тях за всеки един адреси. ВнАС е обсъдил приемо-предавателните протоколи № 3 и № 4 от 01.08.2019 г., които не са били подписани от възложителя. По отношение спорния въпрос дали е налице приемане на работата, след като възложителят не е подписал посочените протоколи, решаващият състав се е позовал на практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, споед която след като фактурата е била отразена в счетоводните регистри на възложителя, съответно е било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит, то по силата на законовата презумпция, установена в чл.301 ТЗ се налага извода, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР по договора за строителство въпреки отказа от страна на поръчващия да подпише двустранен приемо-предавателен протокол, предвиден в договора между страните. След кредитиране заключението на ССЕ въззивната инстанция е приела за установено, че процесните фактури са били осчетоводени в счетоводството и на двете страни по спора, включени са в дневниците за продажби към август 2019 г. и по тях е ползван данъчен кредит, като във фактурите изрично е посочено, че основанието за издаването им е Приемо-предавателен протокол № 3/01.08.2019г. за сумата от 65 240,77лв. с ДДС и Приемо-предавателен прокотол № 4/01.08.2019г. за сумата от 26 877,53лв. с ДДС, като частично е било платено по тях. Доказано е било и плащане от страна на [община] към ДЗЗД „Хая строй 2018“, което също е условие за разплащане на страните по договора.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли осчетоводяването на фактура и редовно водените търговски книги да заместят изцяло предвиден в търговски договор ред за приемане на работата?; 2/ Допустимо ли е мълчаливо приемане на изпълнение на строително-монтажни работи от страна на възложителя или е предвидено само изрично приемане? По двата въпроса касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като счита, че те са разрешени от ВнАС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г. на ВКС, II т. о., решение № 181/10.02.2016г. по т. д. № 2079/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 218/23.12.2016г. по т. д. № 3709/2015г. на ВКС, II т. о.

Настоящият състав на ВКС намира, че двата въпроса предполагат тълкуване на клаузи от конкретно доказателство по делото – договор за възлагане на строителство, относно начина на приемане на извършените СМР. Правен въпрос относно пирложението на чл.20 ЗЗД не е поставен. Следователно се касае до проверка по същество на оплакванията в касационната жалба за необоснованост на въззивното решение, а не до дейност в кръга на правомощията на касационната инстанция по селектиране на касационната жалба. По тези съображения въпросите не изпълняват изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК да са обусловили произнасянето на съда относно решаващите му правни изводи, а не относно възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на доказателства по делото. От друга страна произнасянето на ВнАС по отношение значението на осчетоводяването на спорните фактури и принципно възможността за приемане на изработеното и чрез конклудентни действия не е в отклонение от цитираната в изложението практика на ВКС. В решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г. на ВКС, II т. о. и решение № 218/23.12.2016г. по т. д. № 3709/2015г. на ВКС, II т. о. е прието, че релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В решение № 181/10.02.2016г. по т. д. № 2079/2014г. на ВКС, I т. о., след позоваване на постановени по реда на чл.290 ГПК решения по т. д. № 1056/2009г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 822/2010г. на ВКС, II т. о. и по т. д. № 535/2010г. на ВКС, II т. о. е обобщено, че обстоятелствата, при които следва да се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка, се преценяват за всеки конкретен случай, като извършеното може и да не е прието изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/, а да са достатъчни конклудентни действия за това. Съставът на ВнАС се е позовал и на решение № 138/17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, II т. о., съобразно което изрично е прието, че след като фактурата е била отразена в счетоводните регистри на възложителя, съответно е било ползвано право на приспадане на данъчен кредит, то по силата на законовата презумпция по чл.301 ТЗ, в конкретния случай се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР независимо от отказа на поръчващия да подпише двустранен приемо-предавателен протокол.

Поради изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВнАС.

В полза на ответника по касационната жалба „Балкански“ООД следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2200лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260087/20.05.2021 г. по в. т.д. № 4/2021 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Хая – С“ ООД да заплати на „Балкански“ООД сумата от 2200лв., представляващи сторените от последното разноски за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: