О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288

гр. София, 07.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 972/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Н. от [населено място] - чрез адв. Б. Е., срещу определение № 11 от 06.01.2022 г., постановено по в. ч. т. д. № 743/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на А. Н. Н. срещу определение № 1316 от 08.10.2021 г. по т. д. № 1140/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № 201 от 28.06.2021 г. на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и е заявено искане за неговата отмяна.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, аргументирано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Варна е приел, че молителят А. Н. не е от категорията на лицата, за които заплащането на държавна такса в размер на 7 610.37 лв., дължима за въззивно обжалване на решението по т. д. № 1140/2020 г. на Окръжен съд - Варна, е непосилно и че същият има възможност да заплати таксата.

При произнасяне по основателността на молбата за освобождаване от държавна такса въззивният съд е изходил от разбирането, че преценката за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски следва да се извърши въз основа на представените от молителя доказателства за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, които имат значение за възможността за изпълнение на законовоустановеното задължение за внасяне на дължимата по конкретното дело държавна такса. От събраните за целите на производството по чл.83, ал.2 ГПК доказателства съдът е установил, че към момента на подаване и разглеждане на молбата за освобождаване от такса А. Н. е управител и едноличен собственик на капитала на „Д. М. ЕООД, получил е дивиденти от участие в търговски дружества на стойност 14 567.47 лв., притежава дялове в търговски дружества на стойност 600 лв. и недвижим имот в [населено място] на [улица], собственик е заедно със съпругата си на ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД имот с площ 93.4 кв. м. в [населено място], м/ст „Салтанат“, за който има вписан договор за наем със срок 5 години от края на м. август 2017 г. при уговорена наемна цена 150 лв. и поето от наемателя задължение за авансово плащане на сума в размер на 9 000 лв. Договорът за наем е прекратен на 13.12.2019 г., като сумата 9 000 лв. е получена от Н. срещу разписка. След съвкупна преценка на така установените обстоятелства и като се е позовал на практиката на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 ГПК, въззивният съд е направил извод, че молителят е в състояние да заплати дължимата по делото държавна такса, включително с оглед възможността да реализира граждански плодове от притежаваните недвижими имоти чрез отдаването им под наем. Въззивният съд е счел, че декларираните от молителя обстоятелства за липса на доходи са опровергани от приложените към първоинстанционното дело доказателства за заплатен от същия адвокатски хонорар в размер на 16 000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна определение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следния въпрос, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката в определение от 01.02.2021 г. по ч. гр. д. № 4152/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. : „Към кой момент се прави преценката за имущественото състояние на молителя и кои доходи следва да се вземат предвид при тази преценка“.

Формулираният въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от задължението за внасяне на държавна такса, но даденото в обжалваното определение разрешение на въпроса не противоречи на цитираната в изложението практика на ВКС. В определението по ч. гр. д. № 4152/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че преценката на имущественото състояние на молителя се прави към момента на подаване на молбата за освобождаване от държавна такса, а не за минал период, като се съобразяват само сигурните доходи, не и евентуалните, и само наличното в патримониума на молителя имущество. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е подчертал, че за да се произнесе по основателността на молбата за освобождаване от държавна такса, съобразява актуалното към момента на подаване и разглеждане на молбата имуществено състояние на молителя. Изводът, че не са налице предпоставките за освобождаване от задължението за внасяне на такса, е обусловен от преценката на съда, че към релевантния за основателността на искането по чл.83, ал.2 ГПК момент молителят е притежавал и притежава имущество /в т. ч. получени дивиденти и суми по договор за наем/, достатъчно за набавяне на средствата, необходими за изпълнение на задължението за заплащане на такса. Реализирането на граждански плодове от отдаването под наем на притежаваните от молителя недвижими имоти е преценено от въззивния съд като сигурно, а не като евентуално, поради което съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС като е приел, че доходите от наем, наред с вече получените суми от наем и дивиденти, биха позволили на молителя да заплати таксата без особени затруднения.

По изложените съображения обжалваното определение по в. ч. т. д. № 743/2021 г. на Апелативен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 от 06.01.2022 г., постановено по в. ч. т. д. № 743/2021 г. на Апелативен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :