№ 217/07.07.2022 г., гр. София

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV отд., на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2732 по описа за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, действаща чрез адв. Г.Г., с която се иска допълване на постановеното определение в частта за разноските с присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 600лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, фактура и преводно нареждане. Твърди, че с отговора на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски, с представен списък и доказателства за заплатеното адв. в.ие, поради което и и счита, че са налице всички основания за допълване на определението.

По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с която заявява, че молбата е недопустима с оглед разпоредбата на чл.253 ГПК, а по същество - неоснователна.

ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, представила списък на разноските, срещу акт подлежащ на изменение и допълване.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК всяка страна може да иска изменение или допълване на решението, респ. определението в частта на разноските, като в хипотезата на допълване на съдебния акт, допустимостта на това искане не е обусловена от представянето на списък на разноските - ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.

С определение № 201 от 23.03.2022 г., постановено по настоящото гр. дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 261542/21г. на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав по гр. д. № 935/20г. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване е акт, с който делото в касационната инстанция приключва, поради което и с него съдът следва да се произнесе и по искането за разноски - чл. 81 ГПК. В случая касационният съд е пропуснал да стори това и да присъди на ответника реално направените и своевременно претендирани разноски за настоящото производство за адв. в.ие в размер на 600 лв. /с ДДС/, които следва да се възложат в тежест на касатора.

Възражението на А. Б. за недължимост на разноски в производството по чл.71, ал.1 ЗЗДиср. е неоснователно. С нормата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но не и и от отговорността за заплащане на направените от насрещната страна разноски по делото. Разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по делото.

Ето защо и определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответника сумата от 600 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

С оглед на изложеното и Върховният касационен съд, ІV гр. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 201/23.03.2022 г. по гр. д. № 2732/2021 г. по описа на ВКС, ІV гр. о. в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място],[жк], бл.208 Г, ет.6, ап.12, да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция , БУЛСТАТ:[ЕИК] сумата от 600 (шестстотин) лв. - разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.