Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 10398 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от „Р. И. АД, гр. Ямбол, чрез процесуален представител, срещу Решение № 161 от 28.09.2022 г. на Административен съд – Ямбол /АС – Ямбол/, постановено по адм. д. № 222 по описа за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3546/04.07.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, гр. София.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е изложил мотиви относно всички изложени в жалбата възражения за нищожност на административния акт – липса на компетентност на административния орган /АО/, неспазване на изискванията за форма, издаване на АУПДВ след изтичането на периода на мониторинг и липса на изричен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Изтъква, че административният орган се е позовал на констатации от предходна проверка на друг правен субект „ДСД 2010“ ЕООД, който е заличен след вливане в „Р. И. АД. Акцентира, че при преобразуването приемащото дружество е придобило имуществото, правата и задълженията на „ДСД 2010“ ЕООД към 21.12.2015 г., в чиито обхват не се включват установените с оспорения АУПДВ задължения. Счита, че съдът не е анализирал в цялост представените доказателства, включително и в предходното адм. производство по адм. дело 134/2021 г. на АС – Ямбол, и е обосновал правните си изводи върху неправилно установена фактическа обстановка. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност - отмяна на атакувания съдебен акт и на АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ № 01-2600/3546/04.07.2022 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с който от подпомагане е изключено "Р. И. АД, в качеството му на правоприемник на "ДСД 2010“ ЕООД, и спрямо „Р. И. АД е установено публично държавно вземане в размер на 9384.86 лв., представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2011, 2012, 2013, 2014 на основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 140/29.06.2021 г. по адм. дело № 134/2021 г. Административен съд - Ямбол е обявил нищожността на АУПДВ № 01-2600/3546/11.11.2019 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ спрямо „ДСД 2010“ ЕООД, като е приел, че е издаден по отношение на несъществуващ правен субект.

С Решение № 3330/07.04.2022 г. по адм. дело № 8007/2021 г. Върховният административен съд /ВАС/ е оставил в сила Решение № 140/29.06.2021 г. по адм. дело № 134/2021 г. на АС - Ямбол.

С Уведомително писмо изх. № 01-6500/3546#5 от 03.05.2022 г. ДФЗ е информирал "Р. И. АД, гр. Ямбол, в качеството му на правоприемник на "ДСД 2010“ ЕООД, УРН 534764, че с оглед мотивите на влязло в сила Решение № 140/ 29.06.2021 г. по адм. дело № 134/2021 г. на Административен съд - Ямбол, потвърдено с Решение № 3330/07.04.2022 г. по адм. дело № 8007/2021 г. на ВАС, на основание чл.26, ал.1 АПК открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент.

Участието в схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., включително и по НР2 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските райони“ е инициирано със Заявление за подпомагане с УИН № 28/180511/55375, подадено на 12.05.2011 г. (приложени по адм. дело № 134/2021 г. на АС-Ямбол) от „ДСД 2010“ ЕООД с УРН 534764, чрез управителя му Д. Д.. Със същото заявление кандидатът е удостоверил, че е запознат с изискванията и условията за подпомагане, включително и че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност върху площи в райони с ограничения, различни от планинските, поне пет години след първото плащане. С. Т. на използваните парцели 2011 г. по Мярка НР2 са заявени за участие 13 бр. БЗС в землището на [населено място]. Въз основа на така подаденото заявление за кампания 2011 г. на дружеството е изплатена сумата от 13 322,15 лева. Във връзка с поетия многогодишен ангажимент „ДСД 2010“ ЕООД е подало заявления за подпомагане за кампания 2012 г. (втора година от ангажимента) - с УИН № 28/050612/61519, по което е изплатена сумата от 16 367,22 лева; за кампания 2013 г. (трета година от ангажимента) - с УИН № 28/310513/66678, по което е изплатена сумата от 7 850,06 лева; за кампания 2014 г. (четвърта година от ангажимента) - с УИН № 28/030614/70542, по което не е изплатена субсидия.

При тази фактическа установеност, административният орган е съобразил, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., земеделските стопани, подали първо заявление за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 по ПРСР 2007–2013 г. преди 1 януари 2014 г. трябва да подават заявления за подпомагане, съответно по подмярка 13.1 „Компенсационни плащания в планински райони“ и подмярка 13.2. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г., най-малко 5 години от първото компенсаторно плащане. Бенефициентът „ДСД 2010“ ЕООД е подавал заявления за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., но за кампания 2015 г. не е подал заявление за подпомагане по мярката, с оглед на което и по аргумент от чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделският стопанин следва да се изключи от подпомагане по мярката и да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в размер на 25 % изплатената субсидия, тъй като ангажиментът е прекратен след четвъртата година. С оглед преобразуването на „ДСД 2010“ ЕООД чрез вливане в „Р. И. АД при условията на чл. 262, ал. 1 от ТЗ, вписано в ТР на 21.12.2015 г., прекратяването на преобразуващото се дружество и заличаването му, оспореният АУПДВ е издаден на правоприемника „Р. И. АД.

След анализ на събраните доказателства във връзка с релевантните за спора факти и обстоятелства, първостепенният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в рамките на правомощията му съгласно Заповед №03-РД/772/09.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Същият е в изискуемата се писмена форма, съдържащ конкретни мотиви, а в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да осъществи преценка на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав е съобразил приложимата разпоредба на чл. 14, ал.4 от Наредба № 5/27.02.2009 г., която дава възможност при прехвърляне на стопанството приобретателят да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на ДФЗ–РА, като прехвърлянето се извършва чрез декларация по образец, подписана от двамата кандидати, която се подава в ОПСМП на ДФ "Земеделие" по адресна регистрация на прехвърлителя, към която се прилага документът за прехвърляне на стопанството и при встъпване като заявител по подадено през текущата кампания заявление приобретателят на стопанството поема и всички задължения, произтичащи от него, свързани със стопанисване на заявената земя и запазване на заявените животни. Съдът е съобразил, че в случая не е подавана декларация по образец за прехвърляне на заявлението за подпомагане по смисъла на цитирания текст, поради което не съществува правна възможност „Р. И. АД да встъпи в правата и задълженията на „ДСД 2010“ ЕООД по поетия от него многогодишен ангажимент.

Според решаващия състав, извършеното на 21.12.2015 г. преобразуване чрез вливане на „ДСД 2010“ ЕООД в „Р. И. АД е обусловило адресирането на Уведомително писмо изх.№ 01-6500/3546#5/03.05.2022 г. за откриване на производството до „Р. И. АД, в качеството му на правоприемник на "ДСД 2010“ ЕООД. По аргумент от чл. 262, ал.1 ТЗ, съдът е приел, че приемащото дружество е придобило всички права, но и всички задължения на преобразуващото се.

Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган незаконосъобразно се е позовал на извършени в предходното производство проверки. Той се е аргументирал с характера на извършената проверка на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП, при която Разплащателната агенция чрез интегрираната информационна система съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите автоматизирано, като резултатите се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1, т.1 по заявленията за подпомагане. Поради това е счел, че след като веднъж е извършена такава проверка, то не е необходимо повтарянето й, още повече че същата се извършва без участието на заявителя. Допълнил е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят резултатите от осъществените административни проверки.

На следващо място първостепенният съд е приел за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност и за нищожност на оспорения АУПДВ поради издаването му след изтичане на периода на мониторинг. Посочил е, че разпоредбата на чл.73, 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. не намира приложение, доколкото не е изтекъл 10-годишният давностен период от датата на първото плащане. Що се отнася до предвидената 4-годишна давност, то е отчел, че земеделският стопанин не може да бъде преценен като добросъвестен.

В заключение решаващият състав е приел, че съгласно приложимата редакция на чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Преценил е, че приложението на визираната норма не е предпоставено от издаването на нарочен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, поради което липсата на такъв не рефлектира върху законосъобразността на оспорения АУПДВ.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при условията на делегация по силата на представената нарочна заповед от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“. Именно той, съгласно чл. 20а, ал.5 ЗПЗП, е нормативно оправомощен да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6 на същата разпоредба му предоставя възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал.7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.

Друг извод не следва от неприложимите по време разпоредби на Регламент / ЕО/ № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004г. Същият е отменен от 01.01.2010г., поради което цитираните от касатора негови норми са ирелевантни за спора, касаещ периода 2011-2015г.

Несподелими са доводите в касационната жалба, че оспореният АУПДВ не е издаден в законоустановената форма. Същият съдържа всички изискуеми реквизити по 59, ал.2 АПК, включително фактическите и правни основания за издаването му и е подробно мотивиран. Дори и да бяха нарушени изискванията за форма на акта обаче, то този негов порок, противно на разбирането на касатора, не би могъл да обуслови извод за нищожност на същия, а единствено за отменяемост.

Неоснователно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички възражения на оспорващия. Първостепенният съд е изложил изрични мотиви в корелация с аргументите на касатора, в резултат на което е достигнал до обоснования извод, че оспореният АУПДВ е законосъобразен.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му на основание чл. 146, т.3 АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 АПК касаторът е уведомен за образуваното административно производство, като му е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита.

Не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила неиздаването на акт за изключване на земеделския производител от подпомагане, който да предхожда издаването на АУПДВ и не е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Граматичният и логичен анализ на визираната норма сочи, че използваният от законодателя съюз "и" обосновава извод, че при настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същ административен акт могат да бъдат приложени двете и диспозиции - земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен да възстанови получените компенсаторни плащания. Липсва законово изискване административният орган да упражни така предоставените му правомощия с два отделни административни акта, а и издаването на един акт е в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 АПК.. В този смисъл Върховният административен съд се е произнесъл в редица свои решения като: № 5583 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 2009/2020 г., № 6615 от 03.06.2020 г. по адм. д. № 3069/2020 г., № 7977 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 3510/2020 г., № 4817 от 15.04.2021 г. по адм. д. № 11381/2020 г., № 1068 от 27.01.2021 г. по адм. д. № 8686/2020 г., № 637 от 19.01.2021 г. по адм. д. № 7697/2020 г., № 15060 от 7.12.2020 г. по адм. д. № 9780/2020 г., № 13748 от 5.11.2020 г по адм. д. № 7730/2020 г. и др.

По аргумент от чл. 37, ал.2 ЗПЗП обосновани са мотивите на решаващия състав за липсата на необходимост от повторна проверка в рамките на процесното административно производство. Този извод следва пряко от посочената норма, която оправомощава Разплащателната агенция да извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1, т.1 по заявленията за подпомагане и то без участието на заявителя.

При преценката на материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредба №11/03.04.2008 г., установяваща задължение за земеделските стопани, подали първо заявление за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 по ПРСР 2007–2013 г. преди 1 януари 2014 г., да подават заявления за подпомагане, съответно по подмярка 13.1 „Компенсационни плащания в планински райони“ и подмярка 13.2. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г., най-малко 5 години от първото компенсаторно плащане. Съгласно чл.14, ал.1, т.4 от същата наредба, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. При прекратяване след четвъртата година, дължимата сума е в размер на 25 % от получените плащания. След като по делото не е спорно, че за кампания 2015 г. бенефициентът не е подал заявление за подпомагане по мярката, то законосъобразно административният орган е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 14, ал.1, т.4 от Наредба № 11.

Що се отнася до преценката доколко касаторът е правоприемник на задължението на „ДСД 2010“ ЕООД да възстанови получените до 21.12.2015г. компенсаторни плащания, следва да се посочи, че публичното държавно вземане единствено е установено с оспорения АУПДВ, но е възникнало по силата на чл. 14, ал.1 от Наредба № 11 в резултат на неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Безспорно, още преди преобразуването, нормативно установеният срок за подаване на заявление за подпомагане за 2015г. е изтекъл, в резултат на което преди 21.12.2015г. е възникнало и задължението за възстановяване на компенсоторните плащания. Поради това към момента на вливането задължението за възстановяване на съответния процент от плащанията се е включвало в имуществото на преобразуващото се дружество, с оглед на което и на основание чл. 262, ал.1 ТЗ то е преминало към неговия правоприемник – „Р. И. АД. Именно той е материалноправно легитимиран адресат на издадения АУПДВ и то независимо, че не е подадена декларация по образец съгласно чл. 14, ал.4 от Наредба № 5/ 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В приложимата по време редакция посочената норма предвижда, че при прехвърляне на стопанството приобретателят може да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на Държавен фонд "Земеделие". Прехвърлянето се извършва чрез декларация по образец, подписана от двамата кандидати, която се подава в ОПМСП на ДФ "Земеделие" по адресна регистрация на прехвърлителя, към която се прилага документът за прехвърляне на стопанството. Копие от тези документи се предават от ОПСМП в ОСЗ, където са били въведени данните от заявлението за подпомагане, предмет на прехвърлянето. При встъпване като заявител по подадено през текущата кампания заявление приобретателят на стопанството поема и всички задължения, произтичащи от него, свързани със стопанисване на заявената земя и запазване на заявените животни. В случая, преобразуването е вписано в края на 2015г., а текущата кампания е също 2015г. Именно за нея прехвърлителят не е подал заявление за подпомагане, поради което липсва кръг от права и задължения по конкретно заявление, в който приобратателят да встъпи. Възстановяването на получените до момента суми обаче не е задължение, което произтича от подадено заявление, а е законоустановено държавно вземане, възникнало от неизпълнението на поетия от прехвърлителя петгодишен ангажимент, притезанието за което законосъобразно е установено срещу приобретателя.

Гореизложеното налага крайния извод, че оспореният АУПДВ е законосъобразен. Като е отхвърлил неговото оспорване, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 28.09.2022 г., постановено по адм. д. № 222 от 2022 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА „Р. И. АД, гр. Ямбол да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 100 лв., представляваща юрисконуслтско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА