Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 10524 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Проверки“ при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, ИРМ С. З. чрез юрк. П., срещу Решение № 341/04.08.2022 г., постановено по адм. д. № 324/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. в частта, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., издаден от П. К. на длъжност Началник сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол" при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 159/ 27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с който по отношение на „Мивавис” ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 39 174.24 лв., представляващо неправомерно получени средства по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 „Подкрепа чрез оборотния капитал за малки и средни предприятия засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ и сумата от 4 236.36 лв., представляваща общ размер на законната лихва. Решението се обжалва и в частта, с която Националната агенция за приходите гр. София е осъдена да заплати на „МИВАВИС“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: обл. С. З. община Чирпан, [населено място], деловодни разноски в размер на 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва развитите правни съображения от първоинстанционния съд, като счита крайните изводи по същество за несъответстващи на изискванията на приложимата нормативна уредба. Позовава се на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна - „Мивавис“ ЕООД, чрез адв. И., оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа мотивирано становище за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – С. З. е бил АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., издаден от П. К. на длъжност Началник сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол", при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 159/ 27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с който по отношение на „Мивавис” ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 39 174.24 лв., представляващо неправомерно получени средства по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 „Подкрепа чрез оборотния капитал за малки и средни предприятия засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ и сумата от 4 236.36 лв., представляваща общ размер на законната лихва.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: От „МИВАВИС“ ЕООД е било подадено проектно предложение от 04.01.2021 г. по схема за подкрепа BG16RFOP002- 2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по ОПИК за два обекта, преустановили/ограничили дейността си, за които се иска предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/БФП/ в размер на 20%:
1. Класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ“, към хотел „МИДАЛИДАРЕ ХОТЕЛ ЕНД СПА“, находящ се в [населено място], общ. Чирпан; КИД 56.10 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване;
2. Ресторант „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“, в [населено място], общ. Чирпан ; КИД 56.10 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване.
С проектно предложение от 04.03.2021 г. „МИВАВИС“ ЕООД е заявило участие и във втората фаза, по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.097 „Предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG 16RFOP0Q2-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ за същите два обекта. След извършена оценка на проектното предложение, кандидатът е одобрен за финансиране, като на дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ по първото заявление в размер на 25 839.30 лв., която е била изплатена на 27.01.2021г. С. З. № 3-ЦУ-741/30.03.2021 г. на изпълнителния директор на НАП на „МИВАВИС“ ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ и по второто заявление в размер на 24 077.79 лв., която е изплатена на 31.03.2021 г.
На 10.02.2022г. на дружеството е изпратено уведомление за възложена проверка, констатиращо несъответствия и съдържащо искане за представяне на документи. По повод горното уведомление, на 17.02.2022г. дружеството е представило удостоверения за категоризация на обектите, за които е получено подпомагане, справки за оборота през референтните периоди на първа и втора фаза, както и другите, изискани му документи.
Проверката е приключила с Протокол за проверка за неправомерно получени средства, недължимо платени, надплатени суми и отчитане разходването на изплатената помощ по процедури № BG 16RFOP002-2.095 и K2BG16RFOPG02-2.097, в който е прието, че с т.10 от Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 22.12.2020г., е допуснато изключение от забраната по т. 11 на Заповед №РД-01- 677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа. Въз основа на представените справки, счетоводни разпечатки и писмени обяснения е прието, че ресторантите на територията на местата за настаняване, каквито са били и въпросните обекти, са имали право да работят, което се потвърждавало и от отчетените обороти, както следва: за Класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ“ в размер на 118374.53лв. и за ресторант „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“ - 5243.79лв. за периода от 28.11.2020г. до 28.02.2021г. Направен е извод, че след като тези обекти са функционирали в периода на ограничителните мерки, за същите не са налице условията на чл.26б, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, тъй като не е налице преустановяване на дейността.
Установено е, че за периода от 28.11.2019г. до 21.12.2019г. оборотът, въз основа на който ще се определи сумата за подпомагане е в размер на 53714.25лв., респ. полагащият се размер на сумата за подпомагане - 10 742.85лв. Констатирана е разлика в размер на 15 096.45 лева между заявената и получена от дружеството сума в размер на 25 839.30 лева и тази, която му се следва - 10 742.85лв., като е прието, че е налице недължимо получена сума по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095. В протокола от проверката се съдържат констатации и по отношение на получената от „МИВАВИС“ ЕООД, БФП сума по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.097 в размер на 24 077.88 лева. Изтъкнато е, че съгласно заповедите на министъра на здравеопазването, дейността на двата обекта не е била преустановена. Поддържа се, че за периода 01.02.2021-31.03.2021г. е осъществявана дейност в тези обекти, което се потвърждавало от данните от ФУ за реализираните обороти, както и от писмените обяснения на дружеството, представени на 15.03.2022г. Обоснован е извод, че след като проверяваното дружество не е преустановявало дейността си в периода 01.02.2021 г. - 31.03.2021 г., то не отговаря на условията за безвъзмездна финансова помощ по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.097 и не е налице допустим оборот, по смисъла на т.9. от „УСЛОВИЯ ЗЗД КАНДИДАТСТВАНЕ И УСЛОВИЯ ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020“. С оглед на това е прието, че изплатената сума по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.097 в размер на 24 077.79 лева е недължимо получена.
Въз основа на установеното в горния протокол е издаден и АУПДВ № BG16RFOP002-2.095- 2831/ 30.03.2022г., с който по отношение на дружеството е установено публично държавно вземане в размер на 39 174.24 лв., ведно с лихви в размер на 4 236.36 лв., представляващи неправомерно получени средства по схема BG16RFOP002-2.095 и схема BG16RFOP002-2.097 "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020". Възприети са изцяло констатациите на проверяващия орган, като е прието, че обектите, за които е било заявено подпомагане, са функционирали в периода на ограничителните мерки, въведени със заповедите на министъра на здравеопазването, като са обслужвали гостите на обектите за настаняване. Изтъкнато е, че дейността на тези два обекта е била преустановена единствено за периода от 23.30 часа на 27.11.2020г. до 21.12.2020г. Отбелязано е, че именно поради това общият размер на декларирания от „МИВАВИС“ ЕООД оборот, не съответства на размера на оборота, установен при проверката. Посочен е полагаем размер на помощта в размер на 10 742.85лв. АУПДВ е връчен на „МИВАВИС“ ЕООД на 31.03.2022г. по електронен път.
При тази фактическа обстановка АС-С. З. е приел процесния АУПДВ за незаконосъобразен.
Първостепенният съд е установил, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на производствените правила.
Съдът е приел за безспорно обстоятелство, че дружеството през относимия период е извършвал дейност с код 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, която е в обхвата на КИД, посочени в Условията за кандидатстване, и съответно развиваната от дружеството дейност е допустима за финансиране. Не се спорило и че сумите, заявени за подпомагане, са били одобрени и изплатени на дружеството.
Според съда в оспорения акт административният орган единствено е констатирал липса на преустановяване на дейността на дружеството за конкретен период от време. За този период действително не е налице преустановяване на дейността, а ограничаването й, в резултат на посочените в т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване заповеди. В случая дружеството не твърди преустановяване на дейността, а ограничаването й, в каквато насока административният орган не е изложил мотиви в обжалвания административен акт.
Направен е извод, че периодът от 22.12.2020г. до 31.03.2021г., в който е била ограничена дейността на дружеството, е следвало да бъде взет предвид при определяне на референтните периоди за предоставяне на исканата помощ и реализираните през същите периоди обороти, като допустими по смисъла на т.9 от Условията за кандидатстване, е следвало да намерят отражение при определяне размера на дължимата безвъзмездна финансова помощ.
С тези мотиви АС-С. З. е отменил процесния АУПДВ.
Обжалваното решение на Административен съд – С. З. е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
В т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване са въведени като критерии за допустимост две изисквания: кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с № РД-01- 626/27.10.2020 г., № РД-01-655/13.11.2020 г., № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01- 718/18.12.2020 г. и измененията със Заповеди № РД-01-20/15.01.2021 г., №РД-01- 52/26.01.2021 г. и №РД-01 -132/26.02.2021г. на Министъра на здравеопазването в търговски обекти, по отношение на които се заявява подкрепа и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от посочените кодове/сектори съгласно класификацията на икономическите дейности КИД-2008 - Приложение № 3 към Условията.
Не са преустановени, включително частично, по смисъла на и за целите на условията за кандидатстване дейности, за упражняването на които са въведени със заповедите на министъра на здравеопазването някои ограничения, например: определяне на максимален брой присъстващи, или ограничаване на присъствието чрез посочване на относителен спрямо общия капацитет, упражняване на дейността само в части от търговския обект, определяне на по-големи от обичайните за търговията отстояния и др. Водещо в правната рамка, уреждаща отпускането на помощта, е изискването на чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците да става въпрос за преустановяване на дейността или с други думи в резултат на издадените заповеди на министъра на здравеопазването съответните действия по предоставяне на стоки или услуги са преустановени изобщо от предприятието, макар и това да би могло да се отнася само за част от дейността му.
Следва да бъдат взети предвид и правилата на Закона за нормативните актове, съгласно които в случай на противоречие между актове от различна степен, следва да бъде приложен по-високия по степен акт. Предвид това, в случая следва да се приложи правилото на чл. 26б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците, а не разпоредбите на Условията и критериите и реда за предоставяне на БФП. Условията обвързват кандидатите, но не могат да разширяват обхвата, установен от закон, като при противоречие със закон нямат действителни последици.
В обобщение първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ.
С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. за първоинстанционното производство, 540 лв. за касационната инстанция и за държавна такса в размер на 347,28лв. Общо за двете инстанции дружеството следва да заплати на НАП разноски в размер на 1 247,28лв. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. Същото е изчислено съгласно чл.24 и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
За яснота следва да се отбележи, че решението, в частта, с която „МИВАВИС“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Административен съд – С. З. държавна такса за разглеждането на жалбата в размер на 50 лева е влязло в законна сила като необжалвано.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 341/04.08.2022 г., постановено по адм. д. № 324/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. в частта, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., издаден от П. К. на длъжност Началник сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол" при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 159/ 27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и в частта, с която Националната агенция за приходите гр. София е осъдена да заплати на „МИВАВИС“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: обл. С. З. община Чирпан, [населено място], деловодни разноски в размер на 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мивавис“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-2831/30.03.2022г., издаден от П. К. на длъжност Началник сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол" при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 159/ 27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Мивавис“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Чирпан, да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1247,28 (хиляда двеста четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) лева за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ