Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: Е. И. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 10545 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - Бургас в Г. Д. (ГД) Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение № 134 от 01.07.2022 г. постановено по адм. д. № 63 по описа на Административен съд Ловеч за 2022 г., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел Оперативни дейности - Бургас, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на[Фирма 2], [ЕИК] е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - бензиностанция находяща се в гр. Сливен, [адрес], стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от : 30 /тридесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. г от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като незаконосъобразна.
В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че извършеното нарушение е безспорно установено и счита, че преустановяването на административното нарушение е без значение. В заповедта са изложени конкретни мотиви за продължителността на срока и е съобразен с принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Иска решението да бъде отменено. В писмено становище, подадено чрез процесуален представител претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса.
Ответникът -[Фирма 2], [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. А. в писмен отговор на касационната жалба изразява подробно становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ №ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел Оперативни дейности - Бургас, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на[Фирма 2], [ЕИК] е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - бензиностанция находяща се в гр. Сливен,[адрес], стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от : 30 /тридесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. г от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 25.11.2021 г. в 11:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция 1201, находяща се в: гр. Сливен, [адрес], стопанисвана от[Фирма 2], с [ЕИК], при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС притежава фискални устройства, които не подават данни към Националната агенция за приходите. Прието е, че е изпълнен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква Г от Закона за данък върху добавената стойност и е налице нарушение на състава на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Установеното от проверката е обективирано Протокол за извършена проверка cep. АА № 0088034/25.11.2021г., ведно с приложения.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че непротиворечиво от тях се прави извод, че причината поради, която не била осъществена дистанционна връзка с НАП за процесния период от 24.09.2021г до 24.11.2021г. не е свързана с пропуск в създадената организация в търговския обект и не се дължи на пропуск от страна на персонала на[Фирма 2], а се дължи на технически проблем. Прието е за установено, че за целия процесен период дневен отчет е изпращан към сървъра на НАП, като дневни финансови отчети са разпечатвани от процесното ФУ и съответните разпечатки са приложени в Касовата книга.
Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, с изключение на липсата на мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ.
Първоинстанционният съд е счел, че от една страна мотивите за налагане на процесната ПАМ противоречат на безспорно установената от всички гласни и писмени доказателства фактическа обстановка, а от друга липсват конкретни мотиви относно срока от 30 дни за запечатване на обекта, което налага отмяна на заповедта поради нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
На следващо място съдът е счел, че ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразно съдът е приел, че организацията в обекта не е причина за допуснатото нарушение, тъй като са отчитани направените продажби до проверката, за тях е подадена информация в НАП и констатираната неизправност се дължи на технически проблем. Настоящият състав намира, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Още повече част от изложените мотиви относно срока са неотносими, тъй като в една част касаят допускане на предварително изпълнение на заповедта, каквото не е допуснато в конкретния случай, от друга страна сочат съвсем различно административно нарушение, свързано с неиздаването на фискален бон, каквото не е извършено и не се твърди да е извършено в останалите мотиви на обжалваната ЗНПАМ.
Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.
На следващо място настоящият състав намира, че от формално установеното нарушение не е доказано да са произтекли и определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено.
Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат разноски по делото, но поради липсата на претендирани такива и доказателства за тях не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 01.07.2022 г. постановено по адм. д. № 63 по описа на Административен съд Ловеч за 2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА