Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 1047/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Командира на военно формирование 56120 Пловдив, чрез пълномощник по делото майор Т. К., срещу Решение № 9077/24.10.2024 г. по адм. дело № 1086/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявена за нищожна негова заповед № ЗЛС 6 от 08.05.2024 г. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба с доводи, че решението противоречи на материалния закон, постановено е при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Ж. З. Г., чрез адв. Ц., в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е обявил за нищожна заповед № ЗЛС 6 от 08.05.2024 г. на командира на военно формирование 56120-Пловдив, с която на основание чл. 146, т. 3, чл. чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 75 от ППЗОВСРБ, т 8.1 и т. 8.2 от заповед № ОХ- 672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната на Р. Б. е прекратен договора за военна служба на младши сержант Ж. З. Г. Старши готвач в 1-во домакинско отделение на щабен взвод във военно формирование 56120 - Пловдив, освободена е от длъжност и от военна служба, поради изтичане на уговорения срок и зачислена в запаса, считано от 26.05.2024 г.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от орган с ненадлежно делегирани правомощия от Министъра на отбраната, който е компетентния орган по чл. 146, т. 3 ЗОВСРБ. Освен нищожността на заповедта за освобождаване е счел, че е налице незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради недоказана крайна дата на договорните отношения, поради което приложеното правно основание за прекратяване на договора е необосновано от фактическа страна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя основните правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства.

В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорен критерий за нищожен административен акт е, когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е актът в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, когато e налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, актът е изцяло лишен от законово основание, има предходен акт със същото съдържание.

При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на нищо в правния мир, на несъществуващ факт.

Първоинстанционният съд е изискал изрично доказателства относно компетентността на лицето, което е издало оспорената заповед. В резултат на тези изрични указания такива не са представени. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд относно нищожността на оспорената заповед. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че Командира на съвместното командване на специалните операции няма право да назначава заместници за временно изпълнение на задълженията на отсъстващ титуляр от подчинените му във фомирования. За периода 19.02.2024 г. 07.06.2024 г. подполковник К. К. е зачислен с откъсване от изпълнение на преките задължения за обучение, съгласно Заповед № ОХ 75/23.01.2024 г. на постоянния секретар на отбраната. С. З. № ЗЛС 21/16.02.2024 г. на Командира на съвместното командване на специалните операции е назначен офицер за временно изпълняващ задълженията на отсъстващ повече от 30 дни военнослужещ на длъжността Командир на батальон на В. Ф. 56120- Пловдив майор Р.. В случая заповедта за заместване е издадена от друг орган, за който макар и висшестоящ спрямо титуляра и майор Р. - заместника, не са налице доказателства за правомощия да издава на заповеди за заместване спрямо подчинени нему длъжности. Правомощията по см. на т. 4, 4. 1 от министерската заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. касаят назначаване и преназначаване на длъжности в подчиненото в. ф. на Командира на съвместното командване на специалните операции, но в обхвата им не е издаване на заповед за заместване на подчинен титуляр. Посоченото в заповедта от 16.02.2024 г. на командира на Съвместното командване на специалните операции назначаване по същност и последици е заместване, за което е приложимо Т.Р. № 4/2004 г. на ВАС. Дори да е направено предложение от командира на В.Ф. 56120 Пловдив от 15.02.2024 г., посочено в заповедта от 16.02.2024г., не е установено правно основание за издаване на заповед за заместване на Командира на В.Ф. 56120 Пловдив от Командира на съвместното командване на специалните операции. Т. е., не е доказано законово основание за определяне на заместник на подполковник К., при което не следва да се приема, че майор Р. е имал правомощие за издаване на оспорената заповед. Същият не е оправомощен от Министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица да прекратява договори за военна служба, което той неправомерно е сторил. Отделно от това, няма и доказателства за отсъствие на 16.02.2024 г. на подполковник К., който е ангажиран на езиков курс от 19.02.2024г. Предвид гореизложеното правилно оспорения административен акт е квалифициран като нищожен.

С оглед нищожността на административния акт, не се налага обсъждане на останалите доводи в касационната жалба за допуснати нарушения в обжалваното съдебно решение при преценка законосъобразността на административния акт. Настоящият съдебен състав намира, че при разглеждане на спора пред Административен съд - Пловдив не са допуснати процесуални нарушения.

С оглед горното, не са налице, твърдените от касатора основания за отмяна на процесното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното и доказано искане на ответника по касация за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар, такива следва да му се присъдят в размер на 500 (петстотин) лева. На касационния жалбоподател, с оглед изхода на делото, разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9077/24.10.2024 г. по адм. дело № 1086/2024 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Военно формирование 56120 - Пловдив, да заплати на Ж. З. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [адрес], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ