Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Т. Х. Членове: МИРА РАЙ. П. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 10564 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане, подадено от "Копекс и Ко" ООД, представлявано от управителя Ч. С., чрез адв. Е. В., за изменение на решение № 14/03.01.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 60 000 лв.
В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.
С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд във връзка с касационна жалба, подадена от "Елми" ООД е оставил в сила решение № 740/06.10.2022 г. постановено по преписка № КЗК-524/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като е осъдил "Елми" ООД да заплати на О. М. сумата 2 400 лв, представляваща разноски за касационната инстанция и мотивирано е оставил без уважение, предявеното от пълномощника на "Копекс и Ко" ООД искане за присъждане на разноски в в размер на сумата от 60 000 лв, заявена като изплатено на адвокатско дружество, възнаграждение за правна защита. За да постанови посочения резултат, съдът е изтъкнал, че по делото не са представени данни и доказателства, позволяващи да се установи размера на възнаграждението, изплатено за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно текста на чл. 143 АПК, доказателства за разноски са представени само по отношение заплатените такива на адвокатското дружество, при което е приел, че в полза на "Копеск и Ко" ООД не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая, с оглед наличието на произнасяне на касационния състав по искането на "Копекс и Ко" ООД за присъждане на разноски не е налице пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, а е осъществена втората хипотеза, уредена с чл. 248, ал. 1 ГПК - при която съдът е присъдил разноски, но е предявено искане те да бъдат приведени в съответствие с твърденията на страната за осъществяването им, т. е. - искане за изменение на размера на присъдените разноски. Релевираните с това искане доводи, не променят, обаче, формираният от съда извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане в полза на "Копекс и Ко" ООД, на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 000 лв, сочени като изплатени за осъществяване на процесуално представителство в съдебното производство и според дружеството - съобразени с размера на заявената претенция, действителната фактическа и правна сложност на делото и изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи, че според формираната от Върховния административен съд последователна съдебна практика, административните дела по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ не са дела с определен материален интерес, съответно - прогнозната стойност на обществена поръчка не може да се отъждестви с материалния интерес, поради което и неприложима е визираната в искането за изменение на решението, разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 5, предложение първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Трайно установено е разбирането на съставите на четвърто отделение на ВАС, че горепосочената норма от Наредбата относно производствата по глава Двадесет и седма ЗОП, влиза в противоречие с правилото на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според което размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Въпросът относно минималните размери на разноските за адвокатско възнаграждение, присъждани от КЗК и от Върховния административен съд, в производствата по обжалвания в областта на обществените поръчки, е задълбочено разработен и безпротиворечиво разрешаван, като се приема, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата разпоредба, когато цената на адвокатския труд отговаря общо и на двата критерия, а не само на единия от тях. В този смисъл са и мотивите на решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, в т. ч. и конкретно обсъденото по т. 46 от решението.
Наред с горното, както вече е посочено и в съдебното решение, чието изменение се претендира, сумата в размер на 60 000 лв, заплатена за осъществяване на процесуално представителство пред ВАС, освен, че не отговаря на горепосоченото определение за справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение, не е конкретизирана като заплатена само за един адвокат. Действително, право на страната в съдебното производство е да ангажира процесуални представители според собственото си виждане за адекватна правна защита, но размерът на възнагражденията, заплатени за защита, надвишаваща определената в текста на чл. 143 АПК, не може да бъде вменен в тежест на другите страни в производството /в същия смисъл и определение № 7803/31.08.2022г. по адм. д. № 3195/2022г. на ВАС, четвърто отделение/. Предвид това и липсата на данни, позволяващи от съда да бъде определена сумата, претендирана от "Копекс и Ко" ООД, като изплатена за възнаграждението на само един адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел общо заявената от дружеството претенция за разноски за адвокатска защита, за неконкретизирана и съответно - неоснователна, при което същата е оставена без уважение. В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт по съществото на спора относно разноските, обосновавайки извод за неоснователност на претенцията на подателя на настоящото искане за изменение. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Копекс и Ко" ООД, представлявано от управителя Ч. С., за изменение на решение № 14/03.01.2023 г., постановено по адм. д. № 10564/2022г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, в частта му за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател:
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Р. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА