Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 10621 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Millennium Copthorne International Limited Сингапур, чрез представител по пълномощие – адв. С. С. от Софийска адвокатска колегия срещу Решение № 5219/04.08.2022 год., постановено по административно дело № 1777/2021 год. по описа на Административен съд – София-град. Твърди се, че оспореното съдебно решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В подкрепа на твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е заявено, че съдебният състав е ползвал мотивите на предходно постановен съдебен акт по спор между същите страни със сходен предмет. В този смисъл е посочено, че независимо от обстоятелството, че действително е налице сходство между двете дела, между казусите са налични и значителни различия.
По отношение твърдението за незаконосъобразност на съдебното решение, поради противоречието му с материалния закон, в касационната жалба са изложени твърдения, съгласно които в мотивите на съдебния акт са изложени аргументи, които са ирелевантни, неправилни и не вземат предвид съдебната практика по отношение на „реално използване“ на марката. Твърди се, че не са обсъдени възраженията на оспорващия, не е обсъдена националната съдебна практика, нито задължителната такава на СЕС, като по същество, съдът е игнорирал всички аргументи на едната от страните в процеса. По съществото на спора, касаторът оспорва извода на съда, че не е налице реално използване на по-ранните марки, тъй като видът в който същите са използвани се различавал съществено от вида в който са регистрирани. По мнение на оспорващия, всички аргументи на съда са били детайлно обсъдени и надлежно оборени в хода на делото.
В съответствие с конкретно развити доводи и съобразявайки твърдяна съдебна практика, касаторът е посочил, че между словния елемент MILLENNIUM и услугите, за които са регистрирани по-ранните марки не е налице връзка – MILLENNIUM нито пряко описва предоставяните с марките услуги или техните характеристики, нито внушава на потребителите някаква връзка с тях, нито е използвана до такава степен за хотелски услуги, че потребителят да е поставен в ситуация на масово използване и са привикнали към него. Словният елемент MILLENNIUM притежава нормална степен на присъщ отличителен характер за услугите, за които са регистрирани по-ранните марки. В допълнение са развити подробни доводи и аргументи, идентични с тези, заявени в хода на първоинстанционното производство. В заключение е формиран извод, че пред първоинстанционният съд еднозначно е доказано наличието на реално използване на по-ранните марки по смисъла на закона и в съответствие с константната съдебна практика. По мнение на касатора, съдът не е ценил правилно доказателствата, нарушил е правата на оспорващия и е постановил необосновано решение, което също така е в противоречие с материалния закон.
В съответствие с горните доводи е заявено искане за отмяна на оспореното съдебно решение и в случай на установено нарушение на съдопроизводствените правила, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В условията на алтернативност, ако се приеме липсата на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е заявено искане за отмяна на процесното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се установи реалното използване на по-ранните марки, в съответствие с което, делото да се върне на административния орган за повторно произнасяне по искането за заличаване на процесната марка.
В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител – адв. С. С. поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – председателят на Патентно ведомство, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Б. К. представя писмена молба в която заявява оспорване на касационната жалба с доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост на съдебното решение. С конкретни доводи и съображения по съществото на спора формулира искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Ответникът – „НИКМИ“ АД с [ЕИК], чрез представител по пълномощие – адв. А. С. от Софийска адвокатска колегия, в съдебно заседание и в нарочни писмени бележки по съществото на спора, оспорва касационната жалба, като развива подробни доводи и аргументи, относно законосъобразността на оспорения съдебен акт. Заявява искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на съдебното решение на първоинстанционния административен съд. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „Millennium Copthorne International Limited“ Сингапур, чрез адв. С. С. срещу Решение № РС-379 от 08.12.2020 год. на председателя на Патентно ведомство и е присъдил в тежест на жалбоподателя разноски в размер на 200 лева, дължими на Патентно ведомство и 2000 лева, дължими на „НИКМИ“ АД.
За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Административното производство в Патентно ведомство е образувано по искане с вх. № 70132221/26.11.2019 год., подадено от Millennium Copthorne International Limited Сингапур за заличаване регистрацията на марка с рег. № 105533 – М MILLENNIUM SOFIA GRAND HOTEL, комбинирана, заявена на 23.11.2018 год. и регистрирана на 30.05.2019 год. за стоки и услуги от класовете 16, 35, 36, 38, 39, 41, 43 и 44 от МКСУ. Искането за заличаване е насочено срещу всички стоки и услуги от класове 35 и 43, както и срещу част от услугите от класове 36, 39, 41 и 44 от МКСУ, като е основано на разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.), съответстващ на чл. 36, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (в сила от 17.12.2019 год.). В искането е заявено, че искателят е притежател на осем по-ранни регистрирани марки, както следва:
- Марка на ЕС „MILLENNIUM“ словна с EUTM № 000310623, регистрирана за услуги от класове 35 и 42 на МКСУ;
- Марка на ЕС „MILLENNIUM HOTELS AND RESORTS“, комбинирана с EUTM № 000310656, регистрирана за услуги от класове 35 и 42 на МКСУ;
- Марка на ЕС „MILLENNIUM HOTELS AND RESORTS“ словна с EUTM № 000312140, регистрирана за услуги от класове 35 и 42 на МКСУ;
- Марка на ЕС „MILLENNIUM“ комбинирана с EUTM № 002062784, регистрирана за услуги от класове 35 и 42 на МКСУ;
- Марка на ЕС „MILLENNIUM SUITES AND APARTMENTS“ комбинирана с EUTM № 004719902, регистрирана за услуги от класове 35, 36 и 43 на МКСУ;
- Марка на ЕС „GRAND MILLENNIUM“ словна с EUTM № 006300701, регистрирана за услуги от класове 35 и 43 на МКСУ;
- Марка на ЕС „MILLENNIUM EXECUTIVE APARTMENTS“ комбинирана с EUTM № 008363145, регистрирана за услуги от класове 35, 36 и 43 на МКСУ;
- Марка на ЕС „MILLENNIUM EXECUTIVE RESIDRNTS“ комбинирана с EUTM № 008389272, регистрирана за услуги от класове 35, 36 и 43 на МКСУ.
По повод подаденото искане и на основание чл. 42 от ЗМГО (отм.), със Заповед № 1011/06.12.2019 год., председателят на Патентно ведомство е назначил състав, който да изготви становище за вземане на решение по искането.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗМГО, с уведомление от 09.01.2020 год., екземпляр от искането за заличаване е изпратен на притежателя на атакуваната марка, като му е указана възможността за представяне на възражения. С последващо уведомление от 29.01.2020 год., на маркопритежателя са изпратени и представените от искателя доказателства.
По повод предоставената му възможност, маркопритежателя „НИКМИ“ АД е депозирал в Патентно ведомство възражение с вх. № 70140146/09.03.2020 год. в което се е противопоставил на подаденото искане за заличаване на марката по подробно заявени доводи и аргументи. Във възражението е заявена недопустимост на искането, тъй като по-ранните марки не са реално използвани за регистрираните услуги или притежателят е преустановил използването за непрекъснат период от 5 години без основателна причина за това. Във връзка с това и на основание чл. 77, ал. 1 и ал. 3 от ЗМГО е направил искане за доказване на реално използване на стоките и услугите, за които са регистрирани по-ранните марки.
Горното възражение е изпратено на искателя, който е депозирал становище по него с вх. № 70143108/21.04.2020 год. с приложени доказателства за реално използване на по-ранните марки.
Становището на искателя с приложените доказателства за реално ползване на по-ранните марки е изпратено на маркопритежателя, който на 23.07.2020 год. е изразил становище по отношение на по-ранните марки и доказателствата за реалното им използване. В това становище, освен възраженията по същество е заявено, че в хода на производството по заличаване, срокът на действие на две от по-ранните марки е изтекъл - марка на ЕС № 008363145 „MILLENNIUM EXECUTIVE APARTMENTS“ и марка на ЕС № 008389272 „MILLENNIUM EXECUTIVE RESIDRNTS“.
С последваща Заповед № 3-942-1/17.11.2020 год., председателят на Патентно ведомство е назначил състав, който да изготви становище за вземане на решение по искането за заличаване. С постановената втора заповед е отменена предходно издадената Заповед № 1011/06.12.2019 год.
В изпълнение на горната заповед, съставът е изготвил писмено становище, което е възприето от председателя на Патентно ведомство, който е постановил Решение № РС-379-1/08.12.2020 год., с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗМГО е оставил без уважение искане с вх. № 70132221/26.11.2019 год. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 105533 М MILLENNIUM SOFIA GRAND HOTEL. В мотивите на административния акт е направен обстоен анализ на представените от искателя доказателства, относно реалното използване на по-ранните марки, в резултат на който анализ е прието, че не може да бъде направен извод за реално използване на противопоставените по-ранни марки на ЕС в рамките на релевантния период преди датата на подаване на искането, както и през петте години, предхождащи датата на подаване на заявката, обект на искането.
В хода на съдебното дирене, с цел установяване на релевантни към спора факти и обстоятелства е допусната съдебно-маркова експертиза и тройна съдебно-маркова експертиза.
Предвид събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила.
По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че спорът между страните е концентриран в хипотезата на чл. 77, ал. 1 от ЗМГО, относно доказване на реалното използване на по-ранните марки във връзка със стоките или услугите, за които са регистрирани и на които се основава искането. След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключенията по единичната и тройната съдебно-маркови експертизи, съдът е формирал извод, че в релевантните за процесния случай два периода не е налице реално използване на противопоставените по-ранни марки. При така формирания извод, съдът е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата и е присъдил в тежест на жалбоподателя разноски.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.
Настоящият съдебен състав не споделя развитите в касационната жалба доводи за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в „преписване“ на предходен съдебен акт, постановен от АССГ по правен спор между същите страни и сходен предмет. Сравнението на решението, предмет на съдебен контрол в настоящото касационно производство с предходно постановения съдебен акт, приложен към касационната жалба обосновава наличието на множество различия, които оборват твърдението на касатора. В този смисъл, различия се установяват по отношение описанието на фактическата обстановка, различия има и по отношение на описанието на доказателствата по делото – противно на заявеното в касационната жалба, в мотивите на процесния съдебен акт изрично са описани заключенията на вещите лица както по единичната, така и по тройната съдебно-маркови експертизи (в предходното производство не е имало тройна съдебно-маркова експертиза). По различен начин са формулирани и правните изводи на съда. По мнение на настоящият състав, наличието на определени сходства между двата съдебни акта се дължат на идентичните възражения, както и на еднаквите доказателства, ангажирани от оспорващия в подкрепа на заявените от него тези.
С оглед горното, настоящият касационен състав счита, че в случая не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на съдебното решение.
По отношение на материалната законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав приема извода на съда за съответен на приложимите материалноправни разпоредби, като мотивите в тази насока са следните:
Видно от иницииралото административното производство искане, оспорващият е обосновал искането за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 105533 – М MILLENNIUM SOFIA GRAND HOTEL, комбинирана, заявена на 23.11.2018 год. и регистрирана на 30.05.2019 год. за стоки и услуги от класовете 16, 35, 36, 38, 39, 41, 43 и 44 от МКСУ с разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.), които разпоредби съответстват на разпоредбите на чл. 36, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от сега действащия ЗМГО (Oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 год.). В разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗМГО е указано, че регистрацията на марка се заличава когато е регистрирана в нарушение на чл. 12. От своя страна, текста на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО въвежда забрана за регистрация на марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.
В Раздел VІІІ от ЗМГО са регламентирани производствата по спорове, в т. ч. и по чл. 69, ал. 1, т. 5 от ЗМГО – спорове по искания за заличаване на регистрацията по чл. 36. В хода на производството по искане за заличаване на регистрация, разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗМГО предвижда възможността, когато това е приложимо, в срока по чл. 76, ал. 1 притежателят на право върху марка да поиска от искателя да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искането, през петте години, предхождащи датата на подаване на искането, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана не по-малко от 5 години преди датата на подаване на искането. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 77 от ЗМГО допълнително въвежда и изискването, когато към датата на подаване на заявката за регистрация или към датата на приоритета на марката – обект на искането, са изминали повече от 5 години от датата на регистрация на по-ранната марка, освен доказателствата за използване по ал. 1, искателят следва да представи и доказателства за използване през петте години, предхождащи датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на марката – обект на искането, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й.
В настоящото производство, по повод подаденото искане за заличаване на марката, маркопритежателят „НИКМИ“ АД е оспорил реалното използване на противопоставените от искателя марки, като е формулирал и искане по чл. 77, ал. 1 от ЗМГО за ангажиране на доказателства, удостоверяващи реалното използване на противопоставените марки в релевантните периоди.
При определяне на сроковете по чл. 77, ал. 1 и ал. 3 от ЗМГО следва да се има предвид следното по отношение на противопоставените общо 8 марки:
- Марка на ЕС № 000310623 – MILLENNIUM, словна, заявена на 31.07.1996 год. с действие на територията на Р. Б. от 01.01.2007 год., регистрирана на 24.09.1998 год. за услуги от класовете 35 и 42, със срок на закрила до 31.07.2026 год.:
- Марка на ЕС № 000310656 – MILLENNIUM HOTELS AND RESORTS, комбинирана, заявена на 31.07.1996 год. с действие на територията на Р. Б. от 01.01.2007 год., регистрирана на 09.12.1998 год. за услуги от класовете 35 и 42, със срок на закрила до 31.07.2026 год.;
- Марка на ЕС № 000312140 – MILLENNIUM HOTELS AND RESORTS, словна, заявена на 31.07.1996 год. с действие на територията на Р. Б. от 01.01.2007 год., регистрирана за услуги от класовете 35 и 42, със срок на закрила до 31.07.2026 год.;
- Марка на ЕС № 002062784 – MILLENNIUM, комбинирана, заявена на 31.01.2001 год. с действие на територията на Р. Б. от 01.01.2007 год., регистрирана за услуги от класовете 35 и 42, със срок на закрила до 31.01.2031 год.;
- Марка на ЕС № 004719902 – MILLENNIUM SUITES AND APARTMENTS, комбинирана, заявена на 15.11.2005 год. с действие на територията на Р. Б. от 01.01.2007 год., регистрирана на 16.08.2007 год. за услуги от класовете 35, 36 и 43, със срок на закрила до 15.11.2025 год.;
- Марка на ЕС № 006300701 – GRAND MILLENNIUM, словна, заявена на 21.09.2007 год., регистрирана на 21.08.2008 год. за услуги от класовете 35 и 43, със срок на закрила до 21.09.2027 год.;
- Марка на ЕС № 008363145 – MILLENNIUM EXECUTIVE APARTMENTS, комбинирана, заявена на 15.06.2009 год., регистрирана на 01.12.2009 год. за услуги от класовете 35, 36 и 43, със срок на закрила до 15.06.2019 год.;
- Марка на ЕС № 0083892724719902 – MILLENNIUM EXECUTIVE RESIDRNTS, комбинирана, заявена на 25.06.2009 год., регистрирана на 03.12.2009 год. за услуги от класовете 35 и 36, със срок на закрила до 25.06.2019 год.
Въз основа на горните обстоятелства, обоснован е извода на административния орган, че по отношение на марките ЕС № 008363145 – MILLENNIUM EXECUTIVE APARTMENTS и ЕС № 0083892724719902 – MILLENNIUM EXECUTIVE RESIDRNTS, срокът им на действие – 15.06.2019 год. и 25.06.2019 год. е изтекъл преди подаване на искането за заличаване – 26.11.2019 год., поради което същите не съставляват противопоставими марки. С оглед на това, анализът на доказателствата за реално ползване следва да се извършва само по отношение на останалите шест противопоставени марки.
В съответствие с цитираната по-горе правна регламентация, периода за реално ползване на по-ранните марки е 5 години преди датата на заявяване на оспорената марка, в случая 23.11.2013 год. – 23.11.2018 год., както и 5 години преди датата на подаване на искането за заличаване, в случая 26.11.2014 год. – 26.11.2019 год. Съобразявайки тези обстоятелства следва извода, че периода, за който искателят следва да докаже реално ползване на противопоставените марки е от 23.11.2013 год. до 26.11.2019 год.
Нормата на чл. 77, ал. 5 от ЗМГО указва, че реално използване на марка на Европейския съюз се установява в съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001. По силата на посочената норма на Общностното право, използването представлява: а) използването на марката на ЕС под форма, различаваща се от формата, под която тя е регистрирана, по елементи, които не променят отличителния характер на марката, независимо от това дали марката под формата, в която е използвана, е също регистрирана на името на притежателя; б) поставянето на марката на ЕС върху стоките или върху тяхната опаковка в Съюза единствено за целите на износа.
В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО също е дефиниран израза „използване в търговската дейност“, съгласно който, това е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията.
Извън горното, при доказване на реално използване на марките следва да се ангажират доказателства, удостоверяващи мястото, продължителността, времето, обемът, степента и естеството на използване на марките за съответните стоки или услуги.
Представените от искателя доказателства (съдържащи се в: 1 бр. флашка „Lexar“ със 7 броя директории и три броя файлове; 2 бр. дискове - CD-1 и CD-2, подробно описани в заключението на тройната съдебно-маркова експертиза – т. ІІ, л. 370-374 от адм. дело № 1777/2021 год. на АССГ, както и приложени по делото писмени доказателства по съответните списъци) разгледани в светлината на горните правни разпоредби и обстоятелства, обосновават следните изводи:
Ангажираните от искателя доказателства касаят основно услуги, които се предоставят от хотели, а именно: хотелски услуги, временно настаняване, резервации за хотели. Хотелите, по представените доказателства са съответно: Millennium Hotel Paris Opera, Millennium Hotel Paris Charles De Gaulle, Millennium Gloucester Hotel London Kensington, Millennium Hotel London Knightsbridge, Millennium Hotel Glasgow. Така представените доказателства (хотелски резервации и потвърждения за хотелски резервации) са относими към услугите „хотелски услуги, включително услуги за временно настаняване и резервации за хотели“, включени в клас 42 от МКСУ.
Установява се, че от страна на искателя е представен и Договор от 31.06.2006 год. за експлоатация и управление на хотел, както и три фактури за хонорар за управление на хотел, но видно от същите, маркопритежателят не е страна по тях.
Анализът на представените доказателства обосновава извод, че от страна на искателя не са ангажирани такива, които да удостоверят ползване на MILLENNIUM за нито една от услугите от Клас 35 от МКСУ, за които марките са регистрирани, а именно: рекламни и бизнес услуги; съвети за организирането и управление на търговски сделки, в частност в хотелиерския сектор и сектора за снабдяване с храна и напитки; консултации за бизнес кетъринг и хотелско управление. Не са представени и доказателства по отношение реалното ползване и на шестте марки по отношение на услугите „имуществени и лизинг услуги“ от Клас 36 от МКСУ, както и за услугите „професионални консултации, свързани с франчайзинг; банкетни услуги; даване под наем на помещения за провеждане на срещи, ресторанти, кафенета; осигуряване на временни квартири; осигуряване на обслужвани апартаменти; кетъринг; професионални консултации, свързани с францайзинг“ от Клас 43 от МКСУ.
От събраните по делото доказателства – годишни доклади, резервации, фактури, снимки от Street View, рекламни материали, в т. ч. и тройната съдебно-маркова експертиза се установява, че на територията на Европейския съюз и Великобритания в относимия период, искателят и свързани с него дружества са управлявали в различни моменти общо 9 хотела, включващи в името си знака MILLENNIUM, като това използване не е самостоятелно, а в комбинация с допълнителни и различни елементи.
Като доказателства са представени и данни за посещения на сайта и за направени резервации през сайт, от които доказателства обаче не може да се формира извод, какъв процент касае именно услуги, предоставени под някоя от противопоставените марки. Както правилно са приели и вещите лица, по отношение на представените таблици с данни за направени резервации и приходи конкретно по хотели не би могло да се приеме, че кореспондират с данните от годишните доклади, доколкото тези таблици съдържат числа, като не е ясно от приходи от кои конкретно услуги е формиран този оборот. Представените по делото фактури съдържат данни за конкретен оборот от конкретно предоставени хотелски услуги в хотелите Millennium Hotel Paris Opera, Millennium Hotel Paris Charles De Gaulle, Millennium Gloucester Hotel London Kensington, Millennium Hotel London Knightsbridge и Millennium Hotel Glasgow. Въпросните фактури удостоверяват малък брой резервации – по няколко на година, поради което не доказват интензивно използване. Интензивно използване не може да се докаже и по отношение на представения Договор от 31.06.2006 год. за експлоатация и управление на хотел, както и относимите към него три фактури за заплатен хонорар.
По отношение на географското разпространение на марките, от доказателствата по делото се установява, че с оглед регистрацията на противопоставените марки, относимата територия е тази на Европейския съюз. Установено е наличието на 9 хотела, съответно 7 във Великобритания и 2 във Франция. По отношение на хотелите във Великобритания, 5 са в гр. Лондон и по един в гр. Рединг и в гр. Глазгоу. По отношение на хотелите във Франция, и двата са разположени в гр. Париж. Тези обстоятелства дават основание да се приеме недостатъчно географски широко използване на шестте марки, предвид глобалния пазар на предлаганите хотелски услуги на територията на Европа.
Относимо към предмета на спора е и обстоятелството дали шестте противопоставени марки са използвани във вида в който са регистрирани, по отношение на услугите които са предлагани под тези марки. От ангажираните от искателя доказателства е видно използването основно на комбинирани знаци, които съществено се отличават от вида в който са регистрирани марките. В този смисъл, словният елемент MILLENNIUM никъде не е използван самостоятелно, като навсякъде при изписване, при което липсва фигуративния елемент, винаги се изписва цялото наименование на съответния хотел - Millennium Hotel Paris Opera, Millennium Hotel Paris Charles De Gaulle, Millennium Gloucester Hotel London Kensington, Millennium Hotel London Knightsbridge и Millennium Hotel Glasgow. В съответствие с тези доводи следва извода, че в представените доказателства преобладава ползването на комбинирани знаци, които не са противопоставените шест марки във вида, в който са регистрирани или във вид, който е несъществено различен.
При анализа на представените доказателства, обосновано административния орган е приел, че в по-голямата си част, същите представляват материали с информационен и рекламен характер (брошури, флаери, рекламни постери), които са свързани с дейността на хотелската група като цяло, а не с конкретните противопоставени марки.
В обобщение на горното следва да се посочи наличието на нисък интензитет на демонстрираното използване на противопоставените марки за услугите, за които са регистрирани, не са налични конкретни данни за определен оборот, налице е също незначително географско разпространение на използването с оглед мащаба на пазара, както и преобладаващо използване на марките в различен или съществено различен от регистрирането им вид.
Предвид горните мотиви следва извода, че правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за реално използване в релевантния период на шестте противопоставени марки за услугите, за които са регистрирани от Класовете 35, 36, 42 и 43 от МКСУ.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника – Патентно ведомство следва да се присъди сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на ответника – „НИКМИ“ АД следва да се присъди сумата от 1 860,00 лева, съгласно представения списък за разноски с приложените към него Договор за правна защита и съдействие и фактура за реалното заплащане на сумата
Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5219/04.08.2022 год. постановено по адм. дело № 1777/2021 год. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Millennium Copthorne International Limited Сингапур да заплати на Патентно ведомство със седалище гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 52 Б сумата от 200,00 (двеста) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Millennium Copthorne International Limited Сингапур да заплати на „НИКМИ“ АД с [ЕИК] сумата от 1 860,00 (хиляда осемстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА