О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 412София, 01.07.2022 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1657/2021 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против решение № 242 от 23.04.2021 г. по т. д. № 2591/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VI-6 състав решение № 260153 от 13.10.2020 г. по т. д. № 12/2020 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от агенцията-касатор срещу „Би Джи Еф“ ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] иск с правно основание чл. 694 ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че приети в производството по несъстоятелност на посоченото търговско дружество публични вземания в общ размер 676 910.87 лв. подлежат на удовлетворяване с поредност чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесните вземания не следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ поради вписване на наложените запори в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Счита, че вписването на обезпечителната мярка в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането й по реда на ДОПК, тъй като в чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ и в останалите разпоредби на ТЗ не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност.

Като значим за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон“.

Касаторът поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с твърдението, че по отношение на него „е налице празнота в действащата уредба на търговската несъстоятелност“.

Ответникът по касация – „Би Джи Еф“ ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 23.08.2021 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалвания акт въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция за неоснователност на предявения от НАП иск за признаване за установено, че процесните публични вземания към несъстоятелния длъжник „Би Джи Еф“ ЕООД, [населено място] подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, но не по изложените от него съображения.

На първо място, решаващият състав е приел, че вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, е недопустимо. Посочил е, че основание за вписването на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори е нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.), която, обаче, след изменението й от ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., вече не предвижда такава възможност. И доколкото вписването на процесния запор е извършено на 23.08.2019г., т. е. след посоченото изменение на ЗОЗ, същото е недопустимо и не поражда правни последици.

Независимо от това, въззивният съд е преценил иска за неоснователен и по други съображения, базирани на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, установяваща изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. В тази връзка, като съществен за изхода на спора на първо място е посочил въпроса за датата на налагане на обезпечителните мерки – дали тя предхожда откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или фактическият състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. С оглед разпоредбите на чл. 200 и чл. 202, ал. 1 и 3 ДОПК е направил извод, че в ДОПК еднозначно е определен релевантният момент на налагането на запора, а това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. Доколкото обаче от наложения по реда на чл. 202 ДОПК обезпечителен запор не произтича привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, а по изричната разпоредба на закона - чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ, съдебният състав е застъпил становището, че релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК, а датата на вписването му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ, от който момент той става противопоставим на третите лица. Според въззивния съд, привилегията на вземането трябва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията, т. е. за да има действие по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, вписването на запора по реда на ЗОЗ следва да е било извършено преди откриването на производството по несъстоятелност, което изискване обаче в случая не е изпълнено, тъй като запорът е вписан в Централния регистър на особените залози на 23.08.2019 г., т. е. след постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ от 20.08.2019 г. Поради това е направен извод, че от него в полза на кредитора Национална агенция за приходите не възниква привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за предпочтително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на публичните вземания, за чието обезпечаване е наложен.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че по отношение на поставения от касатора въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, л. 1 ГПК. Въпросът е базиран на становището на касатора, че за признаване на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е достатъчно обезпечението да е наложено преди откриване на производството по несъстоятелност, но не и да е вписано в ЦРОЗ преди тази дата. Безспорно, този въпрос е обсъден в мотивите на обжалваното решение. Същият обаче не е единствено обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд действително е изложил съображения, че в случая не може да възникне привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ пред останалите кредитори, тъй като запорът, наложен по ДОПК от публичния изпълнител, е вписан по реда на ЗОЗ – в ЦРОЗ – след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Изводът за отхвърляне на предявения иск е аргументиран, обаче, и с друго самостоятелно основание, а именно, че вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, е недопустимо поради отпадане на тази възможност след изменението на нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ. Следователно, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато по така поставения въпрос, тъй като разглеждането му не би довело до изход на делото, различен от настоящия.

Отделно от това, заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е и напълно неаргументирано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити съображения за неправилност на изводите, до които е достигнал въззивният съд, но не е обосновано в какво именно се изразява значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена; или да са настъпили изменения в правната уредба или обществените отношения, налагащи осъвременяване на съществуващата практика, или да е налице непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Заявеното общо твърдение за „празнота в действащата уредба“ не представлява надлежно аргументиране на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 242 от 23.04.2021 г. по т. д. № 2591/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: