О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407/30.06.2022г.

гр.София

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2311/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. А., И. П. А., И. Б. Ф. и И. Б. А., представлявани от адв.С. Ч., срещу решение №495/17.05.2021 г. по в. гр. д.№8/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението, постановено на 30.10.2020г. по гр. д.№148/18г. по описа на Окръжен съд Враца, с което предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове по чл.288 КЗ – за заплащане на всеки от тях по 100 000 лв. /заявени частично от пълен размер по 200 000 лв. за всеки/ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. П. А. – техен брат, настъпила при ПТП, възникнало на 08.12.2015г. са отхвърлени.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че ищците не попадат в кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, за несъобразен с фактите, които, според касаторите, установяват изключителна и дълбока емоционална връзка между тях и загиналия им брат.Твърдят, че съдът е изходил от принципни положения, без да анализира спецификата на конкретния случай, поради което решението се явява лишено от мотиви.Според тях, въззивният състав не е оценил адекватно показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват дълбока и силна привързаност между ищците и брат им, включително фактите, че никога не са се карали помежду си, помагали...