О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 297

София, 30.06.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Донкова

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 890 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. В. Р. чрез адвокат Ц. И. срещу въззивно решение № 103 от 15.11.2021г. по гр. д. № 195/2021г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 313 от 07.07.2021г. по гр. д. № 191/ 2021г. на Търговищки районен съд и е постановено друго, с което по иск на Публичен изпълнител на НАП-ТД-Варна е унищожен извършения от Ю. В. Р. отказ от наследството на баща му В. Р. С., починал на 18.01.2018г., който отказ е вписан в особената книга на Търговищки районен съд под № 2/2018г. с определение № 154/01.02.2018г. по ч. гр. д. № 228/2018г.

Касаторът твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационна жалба Публичен изпълнител на НАП-ТД - Варна е подал писмен отговор чрез гл. юрисконсулт М. Й. със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

Производството по делото е образувано по искова молба на Публичен изпълнител при НАП-ТД-Варна, чрез М. Й. - главен юрисконсулт в ТД на НАП-Варна, упълномощена от Изпълнителния директор на НАП, против Ю. В. Р. с основание чл. 56 ЗН за унищожаване на извършен от ответника отказ от наследството на неговия баща, който отказ е надлежно вписан в особената книга при Търговищки районен съд. Твърди се, че ответникът е длъжник на Държавата - задължението му е в размер на 34 448 лв. и притежаваното от него имущество е отнето в полза на Държавата. С оглед на това, с извършения от него отказ от наследството на баща му, се причинява вреда на кредитора.

Ответникът е наследник по закон на В. Р. С., бивш жител на [населено място], починал на 18.01.2018г., като е установено, че наследодателят е притежавал недвижими имоти в различни населени места. С Определение № 154/01.02.2018г. по ч. гр. д. № 228/18г. на РС - Търговище в особената книга на съда под № 2/18г. е вписан отказ на Ю. В. Р. от наследството, оставено от баща му В. Р. С..

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства на л.102-118 от първоинстанционното дело, че Ю. Р. има публични задължения по присъдени в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси, задължения по наложени глоби въз основа на влезли в сила наказателни постановления, издадени от Министерството на земеделието и горите, Министерството на вътрешните работи и по електронни фишове. Образувано е от НАП срещу ответника изпълнително дело за събиране на неплатените публични вземания от глоби и държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт, които са главница 21 329,44лв. и лихва 9 146,61лв. - лихва.

За да постанови отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на иска с правно основание чл. 56 ЗН съставът на окръжния съд е приел, че същият е предявен в рамките на установените в чл. 56, ал. 2 ЗН срокове, а разгледан по същество е основателен. С влязло в сила съдебно решение е установено съществуването на посочените вземания, с оглед на което Държавата се легитимира в качеството на кредитор по смисъла на посочената разпоредба. По основния спорен въпрос за правото на публичния изпълнител да предяви иск по чл. 56 от ЗН от името на Държавата, въззивният съд е приел, че активна страна по този иск е държавата като ищец, но действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на НАП. С разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2, 6 и 7 ДОПК е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник. Съгласно чл. 216, ал. 2 ДОПК недействителността се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител. Съдът е посочил, че ДОПК си служи многократно с понятието публичен взискател, но не го дефинира. Относно правото на публичния изпълнител да предявява искове за недействителност съдът се е позовал на мотивите на Върховния касационен съд в определение № 239 от 25.04.2017г. по т. д. № 2297/2016г. на І т. о. Прието е в посочения акт, че разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ДОПК не прави разграничение кои от изброените в ал. 1 искове могат да се предявяват от публичния взискател и кои - от публичния изпълнител, а посочването им като активно легитимирани е алтернативно, което означава, че при наличието на предпоставки за завеждането на иск за относителна недействителност при всяка от посочените хипотези, това право може да бъде упражнено от всеки от тях - или пряко от публичния взискател, или чрез неговия субституент - публичният изпълнител. Публичният изпълнител по чл. 216 ДОПК не действа в самостоятелно качество на страна, а законодателят му е признал правото да участва в специалния исков процес за установяване относителна недействителност на сделки, извършени от задължени към фиска лица именно с цел да охранява интереса на държавата като публичен взискател. Изрично разпоредбата на чл. 216, ал.3 ДОПК дава възможност на правата на кредитора по чл.134 и 135 ЗЗД да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. А искът по чл. 56 ЗН е специален спрямо иска по чл. 135 ЗЗД. Воден от тези съображения въззивният съд е уважил предявения иск.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о., намира следното:

Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1, т.3 ГПК като е формулирал следните въпроси: 1/. Възможно ли е идентификация на ищеца, само и единствено с неговото длъжностно качество; задължително ли е посочване на три имена, ЕГН, адрес на физическите лица, съответно Булстат, седалище и представляващ за юридическите лица; възможна ли е проверка на представителна власт на пълномощника, ако това лице е идентифицирано само с длъжност? Ако отговорът на първите въпроси е положителен, то първоинстанционният съд длъжен ли е да се съобрази с явно незаконосъобразно определение на горестоящият съд или е обвързан от това определение; 2/. Ако отговорът на първите два въпроса е положителен, то това решение отговаря ли на критериите за валидност и допустимост; 3/. При наличие на забрана за приемането на нови доказателства във въззивното производство, приемането на доказателства води ли до недопустимост или незаконосъобразност на акта; 4/. При наличието на законова регламентация и трайна практика на ВКС допустима ли е аналогия, за да се обоснове активна легитимация на лице, което явно няма качеството на кредитор? Твърди се, че въпросите са разрешени противоречиво от съдилищата (посочена е практика на ВКС и на ВАС), както че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като приносът в тълкуването на поставените въпроси осигурява разглеждането и решаването на делото, според точния смисъл на законите, като променящите се обществени условия налагат съдебната практика да бъде осъвременена - изхождайки от мотивите на съда за активна легитимация на лицето, преодоляването на законова забрана за приемане на доказателства, създаването по аналогия на нови правни субекти или присвояването на качества, които тези субекти нямат.

Въпреки недотам ясната формулировка, първите два въпроса и четвъртият засягат спора дали публичният изпълнител е активно легитимиран правен субект да предяви иска по чл. 56 ЗН и как той се идентифицира като ищец в процеса. Въпросът за идентификацията на публичния изпълнител като ищец няма отговор във въззивния акт, тъй като такова изрично оспорване не е било заявено. Независимо от това, доколкото преценката за допустимостта на акта се извършва служебно от съда, следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.2 ДОПК органи на Агенцията /НАП/ са служителите заемащи длъжност „публичен изпълнител”, а според чл. 12 ДОПК процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулт. По настоящето дело идентификацията на ищеца и представителството са осъществено в съответствие с горните разпоредби. В исковата молба е посочено, че искът се предявява от публичен изпълнител Р. В., представлявана от юрисконсулт М. Й., упълномощена от Изпълнителния директор на НАП. При тези данни липсва съмнение за допустимостта на акта, обосновано с нередовност на исковата молба.

Въпросът дали публичният изпълнител е легитимиран да предяви иска по чл. 56 ЗН е разрешен от съда в съответствие със закона и практиката на Върховния касационен съд по тълкуването му, част от която практика е посочена в решението. ДОПК възлага на публичните изпълнители функциите за събиране на публичните задължения. Наред с това изрично уредено е в закона и правото им да завеждат искове за недействителност на действия на длъжници, които увреждат публични взискатели - държавата или общините. Чл. 216, ал.2 ДОПК оправомощава публичния взискател или публичния изпълнител да завеждат искове по реда на ГПК за недействителност на сделки и действия, посочени в ал.1, както и упражняват правата на кредитора по чл.134 и 135 ЗЗД. От тази уредба е видно, че по разпореждане на закона публичният изпълнител участва в специалния исков процес за установяване на относителна недействителност на сделки, извършени от задължени към фиска лица, охранявайки именно интереса на държавата. В този смисъл е практиката по определение № 239 от 25.04.2017г. по гр. д. № 2297/2016г. на ВКС, I т. о., Решение № 107 от 14.11.2011 г. по търг. д. № 742/2010 г. на І т. о. А сходството на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД с иска по чл. 56 ЗН е разяснено в решение № 43 от 15.05.2020г. по гр. № 1761/2019г. на ВКС, IIIг. о. и Решение № 155 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 4919/2019 г. на І г. о. Настоящият състав споделя посочената практика и не намира предпоставки за нейното изменение или осъвременяване. Процесуалната легитимация на ищеца не е обоснована чрез прилагане на правото по аналогия, както счита касатора, а произтича от горепосочените законови норми. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на визираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Третият въпрос е свързан със забраната на чл. 266 ГПК за приемане на нови доказателства във въззивното поризводство и последиците от нарушаването й. Въпросът е обоснован с извършеното от въззивния съд приемане на ново доказателство - изпълнителен лист от 14.06.2021г. по адм. д. № 56/2021г. на Административен съд-Търговище, издаден срещу ответника в полза на НАП за сумата 1836,77лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Срещу приемането на това доказателство ответникът по иска Ю. Р. е възразил с твърдение, че решението е влязло в сила на 26.05.2021г. и от тази дата въззивният жалбоподател - ищец в процеса е можел да се снабди с изпълнителен лист; представил е решението по административното дело. Въззивният съд е приел доказателството, считайки че не е нарушена забраната на чл.266, ал.1 ГПК, тъй като се касае до нововъзникнало обстоятелство и писмено доказателство (след приключване на устните състезания пред първата инстанция). При тези данни е видно от една страна, че отклонение от практиката по приложение на чл. 266 ГПК не се съзира. От друга страна, въпросът няма отношение към изхода на спора, тъй като съдът не се е позовал в мотивите си на новопредставения изпълнителен лист, удостоверяващ ново задължение на ответника. За установяване на публичните задължения на ответника по делото са събрани други доказателства.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 15.11.2021г. постановено по в. гр. д. № 195/2021г. на Търговищкия окръжен съд по касационната жалба на Ю. В. Р..

ОСЪЖДА Ю. В. Р., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], Област Т., [община], [улица] да заплати на Публичен изпълнител на НАП-ТД-Варна сумата 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: