О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 403

[населено място], 29.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2183/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Слънчев бряг“ АД, подадена чрез процесуален представител адв. М. К., срещу решение №29/21.06.21г. по т. д.№63/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №382/ 14.01.2021 г. по т. д. № 667/2019 г. на Окръжен съд - Бургас е отхвърлен предявеният от „Слънчев Бряг“ АД против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за разликата от 32 753,48 лв. до 597 750,93 лв. , представляваща обезщетение за ползването на водопроводната и канализационна мрежа на к. к.“Слънчев бряг – изток“ за периода от 01.01.2014 г. до 12.12.2014 г., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. Излагат се доводи за противоречие на изводите на съда за настъпила погасителна давност по отношение на отхвърлената част от вземането за обезщетение с практиката на съдилищата, според която обезщетението за ползване се определя като глобална сума за годишен период. Касаторът твърди, че в случая като времеви измерител следва да се приложи годишна база, след като се претендира обезщетение за цялата 2014година и такава е била уговорката по прекратения наемен договор. Извършените от съда изчисления за теченето на давностния срок по дни, според касатора, са напълно неприемливи и нелогични, тъй като претенцията е за годишно обезщетение; същото се определя въз основа на финансовите резултати, които настъпват и се установяват след изтичането на...