Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10712 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител юрк. В. против решение № 1378 от 28.07.2022г. по адм. дело № 412/2021г. на Административен съд – Благоевград. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответниците по касационната жалба - А. В., Р. В. и Ц. В., чрез пълномощника си адв. Ю. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват касационната жалба като считат, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съгласно представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е осъдил Агенция по заетостта да заплати на А. В., Р. В. и Ц. В., действаща лично и със съгласието на своята майка А. В., в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на делото държавен служител В. В., сумата от 10 237.35лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 05.03.2021г. - 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2022г. до окончателното й изплащане.

За да се произнесе по спора съдът е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за уважаване на исковата претенция :с влязло в сила решение е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, за процесния период същият не е полагал труд по трудово или служебно правоотношение, поради което на починалия в хода на процеса ищец се дължи обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., което право след смъртта му като наследимо и имуществено преминава към неговите наследници по закон. Относно периода на претендираното обезщетение, съдът е взел предвид заявения в исковата молба, но е счел, че оставането на ищеца без работа е считано от 05.03.2021г., а не от датата на издаване на заповедта 01.03.2021г., поради което като начален момент е приел именно тази дата 05.03.2021г., а като крайна дата е приел посочената от ищеца в исковата молба - 01.09.2021г. Размера на обезщетението за този 6 месечен период, съдът е определил като е взел предвид представената по делото служебна бележка рег. № 20 - 08 - 179/17.06.2022г., издадена от директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" - Благоевград, съгласно, която към 08.04.2022г. основното месечно възнаграждение, получавано от служителя изпълняващ длъжността директор на дирекция "Бюро по труда" - Благоевград е в размер на 1 745.00 лв. Решението е правилно.

Административният съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи.

По делото е безспорно установено, че В. В. е заемал длъжността директор на дирекция "Бюро по труда" - Благоевград. Със заповед №31 от 01.03.2021г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, служебното му правоотношение е прекратено на основание чл.107, ал.2 от закона за държавния служител, считано от 05.03.2021г. С решение № 402 от 07.03.2022г., постановено по адм. дело 238/2021г. на Административен съд - Благоевград е отменена посочената по - горе заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Видно от приложената по делото служебна справка от съдебен деловодител в АС - Благоевград, решението е влязло в законна сила на 08.04.2022г.

С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителя да претендира обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с представените писмени доказателства по делото - писмо от директора на ТД на НАП София офис Благоевград изх. № 11116#1 /03.06.2022г., съдът обосновано е приел, че за периода от 01.03.2021г. до 08.04.2022г. В. В. не е работил по трудово правоотношение като има подадена декларация обр. №1 "данни за осигурено лице" с вид осигурен "05 - за държавни служители по Закона за държавния служител" за м. 03.2021г., следователно, съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., служителят има право на обезщетение за период от шест месеца в размер на основната си заплата. Видно от представената по делото служебна бележка, рег. №20 -08- 179 от 17.06.2022г. от директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Благоевград, към 08.04.2022г. получаваното основно възнаграждение от служителят, изпълняващ длъжността "директор" на дирекция "Бюро по труда" гр. Благоевград е в размер на 1 745 лв. Това е размерът на основната заплата към 08.04.2022 г., меродавен и към момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, за длъжността, заемана от служителя и правилно същият е възприет от съда като база за изчисляване на дължимото обезщетение, по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с установените фактически обстоятелства и релевантните правни разпоредби, съдът е осъдил Агенцията по заетостта да заплати на ищците, в качеството им на законни наследници на служителя сумата от 10 237.35лв., представляваща обезщетение за периода от 6 месеца, през който служителят не е работил по друго служебно или трудово правоотношение, ведно с дължимите лихви, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт - в случая 08.04.2022г. до окончателното й изплащане. Правилно е определен дължимият размер на обезщетението, съгласно представената служебна бележка за размера на основната заплата за длъжността директор, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, както и дължимата лихва, при началния момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение.

Релевираните доводи в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Съдът е сезиран с редовна искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., която урежда правото на обезщетение на служителите при незаконно уволнение. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изясни спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Отказът на съда да назначи съдебно - счетоводна експертиза за определяне на възнаграждението към 08.04.2022г. не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не е препятствал събирането на всички относими и допустими доказателства и не е осуетил изясняването на правно релеватните факти в случая. Определението на съда, с което е оставено без уважение това искане е подробно мотивирано и изводите му, че с оглед представената по делото служебна бележка, изходяща от самия касатор, относно получаваното основно възнаграждение за заеманата преди уволнението на служителя длъжност, не са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага, за да изчисли размера на евентуално дължимото на ищците обезщетение за период от шест месеца са правилни.

Неоснователно е и наведеното от касатора оплакване, че съдът е определил размера на присъденото обезщетение, въз основа на основно възнаграждение, получавано от друг служител изпълняващ длъжността директор, а не от самия служител Василев. Горното твърдение е в противоречие с разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл., в която изрично е посочено, че държавния служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно. За служителя това е 08.04.2022г. - датата на влизане в сила на решението на АС - Благоевград за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Изложените доводи за непълен и неточен анализ на относимите фактически обстоятелства по спора от съда не намират опора в данните по делото. Съдът е събрал всички относими доказателства от значение изясняване на спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Поради това, същото следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото ответната страна А. В. е направила разноски в размер на 1200 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждането им, следва да се присъдят на ответника. Възражението за прекомерност, направено в с. з. от процесуалния представител на касационния жалбоподател е неоснователно, т. к. преценка на фактическата и правна сложност на спора не показва такава непропорционалност на претендираното възнаграждение, която да обуславя неговото намаляване.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1378 от 28.07.2022 г. по адм. дело № 412/2021г. на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати на А. В., [ЕГН] сумата 1200( хиляда и двеста) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА