Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Д. П. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 10778 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Арбов П. А., [ЕИК], с адрес гр. Варна, против Решение №1172/04.10.2022г., постановено по адм. дело №1458/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №Р-03000321005789-091-001/24.03.2022 г., издаден от Н. Б. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Б. Б. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 80/08.06.2022 г. на Директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика - Варна, с който на едноличния търговец са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер 5 734. 70 лева и лихви в размер на 2 643. 26 лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил събраните в хода на съдебното производство доказателства, като счита, че същите доказват реалното извършване на спорните доставки. Твърди, че със закупените материали е изработена продукция свързана с икономическата дейност на предприятието. Излага възражения, че ревизионното производство е протекло формално, без извършване на насрещни проверки и събиране на относими за спора доказателства. По изложените доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът - Директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в представено писмено становище и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт № Р-03000321005789-091-001/24.03.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 80/08.06.2022 г. на Директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика - Варна, с който по отношение на ЕТ Арбов П. А. са установени задължения за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 5 734.70 лева по фактури, издадени от Каракочев 2016 ЕООД, А. С. ЕООД, Метал стой 2016 ЕООД, Стал 2017 ЕООД, Ш. Б. 9 ЕООД с предмет листова ламарина и Ви транс 2020 ЕООД с предмет металорежещи инструменти за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 08.2016 г., м. 11.2016 г., м. 08.2017 г., м. 04.2021 г. и м. 05.2021 г.
От фактическа страна съдът е приел, че процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 15.10.2021 г. Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад от 22.02.2022 г. Производството е приключило с издаване на процесния ревизионен акт, с който по отношение на ревизираното лице са установени задължения за ДДС, представляващ непризнат данъчен кредит в размер на 5 734. 70 лева, ведно с лихви в размер на 2 643. 26 лева.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 80 от 08.06.2022 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Варна.
След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за липса на реалност на процесните доставки на стоки, поради което е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит основание чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС.
Административният съд е анализирал издадените фактури от Каракочев 2016 ЕООД, А. С. ЕООД, Метал стой 2016 ЕООД, Стал 2017 ЕООД, Ш. Б. 9 ЕООД и Ви транс 2020 ЕООД по които ЕТ Арбов П. А. е ползвал данъчен кредит в размер на 5 734.70 лева и е приел за правилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит поради нереалност на доставките. Извода за липса на реалност на процесните доставките е аргументиран с това, че нито в хода на ревизионното, нито в хода съдебното производство ревизираното лице е представило доказателства за предаване на фактурираните стоки, такива не са били представени и от преките доставчици. Административният съд е установил, че процесните фактурите са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя, но не са били осчетоводени при доставчиците, както и че представените касови бонове към тях не кореспондират с данните от фискалните им устройства, не са подавали ГДД, не е доказана материална и техническа обезпеченост за осъществяване на процесните доставки при доставчиците. Относно Ви транс 2020 ЕООД, съдът е установил, че към момента на издаване на процесната фактурата дружеството е било дерегистрирано по ДДС. Съдът е констатирал още, че Каракочев 2016 ЕООД, Метал стой 2016 и Стал 2017 ЕООД са дружества с един и същ собственик и еднакъв адрес за кореспонденция, а Ш. Б. 9 ЕООД и Ви транс 2020 ЕООД са с един и същ адрес на управление и се управляват и представляват от едно лице. Съдът е приел, че представените от жалбоподателя справки за изписани материали по фактурите не налагат извод за реалност на доставките.
В заключение, първоинстанционния съд е достигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт.
Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства и правилно е установен приложимия материален закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик.
В съответствие с доказателствата по делото, правилно административния съд е обосновал извод за нереалност на доставките, по процесните фактури. Правилно съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване реалност на доставките е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това ревизираното лице трябва да притежава всички необходими документи за получаване на посочените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.
В хода на ревизионното производство, а и пред съда са представени единствено спорните фактури и касови бонове към тях, издадени от Каракочев 2016 ЕООД, А. С. ЕООД, Метал стой 2016 ЕООД, Стал 2017 ЕООД, Ш. Б. 9 ЕООД и Ви транс 2020 ЕООД, като по делото не са представени доказателства за предаване на стоките. Липсват съпътстващи получаването на стоката документи като напр. пътни листи, товарни разписки, приемо-предавателни протоколи и др.
Настоящата инстанция счита, че от преценката на всички събрани по делото доказателства следва извод за нереалност на доставките по процесните фактури. Правилно съдът е приел, че от жалбоподателя не са представени доказателства, установяващи наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставките. Не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките обстоятелството, че за тях са издадени фактури и същите са намерили отражение в счетоводните регистри.
Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.
Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по касация в размер на 1 137. 80 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1172/04.10.2022г., постановено по адм. дело №1458/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА ЕТ Арбов П. А., [ЕИК], с адрес гр. Варна, да заплати на Д. О. и данъчно - осигурителна практика - Варна при ЦУ на НАП сумата от 1 137. 80 лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА