Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 10812 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета, чрез пълномощник, против решение №4638 от 06.07.2022 г. по адм. д. №9535/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалба на общината срещу решение от 10.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС) в частта по т.1, с която органът е отказал верификация на заявени разходи в размер на 16488,37 лв. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационния жалбоподател твърди, че съдът не е установил и не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства в тяхната взаимовръзка и пълнота; не е изложил никакви собствени мотиви, а е възприел безкритично изводите на административния орган, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е формирал крайния си извод, без да подложи на задълбочен правен анализ посочените от органа в издадения акт фактически и правни основания, както и конкретните възражения на страната. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане на бенефициера Столична община за окончателно плащане по сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ по процедура "Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация за територията на Столична община".

С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.09.2021 г., в частта по т. 1, ръководителят на Управляващия орган по ОПОС е отказал да верифицира средства общо в размер на 16488,37 лв., разбити по пера в четири точки, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Конкретните суми са отнесени към възнаграждения за екипа на управление на проекта по бюджетни редове IX.34.1; IX.34..2; IX.34.6 и IX.34. 7, съответно за периоди от месец февруари до месец декември 2020 г. В мотивите органът е приел, че в окончателното искане за плащане бенефициерът е представил отчети за работа на членовете на екипа за управление на проекта за периода 01.01.2018 г. - 15.05.2021 г., т. е. за 40,5 месеца. По предходно искане за плащане органът е верифицирал разходи за екипа за периода м. август - м. декември 2017 г. При тези данни органът е приел, че общата продължителност по дейност 3 "Организация и управление на проекта" е 45,5 месеца, което е с 9,5 месеца повече от максимално допустимия срок от 36 месеца съгласно т. 3.7 от административния договор. Поради това е мотивирал извод за недопустимост на този разход, тъй като не отговаря на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и конкретно на т. 18 от Насоките за кандидатстване - за минимален и максимален срок за изпълнение на проекта.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. По съответствието на решението с материалноправните разпоредби съдът е приел за правилен извода на административния орган, че общата продължителност на дейност 3 "Организация и управление на проекта" надвишава с 9,5 месеца максимално допустимия срок от 36 месеца за физическото изпълнение на дейностите по проекта. Възприел е извода на органа за недопустимост на конкретните разходи, тъй като не отговарят на Насоките за кандидатстване. Посочил е, че тъй като не били спазени сроковете по проекта, Столична община е нарушила чл. 10, ал. 1 от Насоките и определената сума в т. 1 от административния акт представлява недопустим разход. С тези мотиви съдът е отхвърлил подадената от Столична община жалба като неоснователна. Решението е неправилно.

Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопрозводствените правила. Касационният съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е извършил пълна съдебна проверка за материална законосъобразност на оспорения административен акт - по отношение на всички кумулативни елементи на посоченото от органа основание на постановения отказ за верификация на разходи. Съдът не е направил собствени фактически установявания, въз основа на които да формира изводите си предвид правно основание, на което се е позовал органът. Решението съдържа лаконични мотиви от правна страна, без да са обсъдени и релевантните възражения на жалбоподателя.

Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. По направеното искане за плащане органът се е произнесъл въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, извършвайки документална проверка на разходооправдателни документи. Ръководителят на УО е приел за недопустими разходи от 16488,37 лв., описани в т. 1 от акта, с мотив, че не подлежат на верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ - разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.

Според органа направени по проекта разходи за работа на членовете на екипа по съответните бюджетни редове са верифицирани по предходно искане за междинно плащане за период м. август 2017 г. - м. декември 2017 г., т. е. за пет месеца. В окончателното искане за плащане са представени отчети за свършена работа на екипа за периода 01.01.2018 г. - 15.05.2021 г., т. е. за 40, 5 месеца. Тъй като максимално допустимият срок по договора е 36 месеца, органът е отказал плащане за периода м. февруари - м. декември 2020 г., когато дейности по проекта са спрени.

Съдът бланкетно се е позовал на общата разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Насоките за кандидатстване, без да провери посочените от органа нарушени правни норми. Не е обсъдил доказателствата и не е изяснил относимите факти по спора; не ги е подложил на обстоен анализ и не е проверил конкретните възражения на жалбоподателя. По делото са представени доказателства за разрешено от органа спиране на дейности по проекта. Съдът не е установил периода, през който са спрени дейности по проекта, дали в тях попадат дейностите на екипа за управление на проекта, не е изследвал относимостта на предвиденото с разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Насоките за кандидатстване по програмата правило. Бенефициерът твърди, че спорните разходи са допустими, тъй като през периода на спряното фактическо изпълнението на проекта дейностите по управлението му от страна на екипа не са спирали, тъй като екипът е следвало да проведе необходима съгласувателна процедура с инициативата "Джаспърс". Съдът не е изследвал дали описаните дейности са част от изпълнението на проекта и доколко това води до задължение на УО за верификация на разходите за тях - признаването им като разход на средства от европейското финансиране, за да се осигури ефективно техническо и финансово изпълнение на административния договор.

Правилата относно съдържанието на съдебния акт са императивни, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Отхвърлянето на оспорването при липса на собствени фактически установявания на релевантните факти и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Законодателят забранява в касационното производство да се правят фактически установявания. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Преповтаряне в съдебното решение на констатациите на органа и формирания от него извод вместо собствен фактически и правен анализ на доказателствата и на приложимото право не замества съдебната проверка, която съдът е длъжен да извърши на всички основания и във връзка с всички относими обстоятелства.

Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Столична община жалба, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне. Съдът следва да извърши пълна съдебна проверка за материална законосъобразност на административния акт в оспорената част след установяване и собствен анализ на всички релевантни факти и обстоятелства. Извършването на такава проверка за първи път в касационното производство е недопустима.

С оглед гореизложеното претенциите за съдебни разноски следва да бъдат разгледани при новото произнасяне на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4638 от 06.07.2022 г. по адм. д. №9535/2021 г. на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА