Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 10891/2022 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Образувано е по 1) касационна жалба на кмета на Район „Красно село“ – Столична община против Решение № 4116/20.06.2022 г. по адм. дело № 3137/2022 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е отменен мълчалив отказ на кмета на района, формиран по заявление РКС18-АП00-60-59/16.09.2021 г. на „Ваклин груп – Лагера“ ООД за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до поземлен имот и преписката е върната на административния орган за продължаване на процедурата по заявлението при съобразяване с мотивите на решението, и 2) частна жалба на „Ваклин груп – Лагера“ ООД срещу решението в частта, с която е прекратено производството по жалбата на дружеството против мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление от 13.10.2021 г. за издаване на заповед за прокарване на временен път.
От ответниците кметът на района оспорва частната жалба на „Ваклин груп – Лагера“ ООД, дружеството е на позиция за неоснователност на касационната жалба, кметът на Столична община е на становище за правилност на решението.
Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, като се предлага да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
I. Касационната жалба е допустима и основателна по довода за недопустимост на решението в отменителната му част – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, което подлежи и на служебна проверка – чл. 218, ал. 2 от кодекса. Решението е постановено по просрочена жалба – отрицателна процесуална предпоставка по чл. 159, т. 5 АПК за допустимостта на съдебното производство.
1. Със заявление от 16.09.2021 г. „Ваклин груп – Лагера“ ООД е сезирало кмета на район „Красно село“ – СО с искане за издаване на заповед за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до УПИ X-746, кв. 53, м. „Лагера“ по плана на гр. София, поземлен имот с идентификатор № 68134.201.146 по КККР през територията на ПИ № 68134.201.219 и 68134.201.131 – публична общинска собственост. На 29.09.2021 г. административният орган е изискал предоставянето на допълнителни документи, които са постъпили в администрацията на 13.10.2021 г.
2. Първоинстанционният съд въобще не е изследвал въпроса до кой момент административният орган е трябвало да се произнесе по искането, съответно към коя дата е бил формиран отмененият мълчалив отказ за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ и е започнал да тече срока за неговото обжалване.
а. Съгласно чл. 57, ал. 1 АПК административният акт се издава в 14-дневен срок от започване на производството, т. е. 16.09.2021 г. в настоящия случай. Специалната разпоредба на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ допуска възможността органа еднократно да изиска от заявителя отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи по преписката в 14-дневен срок. Алинея 2 на текста обвързва началния момент на срока за произнасяне с изпълнението на указанията, което е осъществено на 13.10.2021 г. Затова кметът на района е следвало да се произнесе до 27.10.2021 г. и с изтичането на този срок е бил формиран мълчалив отказ.
б. Срокът за оспорване на актовете по ЗУТ е 14-дневен – чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е специален спрямо чл. 149, ал. 2 АПК и обхваща както изричните актове, така и мълчаливите откази по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Непроизнасянето на органа е могло да бъде атакувано до 10.11.2021 г. Към момента на подаване на жалбата до административния съд – 15.03.2022 г., правото на съдебно оспорване е било преклудирано.
в. Дори и да се сподели съждението на съда, че кметът на района е трябвало да процедира преписката най-късно до 01.02.2022 г. (т. е. хипотетично най-благоприятният за заинтересованата страна момент на възникване на задължението за произнасяне), с оглед момента на подаване на жалбата до съда оспорването отново би било извън установения срок. Отделен е въпросът, че този извод на съда е необоснован, тъй като почива на възприетите като последни източници на данни за кореспонденция между кмета на района и кмета на СО, а тя не е припознато от закона условие да се постави в течение срока за произнасяне нито по ЗУТ, нито по общите правила на чл. 57 АПК.
3. Доколкото срокът за произнасяне е инструктивен, а не преклузивен, органът би могъл да издаде изричен акт по евентуално ново искане на дружеството, без да е обвързан от отрицателната предпоставка за допустимост на административното производство по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
Недопустимостта на съдебното решение в обсъдената част налага то да бъде обезсилено, а делото – прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.
II. Допустима, но неоснователна е и частната жалба.
1. Оспорването пред първата инстанция на мълчалив отказ на кмета на СО да издаде заповед за прокарване на временен път е било недопустимо на две основания.
а. Действително, със заявление от 13.10.2021 г. дружеството е направило искане с посочения предмет. С писмо на зам.-кмета на СО от 11.11.2021 г. (с копие и до заинтересованата страна) преписката, образувана по същото заявление, е изпратена по компетентност на кмета на района. По същество писмото обективира акт по смисъла на чл. 31, ал. 2 АПК за препращане на преписката на компетентния орган. Като последица от него поставеният с искането въпрос вече не е висящ за разрешаване от кмета на общината, а от кмета на района, който е дължал произнасяне (макар и да са подадени две заявления до различни органи, те са с идентичен предмет и образуват едно искане). По тази причина възникването на мълчалив отказ на кмета на общината е по хипотеза изключено.
б. От друга страна, обект на кореспонденцията на дружеството с кмета на общината след подаването на първоначалното заявление е съгласието на общината като засегнат от прокарването на временен път собственик. Евентуалният отказ – изричен или мълчалив, то да бъде дадено е приравним на волеизявление в качеството на заинтересован собственик, а не на административен акт по чл. 214 ЗУТ. Липсата на съгласие на общината е единствено елемент от фактическия състав, пораждащ правомощието да се издаде заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, а не самостоятелно атакуем акт по реда на съдебно-административния контрол.
2. Наименуваната като „частна жалба“, с която е сезиран АССГ, съдържа и искане съдът да се произнесе с определение кой е компетентният орган да завърши административното производство. Заключението на съда за неговата недопустимост е правилно по своя резултат.
Административният съд е по принцип овластен да реши с определение спор за компетентност между административни органи – чл. 19 АПК. С такъв спор обаче съдът може да бъде сезиран само от някой от участващите в него органи. В правното си положение на частноправен субект – трето лице спрямо твърдения спор, дружеството не разполага с правото да го релевира пред съда. При отсъствието на изявление на административен орган, с което спорът се предявява съдебно, не е осъществена процесуалната предпоставка, обуславяща допустимостта на разглеждането му.
Изложеното мотивира оставянето в сила на решението в прекратителната му част, която има характера на определение.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4116/20.06.2022 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 3137/2022 г. в частта, с която е отменен мълчалив отказ на кмета на Район „Красно село“ – Столична община, формиран по заявление № РКС18-АП00-60-59/16.09.2021 г. на „Ваклин груп – Лагера“ ООД и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, И ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението, имащо характера на определение, в прекратителната му част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ