О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

София, 29.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 2230/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на С. Б. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 163 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 449/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 195 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 352/2021 г. на Районен съд-Ловеч, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от молителя иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 900 лв., представляваща размера на причинената му имуществена вреда в резултат на противоправно действие на администрацията на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, както и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неизпълнението на паричните задължения по издадените изпълнителни листи, ведно със законната лихва, начислена върху общата сума, считано от постъпване на исковата молба в съда /08.01.2021 г./ до окончателното й изплащане.

С разпореждане № 50 от 26.04.2022 г. на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, молбата за отмяна е върната на администриращия съд с указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно - представяне на изложение на основанията за отмяна, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК и довнасяне на дължимата държавна такса. В изпълнение на указанията, Районен съд - Ловеч с разпореждане № 973 от 04.05.2022 г., е оставил без движение молбата за отмяна и е предоставил едноседмичен срок на молителя за отстраняване на констатираните нередовности.

В тази връзка, с уточнителна молба от 25.05.2022 г., молителят е посочил, че се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Обосновава се с твърдението, че към момента на постановяване на решението не е разполагал с пълния текст на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не му е било известно даденото тълкуване под т. 13 от решението и в този смисъл е бил лишен от възможността да се позове на него при разглеждане на делото. Счита, че изложеното се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това поддържа, че съдът нарочно не се е съобразил с установената задължителна съдебна практика и по този начин е нарушил служебните си задължения, което молителят намира за престъпно действие, попадащо под предметния обхват на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София поддържа, че същата е недопустима, тъй като не са удовлетворени изискванията за мотивирано изложение на надлежни основания по смисъла на чл. 303 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна. Когато при извършената проверка съдът констатира, че в молбата не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, Върховният касационен съд следва да укаже на страната тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява /т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК/. В настоящата хипотеза на страната са дадени изрични указания за необходимостта да посочи конкретни и надлежни твърдения за някое от изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, но такива не са формулирани с уточнителната молба.

Твърдението за неправилно приложение на закона и несъобразяване на въззивното решение с тълкувателната практика на ВКС представлява довод за неправилност, който не попада под предметния обхват на нито едно от уредените в закона извънредни основания за отмяна на влезли в сила решения. Още повече, посоченото тълкувателно решение е съществувало към датата на постановяване на въззивното решение и в никакъв случай не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Впрочем, в т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, се прие, че тълкувателно решение, постановено след влизане в сила на съдебно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с което ОСГКТК е дало тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, предмет на молбата за отмяна, също не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По индивидуален правен спор постановено тълкувателно решение не може да има значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. То не е и доказателствен факт по конкретното дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото.

По отношение на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то също не е налице. В посочената разпоредба са визирани няколко фактически състава, при които съдът, разрешил спора по същество с влялото в сила съдебно решение, е формирал решаващата си воля по съществото на спора въз основа на доказателство, опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, съответно вследствие на престъпно действие на страната, нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези законът безусловно предпоставя като условие за допустимост на молбата за отмяна, престъпното деяние да е установено по надлежен съдебен ред с влязла в сила присъда или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК /респ. чл. 97, ал. 4 ГПК отм./. В случая няма данни, а и не се твърди, соченото от молителя престъпно обстоятелство да е установено по такъв ред.

При изложените съображения се обосновава извод за процесуална недопустимост на молбата за отмяна и същата не следва да се допуска до разглеждане.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Б. Б. молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 163 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 449/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: