О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 591

Гр. София, 27 юни 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.05.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №128/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на В. Х. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново/АС/ по гр. д. №166/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът на В. Х. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.220, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда и в престъпление по чл.219, ал.3, вр. с чл.26 НК, за което наказателното производство е прекратено поради изтекла давност.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторът - ищец В. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му е отхвърлен. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че съществен за спора е правният въпрос за критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението. В противоречие с цитираната практика на ВКС, според касатора, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен конкретни обстоятелства на случая – тежестта на повдигнатите множество обвинения, продължителността на наказателното производство, което надхвърля разумните срокове, както и продължителността на мерките за неотклонение и другите ограничения спрямо...