О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 293София, 27.06.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 1103 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№205/12.01.2022г., подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. А. Р., срещу решение № 233, постановено на 07.12.2021г. от Апелативен съд – Пловдив, 1-ви търговски състав по в. т.д.№241/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на „ЗАРРА – 2000“ ЕООД сума в размер на 25 171.95 лв., представляваща разликата между очаквания приход и получения такъв в резултат на разлива, причинен от служители и/или външни лица, наети от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба (25.09.2019г.) до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – от значение за отговорността по чл. 49 ЗЗД ли е обстоятелството дали неблагоприятния резултат е настъпил за ищеца вследствие пряката дейност на ответника или от действията или бездействията на трети лица, неучастващи в производството и на кого лежи доказателствената тежест да установи това обстоятелство.

Обосновава искането си с твърдението, че по делото не е установена причинно-следствена връзка между конкретно действие или бездействие на „Електроразпределение Юг“ ЕАД или лице, на което дружеството е възложило работа, и разлива, доколкото нормативно задължение за поддръжка и експлоатация на напоителния канал има трето за спора лице – „Напоителни системи“ ЕАД. Счита, че по делото не е установено по безспорен начин кога и по какъв начин е била нарушена целостта на стената на съоръжението, дали това се е случило при или по повод изпълнение на дейността по почистване на сервитутната зона на електропровода и дали това е причината за разлива на вода извън канала, който да е причинил наводнението на земеделските площи. Твърди, че липсват доказателства, които да обосноват извода, че щетите, претендирани с исковата молба, са пряка и непосредствена последица от неправилната поддръжка на сервитутните зони, а не от неправилна поддръжка и експлоатация на земеделските площи, както и от неподдържането и неправилната експлоатация на напоителния канал, доколкото последните не попадат в сервитутната зона и „Електроразпределение Юг“ ЕАД няма задължение да ги поддържа. Счита, че отговорността на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е определена хипотетично и имагинерно, като доказателства, че „струпаните непочистени клони в напоителния канал, които са възпрепятствали притока на вода“ са получени в резултат на извършената поддръжка на въздушни линии СрН и НН липсват.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „ЗАРРА – 2000“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.Д. М., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:

„ЗАРРА – 2000“ ЕООД е предявило срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД по реда на чл. 49 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от действия, извършени от наети от дружеството-ответник лица, с твърдението, че в периода 10.06.2019г. – 14.06.2019г. служители и/или наети от ответника лица са извършили почиствания на сервитутни зони около електропроводи, находящи се в землището на [населено място], [община] и в нарушение на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, уреждащи сервитутите на енергийните обекти и тяхната поддръжка, не са събрали клоните и дърветата, нито са извозили същите, а са били струпани в и около напоителен канал, преминаващ през земите, обработвани от дружеството-ищец. Поддържа, че вследствие струпаните клони и дървета водата в напоителния канал, минаващ около имотите, не е могла да премине и е излязла от коритото на канала като е наводнила посочените имоти по начин да не може да се влезе в тях и това довело до намаляване на добива и съответна загуба в размер на 25 171.95 лв.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва така предявения иск, като поддържа, че щетите, чието обезщетяване се претендира, не са пряка и непосредствена последица от неправилна поддръжка на сервитутната зона, а са следствие на неправилна поддръжка и експлоатация на земеделските площи, както и от неподдържането и неправилна експлоатация на напоителния канал.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено от представения протокол № РД-12-05-38 от 18.06.2019г. на ОбСЗ Опан, че по повод молба на дружеството ищец с вх. № РД -12-05-38 от 18.06.2019г. Експертна комисия след оглед на терените, обработвани от „ЗАРРА-2000“ ЕООД и засети с рапица, е установила, че същите са залети с вода и е невъзможно навлизането навътре, а съществуващия отстрани напоителен канал е скъсан и около него има изрязани храсти и дървета. Посочено е, че според заключението на комисията терените са обилно наводнени, което няма да позволи рапицата да бъде ожъната в оптималния срок за прибиране.

Взето е предвид, че на 21.06.2019г. е извършен оглед и от комисия, назначена от кмета на О. О. която е извършила проверка по молба вх. № 70-00-105 от 18.06.2019г. на управителя на „ЗАРРА-2000“ ЕООД и е констатирала, че към момента на проверката блока, обработван от молителя е засят с рапица и е наводнен и затова е недостъпен. Констатирано е, че блока е залят от напоителния канал в непосредствена близост до него, около който са натрупани клони и дървета, отсечени при почистване на сервитута на електропровод, преминаващ в близост до напоителното съоръжение, а след проведен разговор с представител на КЕЦ „Раднево“ е потвърдено, че външна фирма е била наета от ЕВН Пловдив за почистване на терена под далекопровода. Посочено е, че тази комисия е установила, че в напоителния канал са нахвърляни отрязани храсти и дървета от сервитута на електропровода, а при изкореняване на големи дървета са откъртени и част от плочите на напоителното съоръжение, вследствие което водата е преляла и е наводнила земеделските масиви, обработвани от „ЗАРРА-2000“ ЕООД, както и че след отправен сигнал до собственика на съоръжението „Напоителни системи“ каналът е почистен и е възстановено нормалното оттичане на водата.

Въз основа на заключението на приетата по делото съдебна агротехническа и икономическа експертиза, която съдът е кредитирал като неоспорена от страните, е прието за установено след проверка в счетоводството на ищеца през стопанската 2018-2019г., че дружеството е отглеждало маслодайна рапица върху 1006 дка, от които е реализирал 435 тона семе, при среден добив 430 кг/дка, а от площите, които са напоявани – 573 дка е получено 305.820 тона семе, при среден добив 533 кг/дка. Взето е предвид, че експертът е констатирал среден добив на рапица от декар в землището на [населено място] и в околните близки землища, както следва: 475 кг/дка, 396 кг/дка и 437кг/дка и след направена справка в „Обзор на състоянието на зърнения пазар“ към МЗХГ – Дирекция Растениевъдство е установил средна изкупна цена за периода м.07.2019г. - м.10.2019г. – 663 лв./тон, както и че според данните от експертизата жътвата при ненаводнените площи при ищеца е започнала на 10.06.2019г. и е приключила на 14.06.2019г., а наводнените са разжънати на 26.06.2019г. и е завършила на 04.07.2019г. или налице е забавяне с около 20 дни, което според вещото лице е сериозно забавяне и причина за получените по – ниски добиви рапица, която извършена извън оптималния агротехнически срок, води до разпукване на шушулките и отронване на семената на земята. Съобразено е, че според установеното от вещото лице дружеството ищец разполага с необходимата техника за прибиране на рапицата, част от която е била полята с цел получаване на по – висок добив, както и извода му, че това дружество няма интерес да забави прибирането .

Взето е предвид, че между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Е. Б. ЕООД на 08.03.2019г. е сключен договор №[ЕГН], с който „Електроразпределение Юг“ ЕАД възлага „Е. Б. ЕООД направа на просеки и кастрене на клони по посочени въздушни линии в КЕЦ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, което е осъществено на територията на [община] през м.06.2019г., срещу задължението да заплати определената цена, а изпълнителят е приел да извърши уговореното.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че общият деликтен състав съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние, действие или бездействие, което следва да бъде противоправно и виновно, вреда, настъпила за ищеца и причинна връзка между противоправното деяние и резултата от същото. Взето е предвид, че повдигнатият по настоящето дело спор е с правно основание чл. 49 ЗЗД, съгласно който отговорността се носи от възложителя на работата, като възлагането представлява отделяне на собствената работа и изпълнението й от друго лице, което е в интерес на възложителя и рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. Съобразено е, че в подобна хипотеза е налице изключение от общия принцип за поправяне на вредите от този, който ги е причинил, като тази отговорност се понася от друго лице, възложило на деликвента извършването на конкретна работа, при която или по повод която са причинени вреди, като характерно за тази отговорност е липсата на вина, която я определя като обективна. Взето е предвид също така, че за да се ангажира отговорността на възложителя следва да са налице и останалите юридически факти, представляващи част от общия деликтен състав.

Съобразено е, че в конкретния случай е установено, че ответникът е възложил на третото лице-помагач направата на просеки и кастрене на клони в сервитутната зона за енергийни обекти по въздушни линии в КЕЦ за обособена позиция 5, част от която, попадаща в землището на [населено място], [община], като не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал.1, т.6, ред. ДВ бр.75 от 2015г. от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти да изнесе и складира на съгласувано със собственика/ползвателя на служещия имот изсечената дървесна маса, което е довело до попадане на същата в напоителния канал в близост и е причинило наводнение на засетите от ищеца имоти с рапица, който факт е в пряка връзка на причинност с настъпилата за последния вреда, изразяваща се в невъзможността да реализира обичайната продукция, в случай, че това наводняване не беше настъпило.

Взето е предвид, че съставените Протокол № РА-12-13-38-1 от 25.06.2019г. за наводнение на ОСЗГ Опан и Констативен протокол от 21.06.2019г. на О. О. представляват официални удостоверителни документи, в които съгласно чл. 179 ГПК длъжностните лица са удостоверили факти, които лично са възприели при посещението си, поради което е прието, че в свидетелстващата си част документите обвързва съда с материална доказателствена сила, която не е била опровергана от събраните по делото доказателства. Посочено е, че показанията на допуснатия и разпитан свидетел И. С. потвърждават факта, че изрязаната дървесина не е била изнесена и складирана на подходящо място, т. е. сочат на неизпълнение на задължението, което ответникът има съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6, редакция ДВ.бр.75 от 2015г. на Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, което неизпълнение според въззивния съд е опосредило настъпилия за ищеца неблагоприятен резултат, тъй като именно тази дървесина, разпръсната в напоителния канал, е довела до запушването му и е причинила наводняване на обработваните от ищеца имоти.

Изложени са съображения, че дали напоителния канал е бил скъсан вследствие пряката дейност на извършващия почистването или от действията на трети лица, в който случай отговорността е за собственика на канала, е без значение за повдигнатия за разрешаване правен спор, тъй като това би било основание за евентуално ангажиране отговорността и на собственика, който би отговарял солидарно с ответника (чл. 53 ЗЗД).

Възражението за съпричиняване на вредата, изразяващо се в неподдържане на земеделските площи в състояние годно да произведе отглежданите култури, е прието за неоснователно, като е посочено, че при доказателствена тежест на навеждащия възражението ответник по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на същото.

При така изложените от въззивния съд съображения и при тези данни за осъществяването на имащите значение за спора факти и обстоятелства, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

На първо място следва да се отбележи, че извършеното от въззивния съд разпределение на доказателствената тежест съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, според която всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Т.е. тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. В този смисъл решение №80/03.05.2018г. по гр. д.№2560/2017г. на IV г. о. на ВКС и посоченото в него решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., както и решение №512/29.06.2010г. по гр. д.№1982/2009г. на І г. о. на ВКС, решение №891/10 от 12.01.2011г. по гр. д.№1638/2009г. на ВКС, І г. о., решение №413/29.06.2010г. по гр. д.№900/2009г. на І г. о. на ВКС и др.

С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил като е приел за осъществили се само онези факти и обстоятелства, които са установени от събраните по делото доказателства. Доказателствата при това са преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила за преценката им, вкл. и правилото на чл. 172 ГПК. Съобразено е какви действия, респ. бездействия на ответника по предявения иск и на трети лица, вкл. неучастващи в производството по делото, са установени по делото и по правилата на чл. 45-53 ЗЗД са преценени правните им последици за настъпилото увреждане. Показанията на св. И. С., съдържащи данни и за разрушен бетон (част от напоителния канал), са детайлно обсъдени, като в случая следва да бъде взето предвид, че свидетелят не помни точно селото, в района на който твърди, че е била разрушена част от стената на напоителния канал, нито датата, на която това се е случило, че никого не е уведомил за проблема и същият не е бил констатиран, вкл. при извършеното от „Напоителни системи“ АД почистване на канала от нахвърляните отрязани храсти и дървета от сервитута на електропровода според представения по делото констативен протокол. Като обективни са взети предвид и съобразени сведенията за имащите значение за спора факти и обстоятелства, съдържащи се в представените по делото официални документи (протоколи, съставени по предвидения в закона ред).

Поставения от касатора правен въпрос следователно не съответства на данните по делото, вкл. на съдържащите се в обжалваното решение съображения и мотиви.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №233 от 07.12.2021г., постановено от Апелативен съд – Пловдив, 1-ви търговски състав по в. т.д.№241/2021г.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: