О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

[населено място], 27.06.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1783 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Трансимпекс“ АД срещу определение № 27 от 28. 01. 2022г. по ч. гр. дело № 3883/2021г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 11472/30. 06. 2021г. срещу определение № 1584/14. 06. 2021г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. дело № 1533/2021г., в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Трансимпекс“ АД срещу решение № 261588/04. 03. 2021г. по ч. гр. дело № 14237/2020г. на Софийски градски съд, в частта с характер на определение, с която съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 296584/01. 12. 2020г. срещу налагане на обезпечителни мерки – запори по изп. дело № 2338/2020г. на ЧСИ с рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд.

Частният жалбоподател „Трансимпекс“ АД излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго определение, с което да бъде уважена частната жалба, по която производството е прекратено поради нейната недопустимост.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, настоящият съдебен състав, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното в настоящото производство определение № 27 от 28. 01. 2022г. по ч. гр. дело № 3883/2021г., Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима в посочената по - горе част, като насочена срещу окончателен съдебен акт на апелативния съд. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на указанията, дадени в т. 2 ТР № 3/12. 07. 2005г. по тълк. дело № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които определенията на апелативния съд, постановени по частни жалби срещу определенията за прекратяване на производство пред окръжния съд по обжалване действията на съдия – изпълнителя са окончателни и не подлежат на касационен контрол. Съставът на ВКС е приел, че настоящата хипотеза е именно такава, доколкото се обжалва определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателя частна жалба срещу решение на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалба срещу налагане на обезпечителни мерки – запори. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че с постановяване на определението на Софийски апелативен съд, жалбоподателят е изчерпал процесуалния ред за инстанционен контрол на постановеното определение.

Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно приетото с т. 2 ТР № 3 /12. 07. 2005г. по тълк. дело № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия - изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК от 1952г. (отм.), но не е изгубило сила и при действието на ГПК от 2007г., в който правната уредба по обжалване на действията на съдебния изпълнител е идентична. В този смисъл е и създадената при действието на ГПК от 2007г. трайна и последователна практика на ВКС, например: определение № 163 от 03. 04. 2019г. по ч. гр. д. № 1292/2019г. на IV г. о. и цитираните в него определение № 159 от 23. 03. 2015г. по ч. т. д. № 670 /2015г. на II т. о. и определение № 425 от 11. 11. 2020г. по ч. гр. д. № 1586/2020г. на IV г. о.. Поради гореизложеното подадената процесна частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд е процесуално недопустима и правилно е върната като такава в производството, в което е постановено обжалваното определение.

На основание изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27 от 28. 01. 2022г. по ч. гр. дело № 3883/2021г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: