О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 226

София, 27.06.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 2135 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. П., чрез адв. А. Г., против определение № 1162/28.04.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 1085/2022 г., с което е потвърдено определение № 3638/27.10.2021 г., постановено по гр. дело № 8517/2021 г. на СГС и разпореждане № 1886/07.02.2022 г., постановено по същото дело.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от друг състав. В изложението се поддържа наличие на касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/Допустимо ли е да се връща искова молба, когато петитумът не е съобразен с точната формулировка на закона, но може да се изведе от фактическите твърдения в обстоятелствената й част. Твърди се противоречие по въпроса с определение № 201 от 27.05.2014 г. по гр. дело № 3063/2014 г. на ІІ г. о.; 2/ Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на определение по частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд, да постанови незабавно потвърдителен акт, без да окаже необходимото съдействие на ищеца при упражняване на процесуалното му право за търсената защита.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК.

С определение № 3638/27.10.2021 г., постановено по гр. дело № 8517/2021 г. на СГС съдът е върнал исковата молба на Н. П. в частта, с която са предявени следните искове: срещу В. С. в размер на 75 000 евро за имуществени вреди от „обременяване с тежест на процесния имот за дълъг период от време / в сл. от 1999 г. до 2010г., вкл. с извършеното насилствено отнемане на правото на ищеца на владение от 09.11.2017г. от ЧСИ А.Б.“, като посоченият размер представлявал пазарната стойност на процесния имот; срещу „Ю. Б. АД /като правоприемник на банка „П. Б. АД/ в размер на 20 000 евро за неимуществени вреди от продължителен тормоз; срещу „Ю. Б. АД /като правоприемник на банка „П. Б. АД/ в размер на 100 000 евро за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, считано от 29.10.1999 г. до датата на исковата молба и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; срещу „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 10 000 евро за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, считано от 17.03.2006 г. до датата на исковата молба и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; срещу „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 25 000 евро за имуществени вреди от това, че е била възпрепятствана да отдава имота под наем, ведно с обезщетение за забава за периода от 17.03.2006 г. до датата на исковата молба и от датата на исковата молба до окончателното плащане; установителен иск, че В. С. не е собственик на партерен етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; за прогласяване на нищожност на публична сделка, извършена от ЧСИ А. Б. по изп. дело № 20128500400676, както и да се признае за установено, че „нотариалните актове, описани в исковата молба и допълнението към исковата молба са негодни и от тях не могат да произтичат никакви последици в полза на нелегитимния собственик В.С., респ. в полза на трети лица /в сл. АД „Ф. Г. К. /, които са се обогатили неоснователно по недействителна сделка, обуславяща нищожност, респ. моли за прогласяване нищожността на нотариалните сделки, извършени в периода от 1999 г. до 2018 г. по невъзможен предмет.

Със същото определение исковата молба е оставена без движение в частта, с която се иска обявяване нищожност на общо десет договорни ипотеки /седем с ипотекарен кредитор „Ю. Б. АД и три с ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД/, описани в исковата молба и допълнението към нея. На ищцата е указано в едномесечен срок от съобщението с писмена молба да представи доказателства, че подадената искова молба, ведно с допълнението към нея, е вписана, като са й указани и последиците от неизпълнение на указанията. С разпореждане № 1886/07.02.2022 г., постановено по гр. дело № 8517/2021 г. на СГС е върната исковата молба на Н. П. в частта за обявяване нищожност на общо десет договорни ипотеки (седем с ипотекарен кредитор „Ю. Б. АД и три с ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД).

За да потвърди обжалваните съдебни актове, с които е върната исковата молба на Н. П., въззивният съд е приел за установено, че с разпореждане № 1357 от 08.07.2021 г. по гр. дело № 8517/2021 г. на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок да уточни петитума и да изложи обстоятелствата, на които се основават исковете. На 19.07.2021 г. е депозирана молба, в която ищцата твърди, че още пред СРС /допълнение вх. № 25174874/26.11.2020 г./, петитумът е уточнен и правният интерес е обоснован, като е заявила петитум, различен от този в молба от 05.04.2021 г. и от 26.11.2020 г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба – не е посочила в какво конкретно се изразяват претендираните имуществени и неимуществени вреди, а по предявения срещу Банка ДСК ЕАД иск - липсва уточнение кое е противоправното поведение на ответника, с което последният е възпрепятствал ищцата да отдава процесния имот под наем. По иска за прогласяване нищожността на публична сделка, извършена от ЧСИ А.Б. по цитираното изпълнително дело, е приел, че не е ясно какво конкретно се иска от съда и кои нотариални актове са относими към случая. Относно разпореждане № 1886/07.02.2022 г. на СГС, въззивният съд е приел, че исковата молба в частта, с която са предявени исковете за обявяване на нищожност на договорните ипотеки подлежи на вписване на основание чл. 11 ПВ, вр. чл. 166, ал. 1 ЗЗД, поради което правилно първоинстанционният съд е указал на ищцата в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства, че подадената искова молба и допълнението към нея са вписани. Съобщението с указанията е връчено лично на П. на 16.11.2021 г. , но в предоставения срок указанията не са изпълнени, поради което с разпореждане № 1886 от 07.02.2022 г., съдът е върнал исковата молба и в частта за обявяване нищожност на общо десет договорни ипотеки.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формулировката на въпросите е обусловена от собственото разбиране на касатора, че петитумът на исковете би могъл да се изведе от изложените в исковата молба и допълненията към нея фактически твърдения и за правомощията на въззивния съд в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд. Поставените въпроси представляват оплаквания срещу правилността на извършената от съда преценка за нередовност на исковата молба и на констатацията му, че дадените указания за отстраняване на нередовността й, не са изпълнени в предоставения на ищцата срок. Правилността на съдебния акт обаче не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на повдигнатите в изложението въпроси не са налице и сочените допълнителни селективни критерии. На първо място, липсва относимост между поставените въпроси и определение № 201 от 27.05.2014 г. по гр. дело № 3063/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., в което е разгледан въпрос във връзка с дадени на ищеца неправилни указания да посочи правна квалификация на иска си /последното представлява задължение на съда/. Настоящият случай не е такъв, тъй като на ищцата са давани многократно ясни и точни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, които са й надлежно връчени, но не са изпълнени в указания срок. С обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК, според която ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е изложена обосновка по отношение на допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не се твърди наличието на противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, която следва да бъде променена, нито се твърди, че произнасянето по въпросите е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в конкретна правна норма.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1162/28.04.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 1085/2022 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: