О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384

гр. София, 24.06.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 25 МАЙ, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1936/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. Р. [ЕГН] срещу решение № 99 от 05.05.2021 г. на Великотърновски апелативен съд по в. т. д. №291/2020 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 74 от 11.06.2020 по т. д. № 208/2019 г. на ОС-Плевен, с което е бил отхвърлен изцяло искът на касатора срещу ЗК“УНИКА“АД, в обжалваната от М. В. Р. част - до размера на сумата от 30 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Л. В. Г., в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 20.09.2016 г., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на иска, с оглед установените факти по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и чл.280 ал.1,т. 3 ГПК-въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

За да счете иска за неоснователен, въззивният съд, по частична жалба от страна на ищцата срещу отхвърлителното първоинстанционно решение - до размера на сумата от 30 000 лева, е приел следното:

От събраните по делото доказателства и преди всичко от заключението на съдебно автотехническата експертиза и от заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че пътно транспортното произшествие е станало в района на [населено място], област П. като при управление на автомобил марка Ивеко по път с предимство от чуждестранен водач, лек автомобил марка ВАЗ, с рег. [рег. номер на МПС] , му отнел предимството, вследствие на което настъпил удар между двете моторни превозни средства. Вина има водачът на лекия автомобил, тъй като същият нарушил чл.50 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно не спрял на пътен знак Б2-Стоп, не пропуснал да мине движещия се по път с предимство товарен автомобил, с румънска регистрация, както и се движел с несъобразена скорост, вследствие на което между двете моторни превозни средства се реализирал удар, при който Л. Г., пътувал на задна дясна седалка, получил несъвместими с живота травми и починал. Предната дясна седалка, при удара, изпаднала извън автомобила. Вещото лице-лекар установява, че пострадалият е получил вследствие на ПТП-то съчетана механична травма – глава, разкъсно контузна рана, счупване на черепната основа, гръден кош – пукване на гръдната кост, девет леви ребра, счупване на първо дясно ребро, сътресение на гръдните органи, крайници – пълна ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръст на дясното ходило, счупване на лява подбедрица. От заключението на вещото лице - автоинженер е прието, че се се установява, че и при поставен обезопасителен колан, при процесното преместване на тялото на загиналия надясно, към задна дясна колона, към задна дясна врата и същевременно към облегалката на предна дясна седалка, както е в случая, предпазният колан не би предотвратил уврежданията на Г.. За безспорни по делото са приети следните обстоятелства, които отделно от това се установяват със събраните доказателства, а именно: Л. Г. е починал на 20.09.2016г., същият и ищцата са брат и сестра, към момента на произшествието лекият автомобил ВАЗ е бил валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответната застрахователна компания.

Въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСГТНК на Върховния касационен съд, според която задължителна практика, за да бъде присъдено застрахователно обезщетение в полза на ищцата, като сестра на загиналия при процесното пътно транспортно произшествие неин брат, е необходимо и задължително да се докаже наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между тях, която да е изключителна по своя характер и да е повече от нормалните взаимоотношения между брат и сестра. Счел е, че в случая, със събраните по делото доказателства, не се установява съществуването на такава връзка между ищцата и нейния загинал в ПТП брат.

За установяване взаимоотношенията между брата и сестрата, ищцата е ангажирала гласни доказателства, от които се установявало, че ищцата и брат й са живеели в две различни села, срещали са се епизодично, имали още три сестри и двама братя, създали са били свои семейства и самият загинал брат на ищцата имал седем деца. Според съда, действително ищцата приела тежко смъртта на брат си, но липсват основания да се приеме, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях, която да е изключителна по своя характер и да надхвърля нормалните взаимоотношения между брат и сестра. Апелативният съд е направил извод, че ищцовата страна не е доказала при условията на пълно и главно доказване, което е в нейна тежест, съществуването в случая на трайна и дълбока емоционална връзка между нея загиналия й брат, довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо, предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, както и искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат, като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до : следва ли в обжалвания въззивен акт да се изложат самостоятелни мотиви като се обсъдят всички доводи на страната и приетите доказателства и от какви критерии следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за наличие особена близост между ищцата и загинал при ПТП неин брат, при установените по настоящия спор съществуващи конкретни обстоятелства и може ли да се отхвърли искът само въз основа на обстоятелството, че всеки от сестрата и брата е имал свое семейство и налична ли е презумция, че в този случай липсва изключителна близост в техните отношения.

Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ТР 1/2016 на ОСГНТК и значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Формулираният процесуален въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като се основава на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати от страна на съда. Фактическите и правни изводи на съда, по отношение на липсата на активната материалноправна легитимация на ищеца, се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства.

Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищцата, непосредствено след смъртта на брат й, като естествена такова, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на своя брат. Дали тази преценка е обоснована е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване.

Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т. д. №291/20 на ВКС,Второ т. о. и Р №92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/19 на Второ т. о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС : 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т. д. №370/20 на ВКС,Второ т. о.

Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съответно чл.280 ал.1,т.3.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 05.05.2021 г. на Великотърновски апелативен съд по в. т.д. №291/2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.