№ 382
гр. София, 24.06.2022г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1789 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Н. Г., чрез адв. Н.К. срещу решение №68 от 30.11.2020г. по в. т.д. №20202001000159 по описа за 2020г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №506 от 07.01.2020г. по т. д. №475/2018г. по описа на ОС - Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу „Принтхаус“ ООД, [населено място], предявени на основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 03.09.2018г.- 1.Изключване на А. Г. като съдружник в дружеството; 2. Имуществени последици с изключения съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника според чл.16 от дружествения договор; 3. Дяловете на изключения съдружник се поемат от другия съдружник Т. З. и 4. Приема се нов съдружник С. Т. З. с прехвърлени 5 дружествени дяла на стойност по 100 лева всеки от тях от Т. З..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а искът да бъде изцяло уважен. Касаторът намира за необосновани изводите на съда за спазена процедура по вземане на оспорените решения. Поддържа тезата си, че са нарушени разпоредбите на чл.126, ал.1, т.4 ТЗ, както и чл.134, ал.1 ТЗ, като твърди, че няма решение на ОС за допълнителни парични вноски и срок за тяхното внасяне, а с поканата за свикване на ОС на 03.09.2018г. управителят на дружеството е определил срок за внасяне на такива. Счита, че въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че са ирелевантни за спора въпросите как са били направени паричните вноски от другия съдружник.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1.„Дали в самото предупреждение по чл.126, ал.1, т.4 ТЗ следва да е налице конкретизация по отношение на срока за изпълнение на задължението, така както е определен той от общото събрание на съдружниците?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №3/19.02.2010г., т. д.№482/2009г., ТК;
2.„Дали реалната нужда от извършване на допълнителните парични средства е материалноправна предпоставка за решението по чл.134, ал.1 ТЗ, респективно дали нейното наличие е въпрос на целесъобразност на решението, за което съдът не следи?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №362/12.12.2018г., т. д.№152/2018г., ІІ т. о.
Ответникът „Принтхаус“ ООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, като излага и доводи за неоснователност на наведените във въззивната жалба оплаквания. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, притежаващ 50% от капитала; на 09.08.2018г. му е връчена нотариална покана, с която управителят го уведомява, че следва да внесе допълнителна парична вноска в размер на 52 700 лева в срок до 31.08.2018г., като при неизпълнение ще направи предложение до общото събрание за изключването му като съдружник. Със същата покана е свикано и Общо събрание на дружеството на 03.09.2018г., на което са приети решения, обективирани в протокол от 03.09.2018г.- 1. Изключване на А. Г. поради неизпълнение на задължението му да внесе в срок до 31.08.2018г. дължимата от него допълнителна парична вноска в размер на 52 700 лева; 2. Имуществените последици с изключения съдружник Г. се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника съгласно чл.16 от Дружествения договор; 3. Дяловете на изключения съдружник се поемат от другия съдружник, който притежава 50 дяла по 100 лева – или 100% от капитала на дружеството; 4. Приема се нов съдружник – С. З. и се дава съгласие за прехвърляне на 5 дяла на стойност по 100 лева от съдружника Т. З. на новия съдружник. Като спорно по делото е разгледано обстоятелството дали има решение на ОС на съдружниците в ответното дружество за събиране на допълнителни парични вноски. Съдът намира, че от приетия протокол за проведено събрание от 03.01.2018г., подписан и от двамата съдружници, се установява, че е взето решение от ОС в срок до 31.05.2018г. да се направят допълнителни парични вноски в размер на по 52 700 лева. След анализ на доказателствата, най-вече двете тройни съдебно-почеркови експертизи /втората приета във въззивното производство/, решаващият съдебен състав приема, че протоколът е автентичен документ, удостоверяващ вземането на решение за внасяне на допълнителни парични вноски. Това задължение не е изпълнено от ищеца Г. нито в срока до 31.05.2018г., нито в допълнително дадения с поканата срок до 31.08.2018г. С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията му, че липсва валидно взето решение от ОС за внасяне на допълнителни парични вноски, определени по размер, както и че срокът за внасяне бил определен от управителя, а не от ОС. Излага и доводи, че е ирелевантно за спора по какъв начин са били направени паричните вноски от другия съдружник З. /чрез прихващане/.
Въззивният съд стига до извод, че на редовно свиканото Общо събрание на 03.09.2018г. е взето законосъобразно решение за изключване на ищеца като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.4 ТЗ – като санкционна последица от неизпълнението на задължението му за внасяне на допълнителната парична вноска, както и относно уреждането на освободените дялове и приемането на нов съдружник като отделна процедура, в която изключеният съдружник не участва.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените материалноправни въпроси- „Дали в самото предупреждение по чл.126, ал.1, т.4 ТЗ следва да е налице конкретизация по отношение на срока за изпълнение на задължението, така както е определен той от общото събрание на съдружниците?“ и „Дали реалната нужда от извършване на допълнителните парични средства е материалноправна предпоставка за решението по чл.134, ал.1 ТЗ, респективно дали нейното наличие е въпрос на целесъобразност на решението, за което съдът не следи?“, не отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос не е коректно поставен, тъй като не съответства на изложените от въззивния съд мотиви, а вторият изобщо не е част от предмета на спора, т. е. и двата не са обусловящи за решаващите изводи на въззивния съд. Ищецът предявява иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание от 03.09.2018г., като твърди първо, че няма решение на Общото събрание на ответното дружество за внасяне на допълнителни парични вноски по реда на чл.134, ал.1 ТЗ, поради което не е извършил нарушението, за което е изключен като съдружник, а на второ място, че в поканата за свикване на ОС е посочено, че има неизпълнено задължение за внасяне на парична вноска в размер на 52 700 лева, като е определен от управителя извън правомощията му срок за плащане до 31.08.2018г. В исковата молба не са наведени твърдения за нарушение на процедурата по свикване на Общото събрание, респ. за липса на надлежно отправено писмено предупреждение до ищеца по чл.126, ал.3 ТЗ, нито за взето от Общото събрание решение в нарушение на чл.134, ал.1 ТЗ – за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците без да е налице временна необходимост от парични средства. С допълнителната искова молба ищецът въвежда твърдение, че в самото предупреждение по чл.126, ал.1, т.4 ТЗ /несъществуваща разпоредба, вероятно има предвид чл.126, ал.3 ТЗ/, следва да бъде посочено основанието за изключването му като съдружник, в случая - невнасянето на допълнителна парична вноска, определена по размер и срок за внасяне. Не оспорва, че в поканата до него е посочен такъв срок, но заявява, че е определен от управителя.
Съдът е длъжен да се произнесе и се е произнесъл по надлежно въведените от ищеца в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ твърдения за допуснати нарушения при вземане на атакуваните решения от Общото събрание на съдружниците в ответното дружество. Съдът не е обсъждал реквизитите на предупреждението за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ, нито въведените едва с касационната жалба доводи, че не са налице законоустановените предпоставки за задължаване на съдружниците за допълнителни парични вноски.
Въззивният състав е приел, че е налице валидно взето с участието и на самия ищец решение от Общото събрание на съдружниците в ответното дружество по чл.134, ал.1 ТЗ, в което е посочен както размерът на дължимите допълнителни парични вноски, така и срокът за тяхното внасяне. Предвид изложеното е намерил за недоказано твърдението, че срокът за внасяне на допълнителна парична вноска не е определен от Общото събрание, а от управителя, респ. е отхвърлил като неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл.134, ал.1 ТЗ. Решаващият съдебен състав е съобразил, че в нотариалната покана, съдържаща и покана за свикване на Общо събрание, и предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, изрично е посочено, че е налице неизпълнение от ищеца на задължението за внасяне на допълнителна парична вноска в размер на 52 700 лева съгласно решението на Общото събрание на съдружниците от 03.01.2018г. Въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса за значението на допълнително дадения срок за изпълнение на това задължение с отправената до ищеца нотариална покана. Този въпрос не е бил и надлежно въведен в спора, доколкото ищецът е твърдял, че изобщо няма решение на Общото събрание по чл.134, ал.1 ТЗ, че представеният протокол от проведено Общо събрание на 03.01.2018г., на което е взето решение за размер и срок за внасяне на допълнителна парична вноска, е неистински документ, респ. че единственият срок за внасяне на допълнителна парична вноска е посочен в поканата от управителя.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №68 от 30.11.2020г. по в. т.д. №20202001000159 по описа за 2020г. на Апелативен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.