ОПРЕДЕЛЕНИЕ№2242гр. София, 12.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1210 по описа за 2023 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Форест 2000“ ООД срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата. Ответникът „А и Л Корпорация“ ООД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за установяване на несъществуването в полза на първия ответник на ипотечно право по договорна ипотека поради погасяване на обезпеченото вземане.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно с оглед безспорно установените три плащания в погашение на обезпеченото вземане, извършени от втория ответник към първия, като съдът, след като е установил, че погасяването на ипотечното право по съгласие на страните е било поставено в зависимост от две условия (пълно погасяване на задълженията по договора за кредит и внасянето от страна на втория ответник на съответните суми, получени от продажба на отделни обекти), неправилно е приел, че тези условия не са били реализирани и съответно кредитът е останал непогасен по причини, за които отговаря вторият ответник, доколкото при наличието на извършените плащания непогасяването на задължението есе дължи на поведението на банката.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

- поемането на права и задължения и обвързването със срокове от страните по определен нотариален акт задължителни ли са за страните по друг нотариален акт, ако в първия нотариален акт това условие изрично не е вписано, и

- неизпълнението на дадено от страната обещание, обективирано в изричен писмен документ и дадено въз основа на осъществени от насрещната страна действия, обвързва ли страните с действието на договорните отношения, визирани в чл. 20а от ЗЗД.

Не се установяват основания за допускане на касационното обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай в изложението не се сочи неправилно приложение на правна норма в посочения по-горе смисъл, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика, и то изводими от мотивите на въззивното решение. Изложените оплаквания се свеждат до неправилност на изводите на въззивния съд, изискваща проверка на доказателствата по делото и поради това не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не са налице и основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с възпроизвеждане на текста на разпоредбата, изложените конкретни оплаквания са изцяло по правилността на решението, а именно че неизпълнението на втория ответник да заличи ипотеката в уговорения в единия нотариален акт срок не обвързва това дружество със същия срок и спрямо задълженията по предходния нотариален акт, както и че въпреки даденото писмено обещание и постъпилите при банката суми последната не е дала съгласие за заличаване на съответните ипотеки.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 2774,40 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 62/31.01.2023 г. по гр. д. № 421/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Осъжда „Форест 2000“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 2774,40 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................