7РЕШЕНИЕ

№ 320

гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1293 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание § 26 от ПЗР на ЗИД Закона за арбитража, вр. чл. 47, ал. 2 от Закон за арбитража (ЗАрб) в редакцията на закона съгласно ЗИДГПК (ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) от И. М. Щ. срещу „Профи кредит България“ ЕООД.

Ищецът е изложил съображения, че е узнал за постановено арбитражно решение с получена от него на 19.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20128410404627 на ЧСИ Н. М., с район на действие СГС. С арбитражно решение № 172 от 26.02.2010 г по арб. д. 172/10 г. на Арбитър Б. Г. бил осъден да заплати сума в размер на 4 451,52 лв, главница, заедно със законна лихва на ответника „Профи кредит България“ ЕООД от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 90 лв, разноски, както и 409,90 лв юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че не е взел участие в производството пред арбитражния съд. С посоченото решение на арбитражния съд бил разрешен спор, който не подлежал на разглеждане от арбитражен съд, с оглед нормата на чл. 19, ал. 1 от ГПК. С § 8, т. 5 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) била изменена нормата на чл. 47 от ЗМТА и било предвидено, че решенията, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж, били нищожни.

Счита, че посочените норми...