ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340

гр. София , 23.06.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1- ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове: Николай Марков

Галина Иванова

като разгледа докладваното от К. Н. Ч. касационно търговско дело № 20218003901231 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. Н. срещу решение № 122 / 27.04.2020г. по ч. гр. д. № 48 / 2020г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане частната й жалба срещу постановеното по реда на чл.463, ал.1 ГПК решение № 246/16.11.2018г. и постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 22/18.01.2019г. по гр. д. № 716/2017г. на Окръжен съд-Ловеч, с които е отменено постановление за разпределение от 17.10.2017г. и е върнато изп. д. № 20148790400001 на ЧСИ за извършване на ново разпределение, съответно молбата по чл.250 ГПК за допълване на решението по чл.463, ал.1 ГПК е оставена без уважение. Частната жалбоподателка сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че има правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд по чл.463, ал.1 ГПК, тъй като е неблагоприятно за нея, като счита, че всяка страна може да атакува съдебно решение, за което твърди, че е нищожно или недопустимо. Сочи, че право на жалба има всяка страна, която е конституирана като такава пред първата съдебна инстанция. Останалите мотиви, изложени в частната жалба, се отнасят не до акта, предмет на настоящото производство, а до решенията на окръжния съд по чл.463, ал.1 и чл.250 ГПК Ответникът по частната жалба, „И. А. Банк“ АД, в депозирания отговор излага становище за недопустимост, съответно за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

За да върне частната жалба на ипотекарния длъжник като недопустима, апелативният съд е приел, че същият не е легитимиран да обжалва определението на окръжния съд по чл.463, ал.1 и чл.250 ГПК, след като не е подал жалба срещу разпределението на ЧСИ, предмет на производството пред окръжния съд.

Срещу изготвеното от ЧСИ разпределение на суми, постъпили от продажбата на ипотекирани имоти, са подадени жалби от главния длъжник и от взискателя, но не и от ипотекарния длъжник - Р.Н., като с решение по чл.463, ал.1 ГПК окръжният съд е отменил постановлението за разпределение и е върнал изпълнителното дело на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

С решение по реда на чл.250 ГПК окръжният съд е оставил без уважение молбите на главния и ипотекарния длъжник за допълване на постановеното от него по реда на чл.463, ал.1 ГПК решение.

Ипотекарният длъжник е обжалвал пред апелативния съд решението на окръжния съд по чл.463, ал.1 ГПК единствено в частта, в която изпълнителното дело се връща на ЧСИ за ново разпределение, като е подал и жалба срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК решение.

По жалби на главния длъжник и на взискателя апелативният съд, след отмяна на постановеното по чл.463, ал.1 ГПК решение от окръжния съд, е извършил разпределение на получената от публичната продан на ипотекираните имоти сума, като е оставил без уважение жалбата на главния длъжник срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК от окръжния съд решение. На основание чл.463, ал.2 ГПК, решението на апелативния съд е окончателно.

С оглед така установените обстоятелства по делото, настоящият състав на ВКС приема, че жалбоподателката е участвала като страна в производството пред апелативния съд като ответник по разгледаните от него жалби на другите страни и с окончателен акт апелативният съд се е произнесъл по предмета на производството пред него – постановените от окръжния съд решения по чл.463, ал.1 и чл.250 ГПК, които са били предмет и на жалбата на Н., поради което оставянето без разглеждане на жалбата следва да бъде потвърдено, доколкото тя към настоящия момент е лишена от предмет.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 / 27.04.2020г. по ч. гр. д. № 48 / 2020г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Т. Н. срещу постановеното по реда на чл.463, ал.1 ГПК решение № 246/16.11.2018г. и постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 22/18.01.2019г. по гр. д. № 716/2017г. на Окръжен съд-Ловеч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.