3№ 5185/12.11.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2630 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 63/08.04.2025 г. по гр. д. № 64/2025 г., с което Апелативен съд – Варна, потвърждавайки решение № 260010/25.11.2024 г. по гр. д. № 276/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, е отхвърлил исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както следва:

· за отнемане в полза на държавата от Ж. И. М. на един апартамент в [населено място], един лек автомобил „Волво В 50“, сумата 1 434 519.85 лв. – непреобразувана част от допълнителни парични вноски, извършени в периода 2009 – 2012 г. в „Жизел – Ж“ ЕООД и

· за отнемане в полза на държавата от „Жизел – Ж“ ЕООД на нива в землището на [населено място], общ. Добрич, обл. Добрич, м. „В. б.“, друга нива в същото землище, м. „Г.“, лек автомобил, марка „Ауди А8“ и друг лек автомобил, марка „Ауди А6“.

Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Представлява ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ вземане, възникнало от извършени от ответника/от проверяваното лице през проверявания период допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ, които в края на периода не са възстановени? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с изходната тълкувателна позиция, възприета в мотивите към т. 1 ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение по чл. 141, чл. § 1, т. 4 ДР, а и по чл. 145, ал. 1 ЗОНПИ – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответниците Ж. М. и „Жизел – Ж“ ЕООД възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че не представляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ допълнителните парични вноски, които първият ответник/проверяваното лице/привлеченият обвиняем за престъпления по чл. 213а НК (в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 108, ал. 1, т. 11 ЗОНПИ) е извършил в периода 2009 – 2012 г. на „Жизел-Ж“ ЕООД/втория ответник. Мотивирал се е с това, че макар да са възникнали в рамките на проверявания период (08.08.2007 г. – 08.08.2017 г.), вземанията произтичат от особен вид заем/кредитиране, уреден в чл. 134 ТЗ, отразяват се като задължения в баланса на дружеството, но не и в неговия капитал, а не подлежат на отнемане, съгласно чл. 145, ал. 1 ЗОНПИ. Намерил е, че както предоставените в периода заемни средства, така и извършените допълнителни парични вноски в дружество с ограничена отговорност, следва да се разглеждат като извънреден разход, направен от проверяваното лице (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ), но не и като наличен актив, подлежащ на отнемане в полза на държавата. Би подлежала на отнемане заетата сума, върната от дружеството, и то при условие, че е налична в края на периода (ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК ВКС). Въззивният съд е заключил, че стойността на цялото възмездно придобито имущество от първия ответник през периода и налично в неговия край е на стойност 70 560.09 лв., т. е. под 150 000.00 лв. Намерил е, че след като не е налице значителното несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, е ненужно да изследва дали първият ответник е придобил имуществото със законни доходи. Добавил е, че при установена стойност 68 852.00 лв. на имуществото, което е придобил вторият ответник/управлявано от първия ЕООД, изводът не е по-различен. Общата стойност на придобитото през периода е 139 412.09 лв., т. е. пак под 150 000.00 лв.

При тези мотиви, с които исковете са отхвърлени, а първоинстанционното решение – потвърдено, повдигнатият въпрос е обуславящ. При установената обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, е налице и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е приел да не са имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ вземанията, които според твърденията на Комисията в обстоятелствената част на исковата молба са възникнали от извършени от първия ответник през периода 2009 г. – 2012 г. допълнителни парични вноски в „Жизел – Ж“ ЕООД, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с положителния отговор на въпроса, даден в утвърдена практика на Върховния касационен съд (решение № 283/28.05.2025 г. по гр. д. № 2758/2024 г. IV-то ГО, решение № 587/16.10.2025 г. по гр. д. № 2887/2024 г., III-то ГО и решение № 667/06.11.2025 г. по гр. д. № 4142/2024 г., III-то ГО).

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 63/08.04.2025 г. по гр. д. № 64/2025 г. на Апелативен съд – Варна.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание – КОНПИ не дължи авансово внасяне на такса (чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.