Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: Д. Ч. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Д. Ч. по административно дело № 11058 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение № 5474/21.09.2022 г., постановено по адм. д. № 4907/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробни аргументи относно законосъобразността на отменената от първата инстанция заповед, с които се мотивират доводи и за незаконосъобразност на съдебния акт касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна.

Ответникът И. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 5474/21.09.2022 г., постановено по адм. д. № 4907/2022 г. на АССГ е отменена Заповед № 428/17.05.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното правоотношение на И. Т. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с целта на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба против подлежащ на оспорване пред административен съд акт.

При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново.

АССГ в съответствие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменена предходна заповед на министъра на околната среда и водите за прекратяване на служебното правоотношение на И. Т., който със заявление от 10.05.2022 г. е поискал да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност. С доклад от 13.05.2022 г. главният секретар на МОСВ е предложил да се промени длъжностната характеристика за длъжността Служител по сигурността на информацията, заемана от И. Т. преди уволнението му, като изискването за образование да стане магистър в областта Сигурност на отбраната с професионално направление Национална сигурност или Военно дело. На 13.05.2022 г. е утвърдена такава нова длъжностна характеристика с новото изискване за конкретен образователен ценз и специалност вместо много по-общото описание на необходимото образование, предвидено до този момент, а именно филология, право, техническо образование и др. С. З. № 427/17.05.2022 г. на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с влязлото в сила съдебно решение и подаденото заявление, И. Т. е възстановен на длъжността Служител по сигурността на информацията, която длъжност е заемал преди издаване на отменената по съдебен ред заповед, а непосредствено след това (на същия ден) е издадена оспорената пред АССГ заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Решаващият съд е приел за установено, че И. Т. е магистър със специалност Българска филология като това образование е отговаряло на изискванията в предходната длъжностна характеристика от 13.06.2016 г. и не е представлявало препятствие да упражнява длъжността Служител по сигурността на информацията.

Според чл. 14 от Закона за администрацията за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания. Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията регламентира, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, като дава дефиниция относно минималният професионален опит и начина на неговото доказване. Относно образованието в Класификатора на длъжностите се съдържа само изискване относно минималната степен, но не и направление и специалност. За длъжността Служител по сигурността на информацията в администрацията на Министерския съвет и на министерство, позиция 109, изискването е за притежаване на магистърска степен, 4 години професионален опит и ранг II младши. В Закона за защита на класифицираната се съдържат е други нормативни изисквания за заемане на длъжността Служител по сигурността на информацията (българско гражданство и притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация), но те не включват такива относно вида на образованието.

В резултат от този анализ се налага извод, че изискването за притежаване на образование в областта Сигурност на отбраната с професионално направление Национална сигурност или Военно дело за заемане на длъжността Служител по сигурността на информацията в МОСВ не е предвидено в нормативен акт, а само в длъжностната характеристика, която е утвърдена по предложение на главния секретар на министерството, изготвено непосредствено след постъпване на заявлението на И. Т. с искане да бъде възстановен на заеманата преди незаконното му уволнение длъжност. Следователно промяната в изискванията към длъжността Служител по сигурността на информацията е извършена единствено по волята органа по назначаването при липса на данни за възникнали нови обективни фактически обстоятелства, които налагат тази промяна освен отправеното искане за възстановяване на тази длъжност, подадено от незаконно уволнения служител.

По изложените съображения настоящият касационен състав споделя извода на АССГ, че при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице недобросъвестно упражняване на правомощия от органа по назначаването. Издаването на оспорената пред АССГ заповед има за резултат игнориране на влязло в сила съдебно решение и единствено формално възстановяване на същата длъжност с последващо уволнение поради невъзможност да бъде изпълнявана. Така издаденият акт противоречи на целта на закона и обосновано административният съд е достигнал до извод, че трябва да бъде отменен.

Върховният административен съд извърши и служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не констатира нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., съобразно представения списък и доказателствата за реалното им заплащане в договор от 01.04.2023 г. за правна защита и съдействие, които с оглед направеното искане и изхода на спора, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на околната среда и водите в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на делото, независимо от своевременно направеното възражение за възражението за прекомерност.

По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5474/21.09.2022 г., постановено по адм. д. 4907/2022 г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, гр. София, бул. К. М. Л. № 22 да заплати на И. Т., гр. София, [жк], [адрес], сумата 1000 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ