Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 11140 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Кадиев и Кадиев АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], против решение № 359/19.09.2022 г., постановено по адм. д. № 281/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) с № 2022-23/29.03.2022 г., издаден от инспектор публични вземания в отдел Местни данъци и такси (МДТ) при О. Б.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа становище, че процесният АУЗ е нищожен поради недопустимост на административното производство и издаването му от некомпетентен орган на местната администрация. Аргументите срещу заключението на административния съд по първия пункт са свързани с отмяната на предходно издадения АУЗ от 06.02.2019 г. на дружеството и липсата на изрично произнасяне по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК. По втория пункт касаторът отбелязва отсъствието на конкретна заповед за издаване на АУЗ с посочени компетентен орган и проверяван период. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което АУЗ да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответната страна ръководител на отдел МДТ при О. Б. редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Монтана е бил АУЗ № 2022-23/29.03.2022 г., издаден от инспектор публични вземания в отдел МДТ при О. Б. мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган по арг. от 156, ал. 4 ДОПК, с който на Кадиев и Кадиев АД са определени неплатените в срока за доброволно плащане задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2017 г. и 2018 г. в общ размер 6 325,89 лв., от които 4 475,26 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 1 850,63 лв.

От фактическа страна решаващият съд е установил, че на жалбоподателя е бил издаден АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 23/06.02.2019 г., касаещ задълженията за ДНИ за същите данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. Последният е отменен с Определение № 111/17.03.2022 г. постановено по адм. дело № 171/2021 г. по описа на Административен съд Монтана и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне. В резултат от това е издадено решение за отмяна на задължения № 1/29.03.2022 г. на зам. кмета на О. Б. и ръководител отдел МДТ, последвано от издаване на процесния АУЗ.

След извършена проверка на валидността на акта първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от местно и предметно компетентен орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 вр. чл. 4, ал. ал. 1-5 ЗМДТ, надлежно оправомощен със заповед № РД-15-742/01.12.2015 г. на кмета на О. Б. в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за неговата отмяна.

За да отхвърли жалбата на Кадиев и Кадиев АД в съдебното решение са обсъдени доводите на жалбоподателя за нищожност на АУЗ и е обосновано заключението, че при издаването му са спазени материалноправните разпоредби на закона. В мотивите съдът е отбелязал отсъствието на спор по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят е собственик на имотите, посочени в декларация вх. № 6201000249/10.04.2017 г. и тяхната принадлежност към съответното населено място - гр. Берковица. Предвид установената фактическа обстановка дружеството се явява задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ за заплащане на ДНИ и върху данъчна оценка за производствен имот съгласно чл. 21 ЗМДТ. Възражението за нищожност на акта е отхвърлено предвид разпоредбата на чл. 107, ал. 3, пр. 3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и е прието, че не е налице процесуална пречка за неговото издаване. Законът допуска АУЗ да бъде издаден и служебно, когато задължението не е заплатено в срок и не е извършена ревизия, какъвто е процесният случай за 2017 г. и 2018 г. Срокът за плащане на ДНИ е определен от закона и неговото изтичане не е поставено в зависимост от конкретно действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, при което да бъде допуснато нарушение на чл. 155, ал. 4 ДОПК.

Административен съд Монтана е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение.

Установените факти и събраните доказателства в хода на административното производство са разгледани последователно и обсъдени съвкупно от решаващия съд. Правилни са изводите на съда, че процесният АУЗ е издаден в съответствие с разпоредбите на материалния закон като в тази насока от касатора не са наведени възражения до приключване на делото и пред настоящата инстанция. Развитите твърдения за нищожност на акта са в противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Фактическата обстановка в настоящия случай не е спорна. През 2017 г. и 2018 г. Кадиев и Кадиев АД е подало декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вх. № 6201000249/10.04.2017 г. за недвижими имоти земя, производствени обекти и складове в гр. Берковица, ул. А. С. № 1. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти в строителните граници на населените места, а данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Обосновани са изложените съдебни мотиви, че в случая не са налице предпоставките за освобождаване от облагане съгласно чл. 24 ЗМДТ.

Правилно решаващият съд приема, че производството по издаване на процесния АУЗ е е образувано в срока по чл. 109 ДОПК и следва да се разглежда като ново, а не като повторно. Защитната теза на касатора по този въпрос не е правно издържана, тъй като не е налице идентичност между производството по издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и ревизионното производство. Доводите в касационната жалба (относно недопустимостта на производството и изискването за изрична заповед при неговото възлагане) почиват върху погрешната аналогия между двете.

С оглед на фактите по делото правилно съдът е тълкувал и приложил изискванията на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК според които, актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В различните хипотези това правомощие може да бъде упражнено при кумулативното наличие на изброените предпоставки. В случая по делото не са налице данни за това и касаторът не оспорва обстоятелството, че от органите на местната данъчна администрация не е била извършвана ревизия на Кадиев и Кадиев АД за 2017 г. и 2018 г. със същия предметен обхват. Следователно и изискванията за възлагането и провеждането на данъчно-осигурителния контрол (ревизия) по реда на Глава петнадесета, раздел II ДОПК, не са приложими.

След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу АУЗ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359/19.09.2022 г., постановено по адм. д. № 281/2022 г. по описа на Административен съд Монтана.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА