Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 11154 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Р. Г. против решение № 5513 от 27.09.2022 г., постановено по адм. дело №5947/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на "Кора" ЕООД е отменено решение №000030 - 5433/09.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, оставящо без уважение искането на дружеството за възстановяване на заплатена държавна такса в размер на 25 000лв. и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон . Иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация - „Кора" ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспорения административен акт, съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че няма основание да се събира такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, тъй като законът е предвидил недължимост на тази такса в случаите на данъчно облагане с алтернативен данък. Приел е, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и единствената дължима държавна такса е по чл. 30, ал.1 във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ (в редакция ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си.
Съдът правилно е приложил чл. 30, ал. 7 от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от ответника такси, същата е съществувала както към момента на подаване на искането вх. № 000030 - 5901/23.07.2020г. за продължаване на срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, така и към момента на издаване на решение № 000030-954/25.03.2021г. на изпълнителния директор на НАП за продължаване на този срок с 5(пет) години на основание чл. 25 във вр. с чл. 36 от Закона за хазарта за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Димитровград.
Хазартните игри с игрални автомати се облагат с данък по чл. 242, ал.1, т.1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр.69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на ответника, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Това обоснова недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в настоящия случай.
Предвид изложените съображения, се заключва, че заплатената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й.
Не се споделят доводите на касатора, изложени в касационната жалба за мълчалива отмяна на нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, респективно неприлагане на въведеното в нея изключение. Промяната на чл. 176а от ЗКПО в ДВ, бр. 69/2020 г. не е променила кръга на данъчно задължените лица за алтернативен данък от хазартна дейност, защото след 01.01.2014 г. (виж ДВ, бр. 1/20214 г., когато този текст е създаден и са отменени няколко раздела от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО) за посочените в тази разпоредба лица този вид данък е отпаднал като алтернатива, но чл. 30, ал. 5 със съдържанието на действащата сега ал. 7 е продължила да действа. Описаната от касатора логика означава да се приеме, че в изключително дълъг период от време е оставена да съществува мълчаливо отменена разпоредба в закон, който е изменян без да й бъде обърнато изрично внимание. Това разбиране противоречи на правната стабилност и независимо, че е теоретично мислимо и възможно, е напълно неприемливо в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България. Допълнителен аргумент в несъстоятелността на този довод се открива и в последващите измененията на чл. 176а от ЗКПО (ДВ, бр. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), според които само организаторите на хазартни игри, които заплащат такса по чл. 30, ал. 3 от ЗКПО не заплащат алтернативен данък, но при това законодателно изменение отново не е променен чл. 30 от ЗХ.
Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и не може да бъде уважено, а ответника по касация не претендира такива.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5513 от 27.09.2022 г., постановено по адм. дело № 5947/2022 г. по описа на Административен съд София - град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА