Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 11260 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г., чрез процесуален представител, срещу решение №86/10.10.2022 г. по адм. дело №140/2022 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против т.2 от заповед №342з - 832 от 09.08.2022 г. на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Силистра, с която на основание чл. 214, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), е отстранен временно от длъжност младши инспектор - старши полицай в група ООР на сектор ОП към РУ - Силистра при ОДМВР - Силистра. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на т.2 от оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационна жалба - ВПД директор на ОДМВР - Силистра, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и направените разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената точка от заповедта, жалбоподателят временно е отстранен от заеманата от него длъжност, посочена по - горе за срок от два месеца, считано от 09.08.2022 г., разпоредено е изземане на служебната му карта, личен знак и служебно оръжие, поради наличие на образувано дисциплинарно производство за нарушение по чл.203, ал.1, т. 9 ЗМВР умишлено нарушение на служебните задължения, които са причинили задължителна вреда на ... граждани, за което се предвижда дисциплинарно наказание уволнение, състоящо се в неизвършване на постоянно наблюдение на задържано лице в помещението за временно задържане на 09.08.2022 г., с което е допуснал лицето да се самоубие. Като втора предпоставка за временното отстраняване е посочено, че служебното положение на служителя позволява да оказва натиск върху свидетели и да попречи на дисциплинарното производство да бъдат установени и събрани всички доказателства. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3 вр. чл.37 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити - и в частност мотиви за отстраняването му. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, заповедта е в съответствие с материалното право, тъй като са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР - образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина, наказуемо с уволнение и служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Съобразена е и целта на закона, включително е спазен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК.

Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички мотиви на АС.

Неоснователни са доводите на неправилна преценка на АС относно наличието на мотиви за основанията за отстраняване, видно от горецитираното съдържание на заповедта, в която е посочено изрично, че служебното положение на служителя би му позволило да окаже натиск върху свидетели. Правилна е преценката на АС, че по дисциплинарното дело ще се наложи събиране на сведения по смисъла на чл.44 АПК от други полицейски служители и евентуално от други задържани лица, над които жалбоподателят би могъл да окаже влияние предвид служебното му положение. Тези две хипотези попадат в изложеното от административния орган относно възможността за натиск над свидетели, поради което е неоснователно оплакването за допълване на мотивите на административния орган от страна на съда. Изложеното от касатора относно информационните системи на МВР няма отношение към мотивите на АС. Правилно АС е посочил, че липсата на подчинени служители на касатора не може да изключи възможността последният да повлия на колегите си, заемащи равна на неговата длъжност. Също така без отношение към предстоящите разпити на свидетели, които са посочени в мотивите на заповедта, са останалите твърдения на касатора - че няма достъп до книгите за задържане на лица и че в процесните помещения вече е извършен оглед по реда на НПК. Правилно АС е преценил, че са налице и двете предпоставки по чл.214, ал.1, т.1 АПК за временно отстраняване на служителя. Двумесечният срок за отстраняване, считано от образуване на делото е съразмерен с целта на отстраняването - да се съберат гласните доказателствени средства в дисциплинарното производство. Недоказаните твърденията на касатора, че до 26.08.2022 са били събрани всички доказателства са относно факти, последващи издаването на заповедта, а нейната законосъобразност се преценява на основание чл.142, ал.1 АПК към момента на издаването й. Отделно от това преписката е изпратена на 17.08.2022 г. на съда и съдържа само извършените до този момент процесуални действия по дисциплинарното производство, поради което от нея не може да се направи твърдения от касатора извод за приключване на събирането на всички доказателства към посочената от него дата. Цитирането в съдебното решение на мотиви от други дела на ВАС не биха могли да се класифицират като съдопроизводствено нарушение, още по - малко - съществено съдопроизводствено нарушение, което да води до неправилност на съдебното решение.

Предвид изложеното решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ОДМВР - Силистра следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто)лева на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №86/10.10.2022 г. по адм. дело №140/2022 г. на Административен съд - Силистра.

ОСЪЖДА Г. Г., жив. в гр. Силистра, [адрес], да заплати 100 (сто)лева разноски по делото на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА