Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове:

ПАВЛИНА НАЙДЕНОВАХАЙГУХИ БОДИКЯНДЕСИСЛАВА С. Й. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 11222 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239, т..2 и т.4 от АПК, образувано по искане за отмяна на Й. Ч., подадено от пълномощник и процесуален представител адв. Ч. на влязло в сила решение № 2945/07.05.2021 г., постановено по адм. дело № 8300/2020 г., по описа на Административен съд – София град, оставено в сила с решение № 12584/09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 7795/2021 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Искането се позовава на влязла в сила присъда № 27/18.02.2022 г., по внохд № 185/2022 г., по описа на Софийски градски съд, с която искателят е признат за невинен за деянието, за което му е наложено със заповед №513з-11299/30.07.2020 г. на Директора на СДВР дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи, която заповед е била предмет на съдебния контрол за законосъобразност по визираните адм. дела. Твърди се, че мотивите на присъдата признават за „неверни“ част от свидетелските показания и е налице основанието за отмяна по т.2, чл.239 АПК, както и че присъдата отрича извършването на деянието, поради което са налице противоречиви съдебни актове по смисъла на т.4, чл.239 АПК. Претендира се отмяна на решенията със законните последици.

О. Д. на Столична дирекция на вътрешните работи, в писмен отговор по искането за отмяна, ангажира становище за неговата неоснователност и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски-юрк. в.ие.

Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото, намира искането за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустимо като подадено в срок, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения:

С влязлото в сила решение № 2945/07.05.2021 г., постановено по адм. дело № 8300/2020 г., по описа на Административен съд – София град, оставено в сила с решение № 12584/09.12.2021 г. по адм. дело № 7795/2021 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение е отхвърлено оспорването на Й. Ч. на заповед №513з-11299/30.07.2020 г. на Директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи на държавен служител-младши инспектор, старши полицай в група 01 на сектор „С 4“ към „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при СДВР, на основание чл. 204, т. 3, чл.194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 , чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Прието е, че с непрофесионалните си действия /физическа саморазправа/ при възниквал инцидент на 01.04.2020г. в магазин „Фрешмаркет“, кв.Суходол, гр. София мл. инспектор Чаев е нарушил етичните правила за поведение по т.15 от ЕК /употреба на сила/, т.20 и т.21 от ЕК /не е останал на мястото на инцидента за изясняване на случая, а е напуснал местопроизшествието в опит да се укрие в дома си/.

С влязла в сила присъда № 27/18.02.2022 г., по внохд № 185/2022 г., по описа на Софийски градски съд Чаев е признат за невинен за същия инцидент, поради липса на умисъл при употребата на физическа сила вследствие на което е настъпила лека телесна повреда на длъжностно лице от магазина.

От изложеното е видно, че двата съдебни акта /решението и присъдата/ не попадат в приложното поле на основанието за отмяна на влязло в сила решение по т.4, чл.239 АПК. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК визира, че на отмяна подлежи влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, като се отменя неправилното решение. В конкретния случай, освен, че не е налице идентичност на предмета на делата, не е налице и идентичност на съдебните производства и на страните, което изключва изначално наличието на последната предпоставка - противоречащи си решения. Искането за отмяна в тази част по т.4 на чл.239 АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Необосновано се явява искането по чл.239, т.2 АПК, тъй като не се сочат каквито и да било доказателства за установена неистинност на събраните по делото доказателства / показанията на свидетелите/ или установени престъпни действия. Съгласно чл.239,т.2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, т. е.изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, от член на състава на съда или неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е основан актът, която хипотеза в случая не е налице. Позоваването на искателя на установено в мотивите на присъдата несъответствие в показанията на свидетелите, разпитани в наказателното производство и дали обяснения в административното производство по издаване на заповед №513з-11299/30.07.2020 г. на Директора на СДВР с установеното от видеозаписите и снимковия материал не попада в приложното поле на т.2, чл.239 АПК, тъй като не е установена „неистинност“ на свидетелските показания с нарочен съдебен акт. С оглед на това искането за отмяна на това основание се явява неоснователно.

В допълнение следва да се визира обстоятелството, че в мотивите на приложената присъда не е отречена фактическата обстановка на въпросния инцидент с участието на Чаев от обективна страна. Освен това наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ се базира на нарушения на т.15 , т.20 и т.21 от ЕК за различни от физическото посегателство деяния – непрофесионални действия по саморазправа, напускане на мястото на инцидента и опит за укриване от органите на реда, т. е. административната отговорност на Чаев е ангажирана за дейния с по-широк обхват от ангажираната наказателна отговорност.

Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл.239, т.2 и т.4 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, искането за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, следва на Столична дирекция на вътрешните работи да бъдат присъдени разноски в размер на 100лв, съставляващи юрк. в.ие, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.244,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Ч. за отмяна на основание чл.239, т.2 и т.4 АПК на влязло в сила решение № 2945/07.05.2021 г. по адм. дело № 8300/2020 г., по описа на Административен съд – София град, оставено в сила с решение № 12584/09.12.2021 г. по адм. дело № 7795/2021 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение.

ОСЪЖДА Й. Ч. с [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 100лв /сто лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Н. п/ Х. Б. п/ Д. С. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ