Главният прокурор на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпроса:

1. Може ли да се прилага чл. 9, ал. 2 НК за престъпления, които се разграничават от съответните им нарушения по паричната равностойност на предмета на деянието.

2. Може ли да се издаде наказателно постановление за същите деяния, ако за това не е възбудено наказателно преследване или възбуденото е прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК.

В предложението се посочва, че в практиката се застъпват противоречиви становища. В едни случаи се приема, че чл. 9, ал. 2 НК може да се прилага за престъпленията, които се разграничават от съответните им нарушения по паричната равностойност на предмета на деянието, като в тези случаи административнонаказващият орган може да наложи глоба по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Други приемат обратното.

ВС на Република България, ОСНК, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по Наказателния кодекс, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Други изисквания законът не поставя. От това следва, че чл. 9, ал. 2 НК може да се приложи и за престъпленията, които се разграничават от съответните им нарушения по паричната равностойност на предмета на деянието. Такива са случаите по чл. 41, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и по Наказателния кодекс по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, б. "а", чл. 206, ал. 1 и 5, чл. 207 НК и за вещно укривателство във връзка с тях, както и по чл. 218а, ал. 5, чл. 225, ал. 6,...