О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376

Гр. София, 17.06.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 16.03.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х.

търговско дело № 1285 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. КОМПАНИЯ ЕАД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 113 от 02.03.2021 г., постановено по т. д. № 2508/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС, ТО, 3 състав № 2401/04.12.2018 г. по т. д.№ 3287/2017 г. в обжалваната от касатора част, а именно – за отхвърляне на иска му против ТОШЕЛ-92 ЕООД с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на разликата над присъдените 5 410 187.42 лв. до претендираните 5 462 573.71 лв., представляващи незаплатена цена „задължения към обществото“, което задължение произтича от изпълнение на сключен договор по чл.100 ал.4 ЗЕ с № 1330-6800092 от 20.12.2013 г. и споразумение за разсрочване от 19.04.2017 г. и се следва за периода: м.08.2016 г. – 31.10.2017 г., ведно със съответните лихви и разноски.

Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на решението. Развити са подробни съображения, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на сторените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпроси по приложението на ГПК, които според касатора са разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно:

1/ Неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд, в който не са изведени обстоятелствата, които се признават и тези, които се нуждаят от доказване, както и неизпълнението на задълженията по чл.146 ал.2 и ал.3 ГПК, съставляват ли процесуални нарушения по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство; 2/ Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение; Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установеният с него факт – съобразен при формиране на правните изводи; Съставлява ли нарушение на процесуалните правила, в частност на чл.146 ал.1 т.3 ГПК, игнорирането от решаващия съд на съвпадащите твърдения на двете страни в процеса; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички относими доказателства и да обсъди всички възражения и доводи, направени във въззивната жалба, както и да изложи точни и ясни мотиви по тях. Във връзка с поставените въпроси се сочи и практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи – ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Не са налице обаче основанията на закона за разглеждане на същата по същество, по следните съображения:

Ищецът – настоящ касатор е поддържал пред въззивния съд, че между страните в процеса не е съществувал спор относно дължимата главница, а само досежно размера на обезщетението за забава, включително на вещото лице не е била поставяна задача да установява размера на главницата, с който именно първоинстанционният съд се е съобразил. Поради това е навел оплаквания за допуснати от състава на Софийския градски съд съществени нарушения на процесуалните норми – нарушаване на принципа на диспозитивното начало, излизане извън рамките на спорния предмет и пр., водещи до недопустимост, евентуално – до неправилност на обжалвания съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, съставът на въззивния съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба на касатора и ги е счел за неоснователни, след което е препратил към мотивите на обжалваното решение в посочената част, на основание чл.272 ГПК, ведно с излагане на допълнителни такива.

Изводите за недоказване на иска за главницата в претендирания размер се основават на заключението на вещото лице, което е преценявало размера на лихвите за забава по спорните фактури, с оглед датата и размера на частичните плащания, извършени от ответника, при спазване договорките между страните и правилото на чл.76 ЗЗД, и в тази връзка неминуемо е отчело и как се е погасявала /намалявала/ главницата, в резултат на което е установило, че същата възлиза на 5 410 187.42 лв. За да кредитира заключението в този му вид, съдът е съобразил, че експертизата е назначена по инициатива на ищеца, че заключението не е било оспорено от него в нито една част, а също и че страната не е възразила срещу проекта за доклад по делото и разпределената от съда доказателствена тежест.

Настоящият съдебен състав намира, че първите два въпроса от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Същите са пряко относими към правилността на въззивното решение, с оглед интерпретацията на страната за осъществените в процеса факти, а съгласно задължителните указания на ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. правилността на обжалвания акт е извън предметния обхват на производството по чл.288 ГПК. По третия въпрос не е осъществено допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото въззивният съд е извършил собствена преценка на доводите и възраженията на страните, както и на доказателствата по делото, при условията на чл.269 ГПК.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 02.03.2021 г. по т. д. № 2508/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: