Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11272 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 787 от 20.10.2022 г., постановено по адм. д. № 492/2022 г., Административен съд – Пазарджик (АС-Пазарджик) по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, е отменил разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 1; чл. 16, ал. 4, т. 7 и свързаното с последната разпоредба – приложение № 4 – образец декларация към чл. 16, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. П.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет - Пазарджик, представляван от неговия председател, чрез процесуален представител. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба не взима становище за нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 185 АПК, във вр. чл. 9 и чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по протест на Т. Г. - прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, с който са оспорени разпоредбите на чл. 16, ал. 4, т. 1 (нова, с решение № 242/2013 г. по Протокол № 14 – частично отменен с Решение № 452 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 252/2019 г. на АС-Пазарджик); чл. 16, ал. 4, т. 7 и свързаното с последната разпоредба – приложение № 4 – приет образец декларация към чл. 16, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. П. (наричана за краткост Наредбата).

Според фактическите установявания на АС-Пазарджик горепосочените текстове на Наредбата са приети на основание чл. 9 ЗМДТ.

В оспорените текстове от Наредбата, в редакцията, действаща към момента на подаване на протеста, е регламентирано следното:

- чл. 16, ал. 4 - "Не се събира такса за: Сметосъбиране и сметоизвозване ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на имота; т. 1 при подаване на декларацията се представят документи, които удостоверяват последните отчетени показатели на водоподаването и електрозахранването на имота.";

- разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 7 – „Задължените лица дават изричното си съгласие за извършване на проверки относно декларираните от тях факти и обстоятелства и декларират, че за вписване на неверни данни носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс“;

- приложение № 4 – образец декларация към чл. 16, ал. 4 от Наредба - „съгласни сме Общинска администрация Пазарджик да извършва проверки, в т. ч. на клиентските номера от EVN и ВиК на имота, относно консумираната електроенергия и/или вода. Запознати сме и сме съгласни, че при разход над 50 киловата електроенергия и/или над 1 куб м. вода за който и да е месец през годината, или при невярно декларирани обстоятелства, дължим таксата в пълен размер за цялата година заедно с начислената лихва, и глоба в двукратен размер на дължимата такса, но не по-малко от 200 лв. за физически лица и имуществена санкция от 2000 лв. за юридически лица и еднолични търговци".

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният текст на разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 1 от Наредбата е материално незаконосъобразен поради противоречие с норми от по-висок ранг - чл. 71 от ЗМДТ. Аналогични изводи от АС-Пазарджик се направени и по отношение на чл. 16, ал. 4, т. 7 от Наредбата. Относно приетото с решение № 242 от 19.12.2013 г. на Общински съвет Пазарджик с 4 ново Приложение 4 от Наредбата, решаващият съд е приел, че никъде в ЗМДТ не са въведени изисквания при разход над 50 киловата електроенергия и/или над 1 куб. м. вода за който и да е месец през годината да се дължи таксата в пълен размер и глоба в двукратен размер на дължимата такса. Според АС-Пазарджик никъде в ЗМДТ не е предвидена и отговорност за невярно декларирани обстоятелства с параметрите, посочени в декларацията – образец, поради което е приел, че и в тази част спорното Приложение № 4 по Наредбата противоречи на акт от по - висока степен - чл. 123-127 ЗМДТ.

Крайният извод на съда е, че процесните текстове на Наредбата са материално незаконосъобразни, поради което на основание чл. 193, ал. 1 АПК е отменил оспорените две разпоредби (в техните части) и образец от декларация към тях в подзаконовия нормативен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Общинският съвет е орган на местно самоуправление и като такъв е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, в сферите, очертани в разпоредбите на чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, които включват и общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация (чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗМСМА). Правомощията на общинския съвет в областта на местните данъци, такси и цени на услуги следва да се изпълняват при стриктно спазване на регламентацията, възприета в съответните закони, тъй като съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, данъците и таксите трябва да бъдат установени със закон, а разпоредбата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България предоставя на общинските съвети правомощието да определят размера на местните такси по ред, установен със закон (ЗМДТ). Следователно, подзаконов административен акт, какъвто е една наредба на Общински съвет, може да уточнява и конкретизира правни норми съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закон, или пък да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношение.

В конкретния случай процесните разпоредби на Наредбата са приети по реда на чл. 9 от ЗМДТ, като законодателят е предоставил възможност органите на местната власт, да определят размера на местните такси и цени на административни услуги, респ. реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, а в нормата на чл. 8 от ЗМДТ са формулирани основните принципи, които следва да се спазват при уреждане на тези обществени отношения. Общинският съвет може да определи размер на таксата, респ. реда, по който лицата, неползващи услугата да се освобождават от заплащане на съответната такса, която е установена със закон, но не и самостоятелно да въведе такава. Това следва от анализа на посочените разпоредбите, както и значението на понятията "установява" и "определя", изяснено с Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по конст. дело № 12/2003 г.

При така очертаната законова рамка, законосъобразен е изводът на решаващия съд, че оспорените текстове на чл. 16, ал. 4, т. 1 и чл.16, ал. 4, т. 7 от Наредбата противоречат на материалноправни норми от по-висока степен и следва да бъдат отменени.

Таксата за битови отпадъци възникват еx lege и е дължима при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респ. съоръженията (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ). В хипотезите, когато обективно отсъства предоставяне на услугата такава такса не се дължи (чл. 71, ал. 1 ЗМДТ). Законодателят е предвидил и друга хипотеза – таксата не се дължи и когато от общината са създадени условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, вр. чл. 11 ЗМДТ не я ползва. В този случай законодателят в чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 ЗМДТ е регламентирал условията за това, а именно имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя на имота до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Законодателят не е поставил други изисквания на лицата по чл. 64, вр. чл. 11 ЗМДТ, нито пък е делегирал правомощие на общинския съвет да определи такива. В оспорената част от чл. 16, ал. 4, т. 1 от Наредбата е въведено изискване при подаване на декларация по чл. 71, ал. 1 ЗМДТ да се представят документи, които удостоверяват последните отчетени показатели на водоподаването и електрозахранването на имота, което очевидно е свързано с въвеждането на допълнителни условия при приемането на тези декларации, а оттук и преценка за освобождаване от таксата за услугата. Както вече беше посочено, законодателят не е предвидил други материалноправни условия за освобождаване от ТБО, поради което въвеждането на допълнителни изисквания към деклараторите, различни от определените в закона, е незаконосъобразно.

Изложеното се отнася и до разпоредбата чл. 16, ал. 4, т. 7 от Наредбата и въведеното с нея задължение лицата да направят изрично волезявление за съгласие за извършване на проверки относно декларираните от тях факти по страх от наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за вписване на неверни данни. Правилно решаващият съд е посочил в мотивите към съдебния акт, че разпоредбите на Глава ІV, чл. 123 - 127 ЗМДТ предвиждат административнонаказателна отговорност за нарушителите по този закон при деклариране на неверни данни, водещи до намаляване или освобождаване от такса. Не съществува законово основание за вписването на наказателната отговорност за документно престъпление и свързаното с това деклариране на съгласие от задължените лица за извършване на проверки от органите на местната администрация.

Неоснователни са касационните доводи в жалбата за правилно приложение на чл. 8, ал. 5, вр. чл. 9 ЗМДТ. Както вече беше посочено, в чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. При изпълнение на законовата делегация на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ за регламентиране на реда за освобождаване, общинският съвет може да определи размер на такса (установена със закон), но не и да въведе самостоятелно такава такса. Особено показателно за незаконосъобразното прилагане на делегацията на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е съдържането на приложение № 4 – образец декларация към чл. 16, ал. 4 от Наредбата. Наред със съгласието от декларатора, общинската администрация да извършва проверки на клиентските номера от EVN и ВиК за имота, относно консумираната електроенергия и/или вода, общинският съвет е предвидил и вписване на съгласие от лицата, че при разход над 50 киловата електроенергия и/или над 1 куб м. вода за който и да е месец през годината, или при невярно декларирани обстоятелства, дължи таксата в пълен размер за цялата година заедно с начислената лихва, и глоба в двукратен размер на дължимата такса, но не по-малко от 200 лв. за физически лица и имуществена санкция от 2000 лв. за юридически лица и еднолични търговци. В случая административният орган не е уточнил или конкретизира правни норми съобразно местните условия, нито пък се е ограничил да определи реда, по който лицата, неползващи услугата да се освобождават от заплащане на съответната такса, която е установена със закон, а е преуредил по различен начин вече уредени от закон обществени отношение, като дори е създал нови глоби (за физическите лица) и имуществени санкции (за юридическите лица и едноличните търговци) във вид и размер, несъответстващ на санкционните разпоредби на Глава ІV, чл. 123 - 127 ЗМДТ.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 787 от 20.10.2022 г. по адм. д. № 492/2022 г. на Административен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ