Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 11421/2022 г.
Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С Решение № 10024 от 24.10.2023 г. по адм. дело № 11 421/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 1247/12.07.2022 г. по адм. д. № 394/2022 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на „Елос“ ООД, [ЕИК], гр. Благоевград, ул. „Д. С. № 77а, представлявано от управителя В. К. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22000120056678-003-001/06.04.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 968/17.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 95 958,59 лв. с лихви за забава 25 535,17 лв. и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 17 954,41 лв. със закъснителна лихва 2 604,54 лв. и делото е насрочено в открито съдебно заседание при осигурена възможност на жалбоподателя да участва в устните състезания.
Директорът на дирекция ОДОП София, чрез процесуалния представител юрк. М., оспорва жалбата срещу ревизионния акт по подробно изложени съображения, претендира отхвърлянето й и присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на РА.
Настоящият касационен състав, в изпълнение на разпоредбата на чл. 227, ал. 2 вр. ал. 1 АПК, за да се произнесе по спора, съобрази следното:
Пред АС Благоевград е оспорен РА № Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА № П-22000120056678-003-001/06.04.2020 г., с който в тежест на "Елос" ООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 95 958,59 лв. с лихви за забава 25 535,17 лв. и за корпоративен данък за отчетната 2017 г. в размер 17 954,41 лв. със закъснителна лихва 2 604,54 лв.
1. Ревизираният търговец е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 736 лв. по 4 фактури, издадени от „П. К. ЕООД с предмет СМР по договор от 05.01.2018 г., към който са налични 4 приложения, в които е посочен обект индустриална сграда в стар стопански двор в жк „Струмско“ в Благоевград. Към всяко от приложенията, съдържащи конкретизация на видовете и количествата строително-монтажни дейности, са съставени приемо-предавателни протоколи, разплащането по фактурите е по банков път.
Отказът да се признае право на приспадане на данъчен по фактурите с предмет СМР е аргументиран от ревизиращите с непредставяне на доказателства за обектите, на които същите са извършени, за техниката, използвана при изработката, за вложените материали, техния произход и транспорт.
При така установените факти изводите на ревизиращите, че от „Елос“ ООД не са доказани предпоставките за признаване правото му на данъчен кредит по шестте фактури, издадени от „П. К. ЕООД, не съответстват на материалния закон.
Действително, в договора за СМР от 05.01.2018 г. не е посочен обектът, в който те подлежат на изпълнение, но той е конкретизиран в приемо-предавателните протоколи, съставени от страните по него. Строителните услуги като вид, количество, единична и обща цена са индивидуализирани в приложенията към договора. Приходната администрация не оспорва изпълнението на СМР на обект индустриална сграда в стар стопански двор в жк „Струмско“ в Благоевград.
Относимо към тази част от спора е разрешението, дадено от СЕС в решението от 06 септември 2012 г. по дело 324/11, Gabor Toth. Според т. 46 от същото фактите по главния спор сочат, че правото на приспадане е отказано, защото приходните органи твърдят, че доставката на СМР не е била извършена между посочените във фактурата страни. Това би могло да означава според т. 49 от решението, че се прикрива действителният доставчик (с измамна цел като например да не начисли ДДС, но получателят да упражни право на приспадане). СЕС намира, че ако данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, националната юрисдикция може да провери дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка, но тази проверка не може да постави под въпрос изпълнението на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане (наличие на доставка и използването й от получателя за неговите облагаеми доставки – т. 51 и т. 26). Затова отговорът в диспозитива на решението е, че правото на приспадане може да бъде отказано, само когато данъчният орган установи въз основа на обективни данни, че получателят по фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. В същия смисъл е и решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben, David, т. 66.
Неоснователни са и доводите на ответника, че непредставянето от доставчика на доказателства за наличието механизация и инструменти, както и на фактури за закупуване на материали, дава основание да се откаже правото на приспадане на ДДС на получателя с мотива, че услугите не са предоставени от издателя на фактурите, при положение, че приходните органи не твърдят и не доказват, че процесните СМР са изпълнени от друг доставчик, който се прикрива с измамна цел, или от самия възложител.
2. Според търговската и счетоводна документация на ревизирания „Портокали“ ЕООД е негов доставчик по 4 фактури с предмет СМР и по 6 фактури за рекламни услуги. Във връзка с първите е представен договор от 01.07.2016 г. с предмет доставка и изпълнение на строителни работи с приложения, конкретизиращи обекта и съдържанието на извършеното: укрепване на 700 м. огради в обект “Л. Т. – А Михайлидис“ АД, база 4 Микрево заедно с приемо-предавателен протокол от 05.12.2016 г.; укрепване на 1100 м. огради на обект “Л. Т. – А Михайлидис“ АД, база 3 Стар монопол, гр. Сандански и приемо-предавателен протокол от 28.12.2016 г.; полагане на 800 м. кабели на обект “Л. Т. – А Михайлидис“ АД, база 1 Сандански с приемо-предавателен протокол от 29.12.2016 г. и полагане на 880 м. кабели на обект “Л. Т. – А Михайлидис“ АД, база 4 Микрево по приемо-предавателен протокол от 30.12.2016 г.
6 от спорните фактури са издадени във връзка с договор за наем на рекламни площи от 02.05.2018 г. с дефиниран предмет организиране на рекламна кампания на билбордове пиза, разположени на конкретни локации и периоди, конкретизирани в 6 приложения, визиращи брой и локации на билбордовете (Автомагистрала „Тракия“ и в гр. София).
Отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет СМР е мотивиран с непредставяне на доказателства за използвана техника, дълготрайни активи и за лицата, участвали в изпълнението им.
Данъчното предимство по фактурите за реклама е отречено по съображения, че доставчикът не сочи доказателства, установяващи правото му да ползва разположените по конкретни локации билбордове, съдържанието на рекламното послание, за изработка на пана с конкретни изображения.
Не се подкрепя от данните по делото тезата на ревизиращите за недоказаност на изпълнението на услугите СМР, които не се характеризират със специфика, налагаща използване на определени технически средства или умения от прекия изпълнител – касае се за укрепване на огради и полагане на кабел. Основателно ревизираното дружество поддържа, че в своята практика СЕС многократно е разяснявал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това обаче, той не е отричал необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".
При положение, че услугите са конкретизирани като място на изпълнение и съдържание и за изпълнението им са съставени приемо-предавателни протоколи съображенията на приходната администрация за неустановеност на работниците, които са ги изпълнили, не се подкрепят от разрешенията, дадени в практиката на СЕС, че липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика не би могла да е самостоятелно основание за непризнаване на претендираното данъчно предимство, нито е елемент от фактическия състав за възникването и упражняването му.
Изложените съображения не се отнасят до фактурите с предмет рекламни услуги, доколкото в договора за наем на рекламни площи и в приложението му билбордовете са конкретизирани като локации без да са ангажирани доказателства за правото на доставчика да ползва конкретни съоръжения (според договора същите са с държавна, общинска и частна собственост), а оттук – да преотстъпи ползването им на ревизирания търговец. Липсват данни и за постигнато съгласие относно съдържанието на рекламните послания, определено в договора като дизайн на паното – дали се касае за популяризиране на дейността на „Елос“ ООД или на посочени от него субекти/организации. Най-сетне, не са представени доказателства за изпълнението на договора – схеми на поставяне, снимки на билбордове с определено съдържание на съответните локации.
Друг извод не следва от представените от ревизирания едва при съдебното оспорване на РА доказателства – договор за наем на рекламни площи, сключен между „Портокали“ ЕООД и „Москито“ ЕООД и неясен снимков материал, доколкото „Елос“ ООД не сочи обективна пречка същите да бъдат приобщени към преписката своевременно или най-късно при административното оспорване на РА, още повече, че фактурите, издадени във връзка с посочения договор за наем не са включени в дневниците за покупки на „Портокали“ ООД и липсват данни наемодателят да е титуляр на право да ползва билбордовете.
Предпоставките за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги са две: същите да са получени по облагаема доставка от друго данъчно задължено лице и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само защото е начислен във фактура (решения на СЕС: Genius, C-342/87, т. 13 и т. 19, Schmeink Cofreth и Strobel, C-454/98, т. 53, Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, т. 23 и ЛВК-56, т. 34). Преценката за това налице ли са посочените материалноправни предпоставки се извършва от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, въз основа на фактическите обстоятелства по делото (решение на СЕС Mecsek-Gabona, C-273/11).
Чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 и т. 8 от Директива 2006/112, регламентира формални изисквания по отношение съдържанието на фактурата и те са за наличието на данни относно обхвата и естеството на предоставените услуги, количество и вид на стоката, единична цена без ДДС. Целта на тези изисквания е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 ). Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 (в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция), при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.) и чл. 6, ал. 5 ЗСч. в сила от 01.01.2016 г.)
Тъй като липсата на достатъчно информация във фактурата и съпътстващите я документи е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, то това право може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на облагаеми доставки, които разполагат с непълни фактури. В посочения смисъл е и решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA.
При липсата на конкретизация на съществени елементи от договора за реклама в съпътстващите спорните 6 фактури доказателства отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по тях съответства на материалния данъчен закон.
3. От „Елос“ ООД е приспаднат данъчен кредит в размер на 19 946 лв. по 13 фактури, издадени от „Т. Д. ЕООД, 7 от които с предмет СМР по договор от 01.03.2018 г., а 6 с предмет интегриране на система за лични данни и софтуер по договор от 28.05.2018 г.
Аргументите на ревизиращите за непризнаване на правото на приспадане по доставките на СМР се свеждат до непредставяне на информация за обектите, на които те са изпълнени, начин на доставяне на материалите за работа, лица, участвали в нея. По отношение на услугата изграждане на интегрирана система за съхранение на лични данни в мотивите си те акцентират върху спецификата на дейността, налагаща познания по Регламента на ЕП и на Съвета ЕС 2016/679 от 27.04.2016 г. относно защитата на личните данни на физическите лица, за каквато компетентност на доставчика не са посочени доказателства.
Договорът за доставка и изпълнение на строителни работи, сключен на 01.03.2018 г. между „Т. Д. ЕООД и ревизирания търговец има характер на рамков и не визира обект, където те подлежат на извършване, но този пропуск е преодолян в съставените приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите, съдържащи означение, че СМР са осъществени в индустриална сграда в бивш стопански двор жк „Струмско“ – Благоевград. Протоколите, чието съдържание е възпроизведено в РД, включват описание на видовите работи, мерна единица, количество, единична и обща цена.
От практиката на СЕС, възприета от ВАС, следва, че принципът на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия. Данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура, а трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. В разглеждания случай не съществува спор за изпълнението на формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материалноправните изисквания. Недоказаната кадрова обезпеченост за извършване на доставката сама по себе си без твърдяна и установена от органите по приходите данъчна измама не е достатъчна, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tоth, C-324/11). Когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11). Данъчната администрация не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (решение от 19 октомври 2017 г., P. C., C-101/16, т. 51). Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници в нея, както и съответните им действия. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 1 декември 2022 г. по дело С-512/21.
Не се спори, че на 28.05.2018 г. между ревизирания търговец и „Т. Д. ЕООД е сключен договор за изработване на пакет документация, предназначен за водене на регистри и прилагане на мерки за защита на личните данни в съответствие с Регламента на ЕП и на Съвета ЕС 2016/679 от 27.04.2016 г. относно защитата на личните данни на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Във връзка с изпълнението на договора са съставени идентични по съдържанието си приемо-предавателни протоколи с опис на изработената документация – политика за съхранение, образци на декларации и искания, форми за регистрация.
Дефинираният по описания начин предмет на договора, ценен в съвкупност с доказателствата за изпълнението му, не позволява формиране на извод за съдържанието на престацията на изпълнителя и обуславя относимост на съображенията, изложени вече при анализа на доставките на рекламна услуга от „Портокали“ ЕООД. В приемо-предавателните протоколи не са визирани конкретни мерки за защита на лични данни, а липсата на достатъчно информация във фактурите и съпътстващите ги документи е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС - решение на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012.
При липсата на конкретизация на съществени елементи от договора за изработване на пакет документация, предназначен за водене на регистри и прилагане на мерки за защита на личните данни съпътстващите спорните 6 фактури доказателства отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по тях съответства на материалния данъчен закон. Друг извод не следва от представения от „Елос“ ООД едва при съдебното оспорване на РА договор от 21.05.2018 г. между доставчика и подизпълнителя „Администриране и защита на лични данни“ ООД без съпътстваща документация, фактури, платежни документи и данни за предаване/приемане на резултат от изработка.
4. От „Елос“ ООД е приспаднат данъчен кредит в размер на 52 500 лв. по 3 фактури, издадени от „Т. С. И. ЕООД по договори за СМР от 30.05.2017 г. и от 15.11.2017 г. с приложения, съдържащи конкретизация на обектите и съдържание на възложеното, за чието изпълнение за съставени 3 приемо-предавателни протокола, съдържащи описание на видовете и количествата СМР, осъществени на обекти (офиси) на „Елос“ ООД в Банско, Сандански и Разлог.
По отношение на спорните доставки се отнасят съображенията, изложени във връзка с тези от „П. К. ЕООД, „Портокали“ ЕООД и „Т. Д. ЕООД, доколкото договорите за СМР са сключени като рамкови, но задълженията на изпълнителя по тях са детайлно описани в приложения и двустранно съставени приемо-предавателни протоколи и доколкото аргументите на ревизиращите се свеждат до нередности при доставчика (недоказана кадрова и ресурсна обезпеченост).
5. Не се спори, че от ревизираното дружество е упражнено право на данъчен кредит в размер на 3 750 лв. по 4 фактури, издадени от „Бул строй 2018“ ЕООД с предмет наем на автомобили в изпълнение на договор от 12.02.2018 г. По силата на същия наемодателят предоставя на „Елос“ ООД всички свои собствени автомобили за ползване „винаги, когато не са заети“. Към договора са сключени 4 анекса, в които се конкретизира наемна цена, но не са посочени превозните средства с регистрационни номера, марка и модел и не е установено наемодателят да разполага с регистрирани МПС.
При така събраните доказателства настоящият касационен състав приема, че отказът да се признае право на приспадане по фактурите с предмет наем на автомобили е законосъобразен. В самия договор е посочено, че наемодателят предоставя за временно ползване собствените си автомобили, които не индивидуализира (дори не назовава техен брой). Търговското занятие на „Елос“ ООД е в областта на сигурността и сигнално-охранителната дейност, налагащо 24-часова разполагаемост с автомобили, докато по силата на договора за наем ползването на превозни средства е само когато не са заети от наемодателя. Самият наемател не сочи доказателства колко автомобили и кога е ползвал в изпълнение на договора.
Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. В тази връзка Съдът на ЕС многократно е дефинирал формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като за пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл. / се припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това той нееднократно е подчертавал, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните.
В случая между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. При липсата на конкретизация какви и кои транспортни средства ревизираният е използвал своята облагаема дейност отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е правомерен.
По изложените съображения ревизионният акт подлежи на отмяна в частта на отказ на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „П. К. ЕООД, „Портокали“ ЕООД, „Т. Д. ЕООД, „Т. С. И. ЕООД с предмет на доставките СМР в общ размер на 89 042 лв., както и в частта, с която счетоводният финансов резултат на дружеството за 2017 г. е увеличен със сумата 95 000 лв., представляваща данъчната основа по фактура № 10/30.05.2017 г., издадена от „Т. С. И. ЕООД.
В останалата му част оспореният РА е законосъобразен, с оглед на което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на спора и своевременно заявените искания в полза на всяка от страните следва да се присъдят осъществените разноски, така както са направени.
Съобразно уважената част от жалбата в полза на ревизираното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 11 365,21 лв.
В полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 9636,30 лв. и за държавна такса в размер на 348,06 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на „Елос“ ООД, [ЕИК], гр. Благоевград, ул. „Д. С. № 77а, представлявано от управителя В. К., Ревизионен акт № Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000120056678-003-001/06.04.2020 г., потвърден с Решение № 968/17.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „П. К. ЕООД, „Портокали“ ЕООД, „Т. Д. ЕООД, „Т. С. И. ЕООД с предмет на доставките СМР в общ размер на 89 042 лв., както и в частта, с която счетоводният финансов резултат на дружеството за 2017 г. е увеличен със сумата 95 000 лв., представляваща данъчната основа по фактура № 10/30.05.2017 г., издадена от „Т. С. И. ЕООД, заедно със следващите се лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елос“ ООД, [ЕИК], гр. Благоевград, ул. „Д. С. № 77а, представлявано от управителя В. К., срещу Ревизионен акт № Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-22000120056678-003-001/06.04.2020 г., потвърден с Решение № 968/17.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Елос“ ООД, [ЕИК], гр. Благоевград, ул. „Д. С. № 77а, представлявано от управителя В. К., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 9636,30 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и 348,06 лв. разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Елос“ ООД, [ЕИК], гр. Благоевград, ул. „Д. С. № 77а, представлявано от управителя В. К., сумата 11 365,21 лв., представляваща осъществените разноски за първоинстанционните и касационни производства.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА