Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 11465 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Национален парк Пирин“ срещу решение № 1261/13.07.2022 г., постановено по адм. д. 419/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград).
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е издадено при нарушение на съществени процесуални правила, в противоречие с материалния закон, неправилно е и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения относно законосъобразността на отменената от първата инстанция заповед и доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт. Тези съображения са поддържат и в подробно писмено становище по същество на спора. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде потвърдена негова Заповед № РД-06-54/30.09.2020 г. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът В. С. оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 1261/13.07.2022 г., постановено по адм. д.419/2022 г. по описа на АС-Благоевград е отменена Заповед № РД-06-54/30.09.2020 г. на директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, с която на В. С., заемащ длъжността главен инспектор ПУ "Каменица" при Дирекция "Национален парк Пирин" – Банско, на основание чл. 50, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) във връзка с чл. 7, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на Дирекциите на националните паркове и на основание чл. 89, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма на акта, в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е действителен и допустим като постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване.
В изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд, съдържащи се в решение № 4489/11.05.2022 г., постановено по адм. д. 1362/2022 г. първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново.
Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта. Доводите в касационната жалба относно съответствието на заповедта с изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл са подробни, но са разглеждани от АС-Благоевград при формиране на неговите правни изводи, които кореспондират със съдържанието на акта, което не дава достатъчна ясно описание на всяко едно от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание на В. С.. При индивидуализацията на всяко едно от шестте нарушения липсва или точно време (период) и място на извършването им или описание на конкретно осъществени действия/допуснати бездействия, респективно конкретни основания за необходимостта от предприемане на определени действия. Последното нарушение („цялостно не е спазвал кръга на служебните правомощия и йерархия, установени с утвърдената за длъжността длъжностна характеристика и нормативна уредба“) е с такава степен на абстрактност, че е напълно невъзможно да се осъществи контрол за законосъобразност по отношение на наложеното въз основа на него наказание.
При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният съд е достигнал до законосъобразен извод, че не е доказано извършването на нарушенията, за които е наказан В. С.. Оплакванията в касационната жалба в обратния смисъл са основно обосновани с използваните и в заповедта изразни средства, които не предоставят точно описание на всяко едно нарушение. Изрично трябва да бъде посочено, че в оспорената заповед не е направено разграничение кое действие/бездействие на В. С. е определено като неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и кое като нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл – неспазване на кръга на служебните му правомощия, респективно не е обсъждан въпроса относно възможността с едно и също поведение да се извършва едновременно неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните му правомощия. Позоваването на основни задължения от длъжностната характеристика, ЗЗТ и Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост не е достатъчно, за да се разбере какво конкретно служебно задължение не е изпълнено или какви конкретни служебни правомощия не са спазени от В. С., за да се обоснове наличието на хипотезите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл във връзка с чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. Допълнително следва да бъде посочено, че абстрактното позоваване на отделни разпоредби на ЗЗТ чрез възпроизвеждане на тяхното съдържание също не обуславя неизпълнение на служебните задължения.
При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя и останалите мотиви на първата инстанция относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед.
При разглеждане на спора за втори път от първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения и касационните оплаквания в този смисъл са неоснователни.
По изложените съображения се налага извод, че атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Пред настоящата касационна инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност, което се явява неоснователно.
По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1261/13.07.2022 г., постановено по адм. д.419/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Пирин“, гр. Банско, ул. „България“ № 4 да заплати на В. С., съд. адрес: гр. Петрич, пл.“Възраждане“ № 6, ет.2, адв. И. Д. сумата 1000 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ