О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5172

София, 12.11.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 4367 / 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. М. ЕГН [ЕГН] срещу Решение № 901 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д.№ 691/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 5801/14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 3182/2022 г. на СГС, в частта, с която съдът унищожава на осн. чл. 43, ал. 1, буква “а” от Закона за наследството (ЗН) саморъчното завещание на Г. Л. П. от 10.12.2012 г., обявено на 27.01.2022 г. от нотариус Ш. по иск, предявен от Л. П. И., [ЕГН], и В. П. И., [ЕГН].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност, защото с решението въззивният съд не се е произнесъл по направените във въззивната жалба оплаквания и е достигнал до грешни изводи относно това, че двете посмъртни психиатрични експертизи доказват, че завещателката е страдала от заболяване, което да й е пречело да завещава, че тези експертизи не почиват на медицинска документация към момента на съставяне на завещанието, а заболяванията са с бавно и постепенно проявление, че експертизите почиват на предположения, че към 2016 г. психиатър е констатирал при завещателката само състояние на „тревожно разстройство“, което не сочи на завещателна неспособност, а още по-малко е доказано съществуването на такова състояние към 2012 г. Счита, че следва да се обсъди, че ограниченото налудно разстройство съответства на ограничено запрещение, при което завещателната способност не е изключена, съгласно чл. 13 ЗН. Твърди се процесуално нарушение, защото при указана доказателстевна тежест за ищците да установят, че...