Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РАДЕ. Х. ДЕКОВА при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 11505 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“ срещу решение № 6220/26.10.2022 г. по адм. дело № 5141/2020 г. на Административен съд – София град, с което Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Г. Т. Л. ООД сумата от 854.52 /осемстотин петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща доказания размер на обезщетението от отменено решение № 564/2008 г. на началника на А. М. С. ведно със законната лихва върху сумата от 854,52 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане. Агенция „Митници“ е осъдена и на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски.
Ответникът – „Г. Т. Л. ООД в писмен отговор на касационната жалба оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски съобразно представен списък на разноските.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови решението си, административният съд от фактическа страна е приел, че ищецът е осъществил внос на стоки от Р. Турция. След извършена физическа проверка, е определен по-висок размер на ДДС съобразно решение № 564/07.10.2008г. на началник М. А. с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0013313 от 10.03.2008г.
Тъй като дружеството не било съгласно с така определения допълнителен размер на вземанията, с молби от 29.07.2008 г. и 01.08.2008г. поискало връщане на депозита. С решение № 564/07.10.2008 г. началникът на М. А. С. определил нова по-висока митническа стойност на проверените стоки. Издаденото решение е отменено с влязло в сила решение № 91/14.12.2009г. по адм. д. № 1781/2009г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 9364/05.07.2010г. по адм. д. № 1164/2010г. по описа на ВАС. Размерът на определения допълнителен депозит е 2493 лева, като същият е задържан на 14.03.2008г. и освободен на 25.11.2011г. Искът се основава на законната лихва върху сумата, от която ищецът не би бил лишен за периода на задържане, ако не беше издаден отмененият административен акт.
От правна страна, съдът е съобразил за безспорен факт отмяната като незаконосъобразен административният акт. Съдът е посочил, че издаденото решение за определяне на митническата стойност и внесеният преди неговото издаване депозит се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не беше внесен депозитът, стоките, поставени под митнически контрол нямаше да бъдат освободени. След като е установил, че средствата са задържани на основание незаконосъобразния административен акт, и задържането им е незаконосъобразно, а собственикът им е бил лишен от правото и възможността да ги ползва, е налице обедняване, което подлежи на обезщетяване по ред на ЗОДОВ. Така мотивиран съдът е приел исковата молба за основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност.
Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество - ищец, което обуславя основателността на претенцията за обезщетение. Съдът правилно е установил размера на пропуснатите ползи, представляващи обезщетение в размер на законната лихва върху задържания от митническия орган депозит от датата на внасянето му до датата на възстановяването на сумата. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорвания административен акт, внесените суми имат характер на депозит и обезпечават едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като обаче отменителните решения на съда са влезли в сила, е отпаднало законовото основание за задържането на сумите, както и характера им на депозит. Ответникът дължи незабавното им възстановяване, като в противен случай дължи обезщетение за всички причинени вреди. Както правилно е установил съдът, налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и вредите. За да освободи стоките си от митницата, ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение, той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. Следователно, действията на служителите на ответника, обективирани в издадения акт – отменен впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразен, е единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението. Налага се изводът, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на ответника, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касатора разноски не се следват, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника по касацията и представения списък на разноските се дължат такива в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6220/26.10.2022 г. по адм. дело № 5141/2020 г. на Административен съд – София град.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Митници“ за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Г. Т. Л. ООД сума в размер на 400 (четиристотин) лева представляващо адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ И. Р. п/ Г. Х. ДЕКОВА