Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 11526 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. И. от гр. София срещу решение № 5762/12.10.2022 г. по адм. д. № 12436/2021 г. на Административен съд – София-град. С решението е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-1156/12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него разпореждане № 214-00-10659-9/14.04.2021 г. и разпореждане № 214-00-10659-10/14.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град, с които и е наредено да възстанови добросъвестно получени суми от фонд „Безработица“ в размер съответно на 1 164,32 лв. и 14 094.40 лв..

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушения при прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на разпорежданията, поради липса на предмет, тъй като лицето не е получило обезщетение за безработица, което следва да възстановява. Посочената сума от 14 094,40 лв. е еднократно плащане от фонд „Безработица“, извършена от НОИ на Иванова по сключен с него договор по чл. 47, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, чрез Бюро по труда „Възраждане“, срещу задължението да започне осъществяване на стопанска дейност, съгласно одобрен бизнес проект. Счита, че разпорежданията за възстановяване на сумите са нищожни като издадени от некомпетентен орган, тъй като по сключения с НОИ договор са възникнали облигационни отношения между страните, подлежащи на уреждане по гражданско правен ред, а не чрез административен акт – властническо разпореждане на НОИ като административен орган. Съдът неправилно е приел, че повдигнатите въпроси са вече разрешени с решение № 3392/19.05.2022 г. по адм. д. № 6643/2021 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Иванова срещу решение № 1040-21-577/09.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърдените с него разпореждания с № 214-00-10659-7/26.03.2021 г. (за отмяна отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/) и № 214-00-10659-8/13.04.2021 г.(/за отказ от отпускане на ПОБ). Представя писмени бележки и претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София-град в писмени бележки, чрез старши юрисконсулт М. А., моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Директорът на ТП на НОИ - София-град се е произнесъл с процесното решение № 1040-21-1156/12.11.2021 г. в производство по реда на чл. 117 от КСО във връзка с чл. 55, ал. 1 от АПК, по жалба от Я. И. срещу: 1. Разпореждане № 214-00-10659-9/14.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено от Иванова ПОБ за периода от 06.12.2018 г. до 07.01.2019 г. в размер на 1164,32 лв.; 2. Разпореждане № 214-00-10659-10/14.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено от Иванова ПОБ за периода от 08.01.2019 г. до 05.12.2019 г. в размер на 14094,40 лв. Решаващият орган е потвърдил цитираните разпореждания, като е съобразил следното:

По заявление вх. № 214-00-10659-1/07.11.2018 г. на Я. И. за отпускане на ПОБ, с приложена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение с „О. Е. ЕООД, считано от 06.11.2018 г., исканото обезщетение е отпуснато с разпореждане № 214-00-10659-1/19.11.2018 г. за периода от 06.11.2018 г. до 05.11.2019 г. в размер на 61,28 лв. дневно. Предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, с разпореждане № 214-00-10659-2/19.11.2018 г. е спряно изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 06.11.2018 г. и с разпореждане № 214-0010659-3/03.01.2019 г., изплащането на ПОБ е възобновено за периода от 06.12.2018 г. до 05.12.2019 г. в размер на 61,28 лв. дневно. Предвид сключен на 08.01.2019 г. договор на основание чл. 47, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ между Агенцията по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ – „Възраждане“ /възложител/ и ТП на НОИ - София-град и Я. И., на жалбоподателката е изплатено от НОИ еднократно парична сума в размер на 14 094,40 лв. от фонд „Безработица“, която представлява остатъкът от дължимото парично обезщетение за безработица за периода от 08.01.2019 г. до 05.12.2019 г. С разпореждане № 214-00-10659-6/11.01.2019 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 47 от ЗНЗ, изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица е прекратено от 08.01.2019 г. с мотиви „сключен договор за отпускане на еднократна парична сума от фонд „Безработица“. Във връзка с проверка по спазването на осигурителното законодателство е осъществен контрол по разходите за ДОО на „Ориндж експрес“ ЕООД приключила с Констативен протокол № КВ-5-21-00749575/29.04.2020 г. и задължителни предписания за заличаване на подаваните от проверяваното дружество данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. за Я. И. за периода от 21.09.2018 г. до 05.11.2018 г. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания, са предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Предвид заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, с разпореждане № 214-00-10659-7/26.03.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е отменено разпореждане № 214-00-10659-1/19.11.2018 г. за отпускане на ПОБ и с разпореждане № 214-00-10659-8/13.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е разпореден отказ за отпускане на ПОБ. С разпореждане № 214-00-10659-9/14.04.2021 г. и разпореждане № 214-00-10659-10/14.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е разпоредено възстановяването на добросъвестно получените от Иванова ПОБ за периода от 16.12.2018 г. до 07.01.2019 г. в размер на 1164,32 лв. и за периода от 08.01.2019 г. до 05.12.2019 г. в размер на 14 094.40 лв. С жалба вх. № 1012-21-694/10.05.2021 г. до директора на ТП на НОИ – София-град са оспорени и четирите цитирани разпореждания. С решение № 1040-21-577/09.06.2021 г. горестоящият административен орган е приел, че разпореждания с № 214-00-10659-7/26.03.2021 г. и № 214-00-10659-8/13.04.2021 г. са правилни и законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу тях. С определение № 6805/14.09.2021 г. по адм. д. № 6987/2021 г. на Административен съд София-град, е отменено по жалба на Я. И. определение № 1070-21-576/09.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е било спряно административното производство по жалба с вх. № 1012-21-694/10.05.2021 г. против разпореждания с № 214-00-10659-9/26.03.2021 г. и 214-00-10659-10/13.04.2021 г. до приключване на образувано производство с влязъл в сила административен или съдебен акт по оспорването на разпореждания с № № 214-00-10659-7/26.03.2021 г. и 214-00-10659-8/13.04.2021 г. С определението АССГ е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - София-град за произнасяне по жалба вх. №1012-21-694/10.05.2021 г. против разпореждания № № 214-00-10659-9/26.03.2021 г. и 214-00-10659-10/13.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Възоснова на изложеното, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 55, ал. 1 от АПК и предвид съдебно определение № 6805/14.09.2021 г. по адм. д. № 6987/2021 г. на Административен съд - София-град, с процесното решение № 1040-21-1156/12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София-град е възобновено производството по жалбата на Иванова с вх. № 1012-21-694/10.05.2021 г. против разпореждания с № 214-00-10659-9/26.03.2021 г. и № 214-00-10659-10/13.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е отхвърлена жалбата срещу тях.

С решение № 3392/19.05.2022 г. по адм. д. № 6643/2021 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 27.06.2022 г. (съгласно отбелязването на гърба на л. 82 по адм. д. № 12436/2021 г. по описа на АССГ), е отхвърлена жалбата на Я. И. срещу разпореждания № № 214-00-10659-7/26.03.2021 г. и 214-00-10659-8/13.04.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица (за отмяна на отпуснатото ПОБ и за отказ от отпускане на ПОБ).

С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение по адм. д. № 5762/12.10.2022 г. по адм. д. № 12436/2021 г. по описа на АССГ, правилно е отхвърлена жалбата на Иванова срещу решение № 1040-21-1156/12.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София-град. Решението на АССГ е валидно и допустимо, и правилно. Същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК.

Правилни са изводите на АССГ, че жалбата е неоснователна, тъй като с влязъл в сила съдебен акт е потвърдено установеното от административния орган, че касаторката не отговаря на изискванията на КСО за осигурено лице и няма право да получи обезщетение за безработица. Органите на НОИ са установили, че дружеството осигурител на жалбоподателката не е извършвало търговска дейност, а наетите от него лица не са полагали труд, включително и Иванова, поради което не е възникнало и основание за осигуряването й. Извършена е проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на Я. И. данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „О. Е. ЕООД в Регистъра на осигурените лица. Впоследствие данните за Я. И. са били заличени служебно от административния орган. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не са налице предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение от осигурителен фонд „Безработица“. Съгласно 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл са решение № 66/05.01.2023 г. по адм. д. № 7212/2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и др.

Фактите по спора сочат, че Иванова не е осъществявала трудова дейност и следователно не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, както и че същата не е имала качеството на осигурено лице, което да разполага с правосубектност за сключване на договор по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ. Това е установено с влязло в сила решение на ТП на НОИ – София-град и потвърдени с него цитирани по-горе разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София -град, с което е отменено отпускането на парично обезщетение за безработица и съответно е отказано отпускането му. Поради липса на основание за сключване на договор по чл. 47 от ЗНЗ е разпоредено и връщането на неоснователно получените по договора с НОИ суми.

Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение (т. е. не е възникнало осигурително правоотношение) обосновава връщането на неоснователно получените паричните обезщетения за безработица, за което е била приложен чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114 ал. 2, т. 2 от КСО. При това положение административният орган законосъобразно е приел, че Иванова няма право на ПОБ, респективно да сключи и ползва сумата от ПОБ по договор по чл. 47 от ЗНЗ.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, на основание на която са издадени потвърдените с процесното решение на директора на ТП на НОИ разпореждания на органа по безработица, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение - когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Според чл. 114, ал. 3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 от КСО. Относима в случая е и разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, която предвижда, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Според чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Настоящият състав приема становището на АССГ, че наведените аргументи в жалбата /и пред касационната инстанция/ за нищожност на разпорежданията и решението на директора на ТП на НОИ са неоснователни. Разпоредбите на чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗНЗ се прилагат за лица, които са безработни и имат право на парично обезщетение за безработица, като сумата на ПОБ се предоставя еднократно за сметка на фонд „Безработица“ и се изплаща изцяло от НОИ, при условията и по реда на КСО. В този случай еднократно изплатената сума замества и е в размера на паричното обезщетение за безработица на лицето, ако същото има качеството на осигурено лице, имащо право след прекратяване на трудовото му правоотношение на месечно парично обезщетение за безработица в определен размер. Тъй като с влязло в сила съдебно решение е установено, че лицето няма такова качество, то изплатеното му ПОБ /еднократно, заместващо на основание чл. 47 от ЗНЗ/ е неоснователно получено и като такова следва да бъде възстановено. Както е съобразил първоинстанционният съд, предвид и чл. 41 от Правилника за прилагане на ЗНЗ, това не е договор само и единствено между жалбоподателката и Агенция по заетостта и на основание ал. 4 и ал. 6 от правилника, задължително тези договори се сключват с НОИ и сумата се превежда от и за сметка на НОИ.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ, на лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд "Безработица" еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и заявление от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с което заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. Според чл. 47, ал. 2 от ЗНЗ, право на еднократна парична сума по ал. 1 имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. Изложеното сочи, отпускането на еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1-2 от ЗНЗ, изрично е обвързано с качеството на осигурено лице, отговарящо на изискванията за отпускане на ПОБ по КСО.

Решението е постановено в съответствие с правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се присъди в полза на ТП на НОИ – София-град в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5762 от 12.10.2022 г. по адм. д. № 12436/2021 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Я. И. да заплати на ТП на НОИ - София-град сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА