Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 11567 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. П. против решение № 1175 от 25.10.2022 г., постановено по адм. д. № 996/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на И. П. против заповед № 8121к-8918/04.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 203, т. 13 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

За да постанови този резултат Административен съд гр. Бургас приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в предписаната от закона форма. Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства е установено от обективна и субективна страна извършеното деяние. Приема за безспорно установено, че на А. М. са причинени тежки наранявания, довели до влошаване на здравословното му състояние, които са обективирани в медицинските документи, послужили за изготвяне и на съдебно-медицинска експертиза. Прави извод, че правилно дисциплинарно наказващият орган кредитира фактите, отразени в тези писмени доказателства. Приема за установено, че след пристигането на Мишев в управлението в Б. П. активно участва в нанасянето на побой над Мишев – чрез удари в областта на бъбреците. Констатира, че по делото не се установява ударите, нанесени от И. П., да са причинили пряко и непосредствено, описаните в заповедта травми на задържания, но счита, че това не е необходимо, тъй като е доказано нарушението на етичните норми от страна на жалбоподателя, за което същият е наказан. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразни са изводите на съда, че административният акт е постановен в предписаната от закона форма и е в съответствие с материалния закон.

При издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на формата на административния акт, тъй като в обстоятелствената част са посочени различни периоди за осъществяване на дисциплинарното нарушение. Първоначално е посочено, че за времето от 23.00 ч. на 04.12.2018 г. до 02.00 ч. на 05.12.2018 г. в кабинет 55, в сградата на 01 РУ – Бургас служителят извършва физическо насилие над задържания А. М., а впоследствие е посочено, че за времеви интервал за извършване на деянието дисциплинарно наказващият орган приема периода от 13.00 ч. на 04.12.2020 г. до 16 ч. на 05.12.2022 г. От събраните по делото доказателства е установено, че за част от този период служителят няма съприкосновение със заподозрения, а за друга част от периода не е на работа. Допуснатото нарушение на формата на акта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на служителя. Следователно нарушено е императивното изискване то чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Това нарушение обосновава и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че назначеният дисциплинарно разследващ орган изготвя обобщени справи и становища като предлага на дисциплинарно наказващия орган да прекрати образуваното дисциплинарно производство срещу И. П., тъй като не са събрани достатъчно доказателства за извършено от служителя дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно наказващият орган изразява несъгласие със заключението на дисциплинарно разследващия орган като излага съображения за това, но същите не се подкрепят от доказателствата. От всички събрани по делото доказателства – обяснения на полицейските служители в 01 РУ - Бургас, в т. ч. и служители на РУ – Тополовград и обяснения на поемни лица не се установява И. П. да извършва вменените му дисциплинарни нарушения. Нанасянето на удари в областта на бъбреците на задържания А. М. се установява единствено от обясненията на последния. Обясненията на майката, брата и приятелката на Мишев, както и на М. Г. не установяват, че Петров нанася удари на Мишев, тъй като същите не са очевидци, а и не твърдят нараняванията на Мишев да са нанесени от Петров. Действително по делото са налице доказателства за нанесени телесни повреди на Мишев, но не е установено, че същите са нанесени от Петров. Що се отнася до посоченото в заповедта съпричастие на Петров към действия, с които са причинени телесни повреди на задържано лице следва да се отбележи, че съпричастието не е форма на извършване на дисциплинарно нарушение, като не е описано действие или бездействие, с което е допуснато дисциплинарно нарушение. Следователно изводите на дисциплинарно наказващия орган, че служителят извършва дисциплинарно нарушение не се подкрепят от събраните доказателства и същият е направен, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. От изложеното следва, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че Петров извършва деяние, което да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Следователно като прави извод в обратния смисъл първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон.

При постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение. Посочването, че деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл, не е подкрепено с каквито и да било факти. Цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР през 1999 г. до момента на Петров са наложени две наказания „писмено предупреждение“ през 2005 г. и през 2010 г. и едно наказание „порицание“ през 2016 г. и същият е награждаван многократно, а именно с една награда „Обявяване на благодарност“, 16 награди „Писмена похвала“ и 9 награди „Индивидуална парична награда“. Тези факти само са констатирани, но не са коментирани и не са съобразени. Следователно заповедта е постановена и в нарушаване на императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, което е самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност.

С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на И. П. сумата 1070 лв., от която 1000 лв. заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид направеното възражение за прекомерност и 70 лв. заплатена държавна такса.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1175 от 25.10.2022 г., постановено по адм. д. № 996/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 8121к-8918/04.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА министерство на вътрешните работи да заплати на И. П., [ЕГН] сумата 1070 лв. (хиляда и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ