Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 11544 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – В. Т. подадена чрез процесуален представител адв. Н. Н., против решение № 286 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело № 119/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е прогласена нищожността на решение № 868 по протокол № 36 от заседание на Общински съвет – В. Т. проведено на 24.02.2022 г. и е осъдена община В. Т. да заплати на „Зърнени храни – В. Т. ЕООД разноски по делото в размер от 2150 лв.
С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Зърнени храни – В. Т. ЕООД против решението на Общински съвет – В. Т. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски.
Ответникът – „Зърнени храни – В. Т. ЕООД, представлявано от управителя М. М., чрез адв. С. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, за които прилага списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Като взе предвид данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение констатира следното:
Производството пред Административен съд - В. Т. е било образувано по жалба на „Зърнени храни – В. Т. ЕООД, гр. В. Т. против Решение № 868 по Протокол № 36 от заседание на Общински съвет – В. Т. проведено на 24.02.2022 г., с което:
1. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) Общински съвет – В. Т. дава съгласие за освобождаване от наем на „Зърнени храни – В. Т. ЕООД за периода от 14.02.2022 г. до приключване на ремонтните дейности. Информация за датата на приключване на ремонта да се получи от директора на ПМГ „В. Д. .
2. За периода, за който се освобождава от заплащане на наем, обектът преустановява дейност.
3. Възлага на кмета на Община – В. Т. да сключи анекс към договора за отдаване под наем, относно изразеното съгласие в т. 1.
С обжалваното решение административният съд е приел, жалбата за допустима и основателна и е прогласил нищожността на гореописаното решение на Общинския съвет, мотивирайки се, че акта е издаден от некомпетентен по материя административен орган. По тези съображения първоинстанционният съд е постановил оспорения резултат, ведно с присъждане на разноски в полза на „Зърнени храни – В. Т. ЕООД.
Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав констатира, че същата е насочена срещу недопустимо решение. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК.
Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано въз основа на жалба, подадена от „Зърнени храни – В. Т. ЕООД срещу гореописаното решение на Общински съвет – В. Т. Настоящият състав намира, оспореното решение има характер на междинен акт, представлява част от процедура по издаване на индивидуален административен акт и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
В случая след решението на общинския съвет, с което само се „дава съгласие“, кметът на община В. Т. ще сключи анекс към договора за наем.
По тези съображения подадената от „Зърнени храни – В. Т. ЕООД жалба е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, а производството по делото да бъде прекратено. Като се е произнесъл по оспорването с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.
По разноските: При този резултат по спора в полза на касатора се следват разноски, който съгласно доказателствата по делото са в размер на 70 лева за платена държавна такса и 500 лв., за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 20.09.2022 г. (л. 312 от адм. дело № 119/2022 г. на Административен съд – В. Т. и отчет по сметка (л. 331 от адм. дело № 119/2022 г. на Административен съд – В. Т. . По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, настоящият състав намира, че същото не е доказано, като реално платено. Видно от договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022 г. (л. 10 от настоящето дело), същото следва да се плати по банкова сметка, а доказателства в тази насока не са представени пред съда.
По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 286 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело № 119/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Зърнени храни – В. Т. ЕООД да заплати на община В. Т. общо сумата от 570 /петстотин и седемдедет/ лева, представляваща 70 лева за платена държавна такса и 500 лв., за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ