Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 11575 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. чрез процесуалния й представител срещу решение № 5999/19.10.2022 г. по адм. дело № 2298/2022 г. на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново, с което оспореният административен акт да се отмени в цялост или в обжалваната му част.
Ответникът по касационната жалба – Столичен общински съвет, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. П. срещу решение № 646 по протокол № 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за ПУП – изменение на план за улична регулация (ИПУР) на задънени улици при о. т. 155г с удължаване на улицата; от о. т. 58 до о. т. 455; от о. т. 155а до о. т. 153 и създаване на нови улици от о. т. 154а през о. т. 154г до о. т. 154з, от о. т. 154з - о. т. 455д през о. т. 455в до о. т. 455ж и от о. т. 154з – о. т. 455а през о. т. 455б до о. т. 455в, с уширения за улично паркиране и промяна на сервитут за канал, м. кв. „Горна баня“, район „Овча купел“, гр. София, както и одобрен проект за ПУП - изменение на плана за регулация (ИПР) на УПИ I-„за озеленяване“ от кв. 17, УПИ I-8, УПИ Х-8635 „за ЖС“, УПИ XV-8635 „за ЖС“, УПИ XI-СО, УПИ XII-СО, УПИ XIII-„КОО и трафопост“ от кв. 18 и УПИ XV-13, УПИ XVI-19, УПИ XVII-„за озеленяване“, УПИ XXXVIII-13 и УПИ LI-„за озеленяване“, в кв. 63, м. „Горна баня“, като се създават нови УПИ I-„за озеленяване“ в кв. 17, УПИ I-8, кв. 18, УПИ I-„за озеленяване“, УПИ Х-8635 „за ЖС“, XV-8635 „за ЖС“, УПИ XI-СО, УПИ XII-СО, УПИ XIII-„КОО и трафопост“ в нов кв. 18а и УПИ XV-13, УПИ XVI-19, УПИ XVII-„за озеленяване“ и УПИ LI-„за озеленяване“, и се заличава УПИ XXXVIII-13, в кв. 63, м. „Горна баня“, в частта от акта, засягаща имот с идентификатор 68134.4327.6316 по КККР на гр. София, собственост на жалбоподателката. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона за форма. Спазени са административнопроизводствените правила при допускането по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ на изработването на проекта за изменение на ПУП. Публично обсъждане за проекта не е задължително, тъй като одобреното изменение на план за регулация и застрояване не е за преструктуриране на съществуващ жилищен комплекс. Процедурите по оповестяване на акта са изпълнени, а постъпилото след срока по чл. 128, ал. 5 ЗУТ възражение на жалбоподателката правилно е прието за неоснователно. Релевантни за законосъобразността на процедурата по издаване на административния акт са разпоредбите на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), който е специален по отношение сочените от жалбоподателя разпоредби на чл. 62а, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. В конкретния случай е налице изпълнение на хипотезата на 28, ал. 1 ПЗР ЗУЗСО, за имот, попадащ в зона Жм. Издадената заповед е в съответствие с правното основание чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ и на изискването към изработените подробни устройствени планове да са икономично осъществими по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Жалбоподателката се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.4327.6316 по КККР на гр. София, който не е урегулиран самостоятелно и няма самостоятелно предназначение. По действащия ПУП за територията, одобрен преди влизане в сила на ЗУЗСО, същият попада в УПИ LI-„за озеленяване“, който не се включва в устройствените зони по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗУЗСО. Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза по оспореното изменение на ПУП, имот с идентификатор 68134.4327.6316 по КККР на гр. София е предвидено да попадне в терен, предназначен за обществен паркинг.
Настоящия състав приема изводите на решаващия съд за спазване на административнопроизводствените правила. Изработването на проекта за изменение на ПУП е допуснато със заповед на главния архитект на Столична община съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Проведени са всички етапи от процедурата по чл. 128 ЗУТ. Проектът за изменение на ПУП е разгледан и приет от ОЕСУТ, като според съдържанието на протокол № ЕС-Г-65 от 03.09.2019 г. на ОЕАСУТ, срещу него е нямало постъпили възражения. В съответствие с процедурата по чл. 129, ал. 1 ЗУТ решението на общинския съвет за одобряване на изменението на ПУП – ПУР и ПР е обявено в Държавен вестник и на интернет страницата на Столична община.
Възражението на касатора за нарушение на процедурата по издаване на акта, предвидена в чл. 62а, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗУТ, правилно е прието за неоснователно. Според цитираните текстове промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробни устройствени планове за озеленени площи, които не се реализирани, може да бъде разрешена само след обществено обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 ЗУТ, и то само частично и за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В случая, релевантни за законосъобразността на процедурата по издаване на административния акт са разпоредбите на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), който е специален по отношение на ЗУТ. Ето защо разпоредбите на чл. 62а, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ са неприложими в настоящия казус.
Според 28, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО влезлите в сила или одобрени до влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, с които поземлени имоти, попадащи в устройствени зони извън посочените в чл. 10, ал. 2, и ал. 3 са предназначени за озеленени площи за широко обществено ползване могат да се изменят, ако не са приложени, за привеждането им в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план. По делото липсват данни за заплатени обезщетения по отчуждителни производства по смисъла на 22, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗР на ЗУТ, поради което подробният устройствен план не следва да се счита за приложен, в каквато насока са и доводите на касатора. Такъв подробен устройствен план може да бъде изменен за привеждане в съответствие с предвижданията на действащия за територията общ устройствен план.
Според действащия ОУП за територията, имотът на жалбоподателката попада в жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване (Жм) с устройствени параметри: макс. плътност на застр. 40%; макс. Кинт 1,3; мин озеленена площ 40%; макс. Кота корниз 10 м, при специфични изисквания за мин. 50% от озеленената площ да е с висока дървесна растителност. Така описаното не попада в устройствени зони или терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от закона. Следователно, към него не са относими разпоредбите на чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, относно промяна на предназначението на устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2, съответно в предназначение, допустимо само в тези зони и терени, както и тази на чл. 12 ЗУЗСО, относно допускане на застрояване в устройствени зони и терени на зелена система след обществено обсъждане и в изрично посочените в разпоредбата обекти. Нормите визират строителство в устройствени зони и терени на зелената система, чието предназначение не е променено. В случая разпоредбата е неотносима, тъй като с решението на общинския съвет в обжалваната част се предвижда промяна на предназначението на имота.
Одобреният проект е съобразен с предназначението на територията съгласно предвижданията на общия устройствен план на гр. София. Предназначението на процесния имот е променено при спазване изискванията на 28, ал. 1 от ПЗР на ЗУД ЗУЗСО. Следователно, одобреното с решението на Столичния общински съвет изменение на ПУП - ПУР и ПР в обжалваната част е в съответствие с предвижданията на ОУП. Изпълнение са и изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономично осъществяване и за целесъобразно устройство на урегулираните имоти също са изпълнени. С одобрения проект се предвижда продължаване на трасето на съществуващи улици, не се предвижда отчуждаване на урегулирани имот със самостоятелно отреждане по плана и предназначение за жилищно строителство. Съобразена е и съществуващата транспортна инфраструктура, усложнена от изградената жп линия, отчетена е необходимостта от осигуряване на паркинг в близост до метростанция № 18 и са взети предвид възможностите за безпрепятствено и безопасно пресичане на железопътното трасе.
Съгласно нормата на чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при възникнали нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на екплоатационните дружества или при отпадане необходимостта от изграждане на такива обекти. Законосъобразно е преценено, че Столичният метрополитен е обект с общоградско значение, чието ефективно използване изисква нови градоустройствени решения, с оглед растящата необходимост от бързо придвижване на пътници, а и по екологични съображения. Предвиденото с решението на общинския съвет изграждане на паркинг, свързан с метростанция № 18 от Трети метродиаметър, е от обществена значимост, тъй като ще улесни използването на подземния градски транспорт, ще създаде условия за интегриране и развитие на кв. „Горна баня“ чрез осигуряване на бърз и лесен достъп до другите столични квартали и ще способства за подобряване на екологичното състояние на градската среда. При тези факти първоинстанционният съд достига до правилен извод, че предпоставките на за изменение на ПУП - ПУР и ПР в случая са изпълнени.
Възражението на касатора, че искането му за самостоятелно урегулиране на собствения му ПИ с идентификатор 68134.4327.6316 по КККР на гр. София не е уважено, е неоснователно. Както вече се посочи процесният имот не е урегулиран, няма самостоятелно отреждане и попада в УПИ LI – за озеленяване, кв. 63, м. „кв. Горна баня“. Поради това всички промени на градоустройствения му статут следва да бъдат направени чрез изменение на действащия ПУП за имота по предвидения за това ред. В случая такава процедура от страна на жалбоподателя до началото на процесната разработка липсват данни да е инициирана, а заявление за изменение на ПУП не може да бъде направено чрез възражение в хода на административна процедура по одобряване на друг проект.
Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка за противоречие на оспореното изменение с принципа за неприкосновеност на частната собственост по чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Имотът на оспорващата не попада в територия с режим „превантивна устройствена защита“ в ОУП по смисъла на 5, т. 5 от ДР на ЗУТ, поради което не е установена забрана за смяна на предназначението, с оглед висока природо-ландшафтна, екологическа или културна стойност, без да е необходимо територията да е обявена за защитена със специален закон. Същият съгласно заключението на вещото лице не попада и сред изброените в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗУЗСО устройствени зони, не е предназначен за градини, паркове и лесопаркове и за него не се прилага забраната за промяна на предназначението по чл. 11, ал. 2 ЗУЗСО.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. С определение от 05.05.2022 г. при конституирането на страните по делото е разпределена тежестта на доказване, като на жалбоподателката са дадени указания за установяването на обстоятелствата, от които черпи благоприятни последици. В тази връзка, с оглед изясняване на делото от фактическа страна е назначена и съдебно-техническа експертиза, включително и по поставените от оспорващата въпроси. Заключението на вещото лице видно от протокол от съдебно заседание от 04.10.2022 г. е прието без възражения от страните, сред които и процесуалния представител на жалбоподателката, без да се сочат други доказателства и без да се правят доказателствени искания. Следователно, възраженията за неправилно възприемане от съда на констатациите на експерта са бланкетни и неоснователни, доколкото и касатора не твърди и не представя доказателства в различна насока, а правният извод за законосъобразност на решението е формиран след обсъждане от съда на доказателства по делото в тяхната съвкупност.
Предвид изложеното, обжалваното решение на Столичния общински съвет в оспорената част е материалнозаконосъобразно, в какъвто смисъл е и крайният извод на решаващия съд. Като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5999/19.10.2022 г. по адм. дело № 2298/2022 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ