Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 11584 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител юрк. Д. П., против решение № 5792/13 октомври 2022 г., постановено по адм. д. № 3906/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. П., В. П. и В. Ж. и тримата от [населено място], район „Панчарево“, против заповед №РА50-173/21 февруари 2022 г. на Гл. архитект на СО, с която е отказал да разреши изработването на подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ на УПИ II „за озеленяване“ и УПИ I-576 „за жилищно строителство“, по отношение на ПИ с идентификатори 68134.4091.167 и 68134.4091.168 по КККР на "Младост" за създаване на нов УПИ ІV – 167, 168 „за жилищно строителство, магазини, офиси и пг“ и нов УПИ І – 576 „за ЖС“, УПИ ІІ „за озеленяване с режим на ТГО“ и УПИ V „за озеленяване с режим на ТГО“, кв. 2, м. „Младост 2“, район „Младост“. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е изпратил преписката на Главния архитект на СО за произнасяне съобразно задължителните указания за тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебния акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Решаващият съд е извел верен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като е приел, че към момента на подаване на заявлението за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия ПУП, така и към настоящия момент отчуждително производство по отношение на имотите на жалбоподателите не е проведено, а съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. З ЗОС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение е преведено от общината в банка по банкова сметка на правоимащото лице/лица. Посочил е, че този принцип е възприет и в ЗУТ, като съгласно 22, ал. 1, т. 1, б. ”в” от Заключителните му разпоредби подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Това е и моментът, от който имотът може да бъде завзет.

Административният орган не е ангажирал доказателства за отпочната отчуждителна процедура за имотите, собственост на жалбоподателите. Съгласно чл. 208 ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тази процедура не е била инициирана и към момента на образуване на административното производство с подаване на искането по чл. 135, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тези срокове са с преклузивен характер, както е прието в ТР № 4/02 ноември 2016 г. по т. д. № 6/2015 г. на ВАС. Поради това с изтичането им заинтересованите лица могат да претендират изменението на устройствения план в засягащите ги части на визираното правно основание, при която хипотеза кметът е нормативно задължен да разреши изработването на такъв проект.

Посочените в заповедта доводи за противоречие на предложението с нормата на чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ са неправилни, тъй като в разпоредбата са отграничени случаите по ал. 2, т. 1 чл.134 ЗУТ - когато в съответния срок по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедурата по отчуждаване, какъвто е и настоящият случай. При незапочнало отчуждително производство срещу процесните имоти, в срока по чл. 208 ЗУТ, жалбоподателите са имали право да поискат издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за собствените им имоти. При наличието на всички предпоставки за издаване на такова разрешение, оспореният отказ се явява незаконосъобразен.

Това изменение, както правилно е установено от съда, започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, завършваща със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава, или отказва изработването на такъв проект. В това производство сезираният орган следва да провери: дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, приложена ли е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, а когато искането касае изменение и на плана за застрояване, както в случая, се извършва и проверка доколко устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят на устройствената зона по действащия ОУП на съответната община. Видно от заключението по допуснатата и приета СТЕ е, че предложеното мотивирано предложение е съобразено с предвижданията на ОУП на СО и правилата за разполагане на сградите в имоти за комплексно застрояване, тъй като е предвидено свободно стоящо високоетажно застрояване с преход в етажността - 15м., 18м. и 21 м., като за УПИ са определени градоустройствени показатели, съответстващи на устройствената зона в която попадат имотите.

Позоваването на чл. 10, ал. 2, т. 8 ЗУЗСО за обосноваване на включването на имотите на ответниците в зелената система на СО единствено с отреждането им по действащия ПУП за озеленени площи за широко обществено ползване би имало основание единствено при приключила отчуждителна процедура за имотите на ответниците, каквато както бе установено, не е започнала. На същото основание, посочената по-горе норма не може да обоснове неприложимост на разпоредбата на 28 ПЗР ЗИД ЗУЗСО.

Неоснователно и с доводи, наведени и пред решаващия състав, в касационната жалба се твърди неправилност на съдебния акт - обоснован е изводът на съда, че в случая са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и затова правилно отказът е бил отменен, с връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението.

Съдът е извършил коректна, обективна и задълбочена преценка на доказателствата, с основание е кредитирал и експертното заключение по допуснатата и приета СТЕ, за да направи правилния извод за незаконосъобразност на акта, който се споделя изцяло от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, се позовава на него.

В касационната жалба е посочено, че съдът не е уважил възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е осъдил същия да заплати изцяло претендирания от жалбоподателя хонорар. Възражението е неоснователно. Административният съд е изложил изрично съображения по възражението на ответника в първоинстанционното производство за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, но очевидно от обжалвания резултат е, че не го е уважил, което е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатския хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър е 1250 лв. Предвид обема на свършената работа, заплатеното възнаграждение, във връзка с което се претендира обезщетението, не е прекомерно.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане в тази връзка, на ответниците в касационното производство - Б. П., В. П. и В. Ж. следва да се присъдят разноски, в доказан размер от 900 (деветстотин) лева, съгласно представен договор за правно обслужване от 04 ноември 2022 г. и фактура от 08 декември 2022 г.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5792/13 октомври 2022 г., постановено по адм. д. № 3906/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. П., В. П. и В. Ж. сумата в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща съдебно - деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ