Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 11641 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. Г., срещу Решение № 1295 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1212/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № 81-ФК/04.05.2022 г., с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187 ЗДДС, на ЗК "Л. К. е наложена за срок 14 дни принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект: ведомствена бензиностанция, находяща се в село Цонево, община Дългопол, стопански двор, и е забранен за същия срок достъпът до него.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че прилагането на процесната ПАМ не би постигнала нито една от целите на административната принуда, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, с аргумента, че към момента на налагането й нарушението е отстранено. Изложени са доводи, че при безспорно установено неизпълнение на задължението за подаване на данни по документ за полученото гориво по съответната доставка, правилото на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС по императивен начин разпорежда прилагането на ПАМ. Развити са подробни съображения за определяне на срока на ПАМ в съответствие с принципа за съразмерност и с целите на закона, в т. ч. да се осуети възможността деецът да извърши други подобни нарушения. Твърди се, че определеният 14-дневен срок е близък до минимума и съответства на обществената опасност на установеното нарушение. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар.
В писмено становище от 25.04.2023 г. касационният жалбоподател, представляван от юрк. Г., поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената държавна такса.
Ответникът – ЗК „Л. К. , представляван от адв. Н. и адв. Г., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ЗНПАМ № 81-ФК/04.05.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС на ЗК „Л. К. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – ведомствена бензиностанция, находяща се в село Цонево, община Дългопол, стопански двор, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни.
За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Според първоинстанционния съд от приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин извършеното от ЗК „Л. К. нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, довело до налагане на процесната ПАМ при условията на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗДДС. Видно от служебен бон № 0004393/04.03.2022 г., на 25.02.2022 г. ЗК „Л. К. е получила доставка на 5000 литра дизелово гориво по АДД № 00000000006711637/25.02.2022 г., като информация за доставката е подадена в НАП едва на 04.03.2022 г. Независимо от това, АС – Варна е приел, че в случая е налице превратно упражняване на властнически правомощия от страна на административния орган, несъобразено със заложените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни мерки, според които ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. След като нарушението на изискването за подаване на данни в НАП за доставката на полученото количество течно гориво е отстранено от задълженото лице два месеца преди началото на проверката от контролните органи от НАП, то се налага извод, че към датата на тази проверка нарушението вече е било преустановено. При това положение със запечатването на обекта и забраната на достъпа до него не биха могли да се осъществят заложените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни мерки, тъй като това няма да доведе нито до предотвратяване или преустановяване на нарушението, нито до предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него. След като още преди извършването на проверката за спазване на данъчното законодателство допуснатият пропуск е отстранен от задълженото лице, при това далеч преди началото й, макар и със закъснение от няколко дни, то налагането на ПАМ при преустановено вече нарушение е обезсмислено. Доколкото данните за процесната доставка на 5000 литра дизелово гориво са подадени в НАП още преди началото на проверката, респективно и преди издаването на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, то в случая е явно, че организацията в обекта е била променена, за да се съобразят изискванията по чл. 118 ал. 10 ЗДДС, поради което с ПАМ не би могла да се постигне и превантивната й функция, заложена в закона. В тази насока съдът се е позовал на практика на ВАС.
На следващо място съдът е приел, че избраната от административния орган продължителност на срока за прилагане на ПАМ от 14 дни, е обоснована предимно с общи фрази, без да са изследвани конкретно относимите към случая факти, които да му послужат при избора на срока по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. От обстоятелствената част на заповедта не става ясно по какъв начин и въз основа на какво точно в случая е определен интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на приложената ПАМ с оглед постигане на целите на превенцията. Според АС – Варна, позоваването на обстоятелството, че не е спазен редът и начинът за предаване на данните към НАП по установената дистанционна връзка, както и че процесните стоки са с висок фискален риск по смисъла на Глава ХVа от ДОПК, не представлява мотивиране на срока за налагането на ПАМ. В заповедта отсъства каквото и да било описание на вида и начина на организиране на отчетността на търговеца, за да могат тези констатации да послужат като съдържателен мотив при определянето на срока на действие на мярката за административна принуда.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В чл. 118, ал. 10 ЗДДС е предвидено задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Първоинстанционният съд е установил по категоричен начин, че ЗК "Л. К. не е изпълнила задължението си по чл. 118, ал. 10 ЗДДС да подаде данни в НАП, на датата на данъчното събитие, за доставката на дизелово гориво по АДД № 00000000006711637/25.02.2022 г. Безспорно е доказано, че информацията е подадена на 04.03.2022 г., съответно наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
Спорът в настоящото касационно производство е относно обосноваността на определената от органа по приходите продължителност на мярката, както и доколко спорната ПАМ изпълнява функциите и целите, регламентирани с чл. 22 ЗАНН.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, след като нарушението на чл. 118, ал. 10 ЗДДС е отстранено от задълженото лице два месеца преди началото на проверката от контролните органи на НАП, то последиците от него са отстранени преди датата на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 04.05.2022 г. Следователно запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват.
На следващо място, настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на административния акт относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 ЗАНН. Правилно съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения във връзка с продължителността на мярката, които съдът е обсъдил и законосъобразно е приел, че определеният 14-дневен срок не е мотивиран. Липсват каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Представеното в настоящото производство от ответника наказателно постановление № 646214-F652829/07.07.2022 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, с което на ЗК „Л. К. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, не следва да се обсъжда от касационната инстанция с оглед забраната по чл. 220 АПК.
При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ЗК „Л. К. сума в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.05.2023 г.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1295 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1212/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЗК „Л. К. , [ЕИК], сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА