Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 11693/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. И., чрез пълномощника адвокат С. Д., против решение № 1201/21.11.2022 г. по адм. дело № 413/2022 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което са отхвърлени предявените от него искове против Агенцията по заетостта (АЗ) за заплащане на обезщетение от 27 520 лева за недопускането му на работа за периода от 23.10.2020 г. до 14.02.2022 г. заедно с лихва за забава за периода от 23.10.2022 г. до предявяването на иска, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените от него искове. Твърди, че за процесния период не е бил допуснат да изпълнява длъжността директор на Дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) Ботевград към АЗ, поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) със съответни лихи, е основателен. Счита за неправилна преценката на АССО, че на основание последващото му незаконно уволнение, възниква правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, а не такова по чл. 122, ал. З ЗДСл. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Агенцията по заетостта, чрез пълномощника юрисконсулт Я. К., в представения писмен отговор оспорва касационната жалба по изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Установените по делото факти не са спорни между страните. Същите са многократно проверявани от съдилищата по повод водените дела. Правилно са установени и от АССО в сега обжалваното съдебно решение с едно изключение.

В. И. е изпълнявал длъжността директор на ДБТ Ботевград към АЗ, като изпълнителният директор на АЗ издал заповед № РД-11-00-150/05.02.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № 41/05.02.2018 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. Двете заповеди са били отменени с решение № 421 от 25.03.2019 г. по адм. дело № 690/2018 г. на АССО, оставено в сила с решение № 1173 от 24.01.2020 г. по адм. дело № 10573/2019 г. на ВАС. На 06.02.2020 г. Иванов подал заявление да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, но без да бъде възстановен, служебното му правоотношение е отново прекратено, защото не се явил в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл и била издадена нова заповед № 36/10.02.2020 г. за уволнение. Тази заповед също е била отменена с решение № 12316 от 06.10.2020 г. по адм. дело № 7747/2020г. на ВАС. След отмяната й Иванов подал на 16.10.2020 г. ново заявление да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Във връзка с това изпълнителният директор на АЗ издал заповед № РД-11-00-2008/19.10.2020 г., с която го възстановил на длъжността. Впоследствие била издадена трета заповед за прекратяване на служебното му правоотношение под № РД-11-00-2169/02.11.2020 г., поради несъвместимост, тъй като Иванов работел по трудово правоотношение. И тази заповед е била отменена с решение № 712/14.07.2021 г. по адм. дело № 1237/2020 г. на АССО, оставено в сила с решение № 729/27.01.2022 г. по адм. дело № 10309/2021 г. на ВАС. На 03.02.2022 г. след съдебното решение Иванов пак подал заявление за възстановяване в длъжността и изпълнителният директор на АЗ издал заповед № 22/08.02.2022 г. с която го възстановил с основна месечна заплата от 1099 лева. С нова заповед № РД-11-00-398/18.02.2022 г. е била променена основната заплата на 1720 лева.

С решение № 497/31.05.2021 г. по адм. дело № 24/2021 г. на АССО, оставено в сила с решение № 12326/01.12.2022 г. по адм. дело № 7433/2021 г. на ВАС, по предявен иск за обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл за предходен период – от 06.02.2020 г. до 22.10.2020 г., АЗ е осъдена да заплати на Иванов сумата от 10 217,98 лева, лихва за забава размер на 548,52 лева, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2021 г., до окончателното плащане.

За да отхвърли предявените в настоящото производство искове АССО е посочил, че издаването на заповед № РД-11-00-2169/02.11.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение е основание за претендиране на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, а не по чл.122, ал. 3 ЗДСл.

Решението е правилно в частта с която са отхвърлени предявените искове за периода от 03.11.2020 г. - след постановеното прекратяване на служебното правоотношение, до края на претендирания период - 14.02.2022 г. и неправилно в останалата част, досежно претенциите от 23.10.2022 г. до 02.11.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗДСл държавен служител, който е възстановен по реда на ал. 1, не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност има право на обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното допускане да изпълнява служебните си задължения. Следователно обезщетението е свързано с установяване предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, които са наличие на отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда и явяване държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение.

В конкретния случай от събраните доказателства безспорно е установено, че след влизане в сила на решение № 12316/06.10.2020 г. по адм. дело № 7747/2020 г. на ВАС на 06.10.2020 г., Иванов е подал на 16.10.2020 г. заявление да бъде възстановен на длъжността, но не е започнал работа и служебното му правоотношение било прекратено със заповед № РД-11-00-2169/02.11.2020 г., тъй като работел по трудово правоотношение. За периода до 22.10.2020 г. вече му е присъдено обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл с решение № 497/31.05.2021 г. по адм. дело №24/2021 г. на АССО.

Следователно за периода от 23.10.2020 г. до 02.11.2020 г. той има право на обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл., като размерът следва да се определи въз основа заплатата му към момента на явяването му да бъде възстановен на длъжността на 22.10.2022 г. - 1560 лева, съгласно заключението на вещото лице. Тъй като периодът на дължимото обезщетение е за 10 дни, дължима е 1/3 от тази сума, или 520 лева. Върху присъдената сума следва да се начисли лихва за забава, в размер на законната лихва, но за периода от края на задължението - 03.11.2020 г. до предявяването на иска на 29.04.2022 г., възлизаща в размер на 78,43 лева, както и законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното плащане.

По отношение неоснователността на претенцията за периода след издаване на заповед № РД-11-00-2169/02.11.2020 г., изводите на АССО са правилни. Недопускането до изпълнение на съответната длъжност касае фактически действия, като издаването на последваща заповед за прекратяване на служебното правоотношение въвежда нов юридически факт. В случая служителят не е допуснат реално да изпълнява служебните си задължения от датата на подаването на заявлението за възстановяване - 16.10.2020 г. (за периода от тази дата до 22.10.2020 г. вече му е присъдено обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл) до 02.11.2020 г., когато отново е прекратено служебното му правоотношение, при което за времето през което той не е заемал държавна служба след издаването на тази заповед до възстановяването му реално на заеманата длъжност са налице предпоставки за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, поради установената от доказателствата по делото незаконосъобразност и на тази заповед и съответно не са налице тези по чл. 122, ал. 3 ЗДСл. Това виждане е застъпено в установената практика на ВАС, залегнала в решение № 3403 от 31.03.2023 г. по адм. д. № 7228/2022 г.; решение № 7787 от 1.06.2012 г. по адм. д. № 8956/2011 г., двете на V о.

Обстоятелството, че заповед № РД-11-00-2169/02.11.2020 г., с която е прекратено служебното му правоотношение поради несъвместимост - работа по трудово правоотношение, е отменена от съда като незаконосъобразна, не води автоматично до извод за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, при липсата на доказателства Иванов да се е явил да заеме длъжността, след влизане в сила на решение № 12316/06.10.2020 г. по адм. дело № 7747/2020г. на ВАС, още повече, че през периода е явно е работел на друго място.

Предвид така установеното настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 122, ал. 3 ЗДСл за периода от 23.10.2020 г. до 02.11.2020 г. в размер на 520 лева, както и за законната лихва за периода от 03.11.2020 г. до 29.04.2022 г., в размер на 78,43 лева, както и законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното плащане. В тази част предявените искове следва да се уважат, като се редуцират и присъдените на ответната страна разноски. В останалата част решението на АССО следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на делото претенциите и на двете страни за присъждане на разноски в касационното производство са частично основателни. От касатора са представени доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция в размер на 2720 лева за заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на същото не е правено. От ответника се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено съразмерно на отхвърления материален интерес. Предвид частичната основателност на касационната жалба касаторът има право на разноски в размер на 56,20 лева 598,43 х 2720 / (27`520 + 2039,38) лева, а ответникът – в размер на 97,97 лева юрисконсултско възнаграждение (27`520 + 2039,38 - 598,43) х 100 / (27`520 + 2039,38) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1201/21.11.2022 г. по адм. дело № 413/2022 г. по описа на Административен съд - София област, в частта с която са отхвърлени исковете на В. И. срещу Агенцията по заетостта, за заплащане на обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл за недопускането му на работа за периода от 23.10.2020 г. до 02.11.2020 г. в размер на 520 лева, заедно с лихва за забава за периода от 03.11.2020 г. до 29.04.2022 г. в размер на 78,43 лева, както и законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта на разноските присъдени на Агенцията по заетостта над размера от 97,97 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати на В. И. обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл за недопускането му на работа за периода от 23.10.2020 г. до 02.11.2020 г. в размер на 520 лева, заедно с лихва за забава за периода от 03.11.2020 г. до 29.04.2022 г. в размер на 78,43 лева, както и законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати на В. И., разноски за касационното производство в размер на 56,20 лева.

ОСЪЖДА В. И. да заплати на Агенцията по заетостта, разноски за касационното производство в размер на 97,97 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ